През последните месеци България отново придоби видими контури на международната политическа карта.
След приемането на двете дунавски съседки в ЕС преди почти десет години, европейските медии постепенно изгубиха интерес към България. Възникна някакъв (всъщност закономерен) автоматизъм, по който България и Румъния се споменаваха в европейските медии почти единствено във връзка с организираната престъпност, корупцията и дефектната съдебна система. Така страната се оказа нещо като „тесен специалист” – лишена от всякакви други свойства.
България е вече с друг имидж
Не твърдя, че България има ресурсите и тежестта да бъде непрекъснато в центъра на европейското внимание. Но страната години наред беше недооценявана. Навярно поради добре познатите ни механизми, движещи политиката и медиите: няма кризи и събития от наднационален характер, няма стратегически причини – съответно няма и интерес. Сега вече не е така.
Огромната миграционна вълна, надигнала се към Европа, върна България в полезрението на политиците и коментаторите. За страната започнаха да говорят и пишат с все по-голяма компетентност, разбиране и интерес. Това е добре за България, защото по този начин ще излезе от досегашния калъп, в който беше попаднала. А благодарение на разумната си европейска политика не е заплашена и от опасността да влезе в другото клише, където са „опърничавите” източноевропейци Унгария, Полша, Словакия, Чехия. Тоест, когато партньорите ти знаят повече за теб, когато ти имат доверие и очакват от теб някакъв принос за общата сигурност, тогава ти си важен и можеш да получиш повече – помощ, насърчение, компенсации. И уважение.
Пак в пряка връзка с геополитиката, но по съвсем друг маршрут, за България се заговори и по повод предстоящия избор на Генерален секретар на ООН. Фактът, че една сравнително малка бивша комунистическа държава може да излъчи дори две кандидатури, отговарящи на високите изисквания (и на геополитическите баланси), определено изненада международните наблюдатели. И дори подобри имиджа на страната, ако съдим по много публикации в международните медии.
България се върна и на една друга карта
Далеч от голямата политика (но все пак в косвена връзка с кризите по света) през това лято България отново се появи и на туристическата карта. Току-що стана известно, че плажовете около Варна са попаднали сред десетте топ-дестинации за германските отпускари, а през целия сезон медиите благоразположено и диференцирано насочваха вниманието към разнообразните възможности за туризъм в страната. Моето лично впечатление е, че нарасналият интерес към България като цяло постепенно изважда страната от още едно жилаво клише: като дестинация само за евтин алкохолен и парти-туризъм. Дано стотиците хиляди, които тази година избраха България за лятната си почивка, потвърдят новината, че тази страна си струва да се посети и разгледа.
И дано новопридобитата значимост на България, за която стана дума дотук, да помогне реално и на българите, които често имат проблеми със самочувствието и оценката си за своето място в света.
Автор: Александър Андреев, Дойче Веле
