Един от първите въпроси, които зададох на нашите домакини в Швейцария, беше: защо всичко е толкова скъпо? Отговорът е сложен за обяснение и най-общо е свързан със стратегически правилното икономическо поведение на страната през последните 150 години. И ако хранителните продукти в магазина са около 2 или 3 пъти по-скъпи от тези в България, транспортът е няколко пъти по-скъп. Така двупосочното пътуване от Берн до Женева или общо 320 километра с влак ни струваше 100 франка, а началната такса на таксито, което ни вози, беше 7 франка, плюс 4 франка за всеки километър.
Стигаме до въпроса: колко получават работещите швейцарци и какво могат да си позволят като разходи? Отговорът пак е сложен, тъй като има добре платени и не толкова добре платени професии. Статистиката показва, че над 50 процента от работещите получават над 5000 франка месечно. Учителите например получават около 7 хиляди франка, а журналистите във вестниците – около 8000 франка, ако са на пълен работен ден. На пръв поглед парите изглеждат много, ако ги сравняваме с България, където средната работна заплата е около 460 франка. Швейцарците обаче имат и доста разходи.
За да разберете как се разпределя месечният бюджет на швейцарското семейство, ще ви срещнем с един от нашите колеги. Той се казва Долф Барбен, на 53 години, и от 20 години работи във вестник “Der Bund”, в Берн. Долф е женен и има три дъщери – на 18, на 16 и на 12 години. Най-малкото дете – Юлия – е със Синдром на Даун и има нужда от специална грижа.
Долф работи на 90 процента работен ден, което означава, че получава непълна работна заплата или 7460 швейцарски франка месечно. Около 1188 франка му удържат за социални осигуровки и почти толкова той внася за здраве.
“Когато имаме нужда от лекар или медицинска грижа, трябва да платим 10 процента от стойността на услугата, а всичко останало е безплатно. Здравната осигуровка, която плащам месечно за цялото семейство, е над 1000 франка, което е много, но със заболяването на най-малката ни дъщеря, мисля, че това е по-добрият начин на плащане.”, разказва Долф.
Съпругата му работи почасово като секретарка. Като помощи за трите си деца семейството получава общо 750 франка, а за най-малкото дете – още 1000 франка.
“Получаваме около 1000 франка месечно за нея. Защото имайки дете с увреждане, ние трябва да стоим повече вкъщи и не можем да правим някои неща, и това е финансова помощ, която ни компенсира.”, обяснява бащата.
Ако се върнем към разходите, освен за осигуровки, семейството плаща около 2200 франка за наем на жилище и данъци. За всичко останало остават около 4800 франка. Приблизително една четвърт от сумата се харчи за хранителни продукти. Около 80 франка са разходите за ток и газ, а за транспорт – 140 франка. Между 300 и 400 франка се дават за специално хранене и допълнителна грижа за най-малкото дете Юлия. От друга страна тя посещава специализирано училище, което е напълно безплатно.
“Имаме специализирано училище за деца с увреждания на няколко километра от Бургдорф, където живеем ние. Всяка сутрин специално организиран автобус идва до нашата къща и взема Юлия. Следобед, към 4 часа, тя се прибира със същия автобус. Не плащаме нищо за това. То е като обикновените училища, в които ходят другите ми две дъщери – родителите не трябва да плащат нищо.”, разказва Долф
В Швейцария държавата поема значителна част от грижата за децата с увреждания.
“Когато тя беше бебе, в първата и година се наложи да и направят сърдечна операция. Операцията беше много сложна и всички разходи бяха поети от държавата. След това детето се нуждаеше от специални медикаменти и грижа, но ние като родители, не сме плащали нищо.”, допълва Долф.
Според него, въпреки привидно големите доходи, много от семействата в Швейцария трудно се оправят с месечния бюджет на домакинството. Като коледен подарък, през декември работещите получават тринайста заплата. За Долф обаче тези пари са нужният резерв, за да бъде спокоен за издръжката на семейството.
Завършвам разказа си с нещо любопитно – в Швейцария мъжете се пенсионират на 65 години, а жените на 64. Системата е тристълбова, като първият стълб гарантира минимална пенсия от 1175 франка, а вторият стълб – около 2500 франка. Третият стълб е доброволен, но вноските в него гарантират висок стандарт при пенсиониране.
* Репортажът е направен в рамките на проекта „Демокрацията е процес” на Фондация Дарик и „Репортери без граници”, Швейцария, финансиран от Българо-швейцарската програма за сътрудничество.
