В България има регистрирани малко над 4 млн. автомобила, като в масовия случай това са стари коли на повече от 15 години. Именно затова западните режисьори идват тук, когато снимат филми, за които са нужни декори от деветдесетте… Но да не се отплесваме – решил си, че ти е нужен сносен автомобил втора ръка. Или поне такъв, за който да си мислиш, че е втора ръка. И че е сносен.
За целта си продал две-три ниви на село и си изтеглил всичките си спестявания. Разбира се, не си балък, когото да преметнат с някакъв стар кюнец в автокъщите. Ти си информиран, проучил си внимателно пазара, знаеш какво търсиш… Така решаваш да посетиш автокъща, която е собственост на твой съученик от 8-и клас, за когото още тогава е важала поговорката “дете от майка крадне”.
Още от входа съученикът енергично ти маха, сякаш има да ти връща 100 лв и не е забравил.
Обръща се към теб с “братиньо” и те кани да разгледате колите. Обикновено по-читавите ги паркират на входа, а барутниците – в дъното на автокъщата.
Пита те “Какво си търсим” и започвате обиколката. Първо трябва да си наясно, че ако го няма търсения от теб модел, той скоро ще пристигне от Италия и е “светулка”, и е “точно за теб” и “ще останеш много доволен” и “да не вземеш да бързаш да купуваш, че кола не се купува всеки ден”.
Другият вариант е съученикът да реши директно да ти отреже главата, без да те мотае.
Той заявява: “Ебаси, какво му харесваш на тоя модел, това е най-спънатия/скопения/умрелия автомобил” и с един замах обезмисля твоите 3 години проучване и анализи. После свойски те води към Мерцедес комби, за който: “че го джиткаш 5-6 години, извади му душата и после ше го продадеш за катафалка”.
Getty Images
Ако забравиш какво точно търсиш, всяка една каляска в автокъщата ти е точна, например:
“Рено Туинго” – “това отвътре е по-голямо, отколкото отвън; само го мирише бензина, идеалната градска кола, отделно качваш без проблем 8-12 касетки с ябълки”
“Мицубиши” пикап – “това е твоята кола – за село, за град, за гъзария, за офроуд, за багаж, свръх багаж, секс в купето, за секс в товарната част, да дърпаш платформа, да прекарваш прасета, да къпингуваш”
“Форд Мондео” комби – “перфектният баланс, хем е голяма и можеш да прекараш половината покъщнина наведнъж, хем е много маневрена, с тая кола правиш най-лесния софийски гараж и е сглобявана в Германия, а поддръжката й е най-евтината във вселаната”
“Волга”, модел 75 (с еленчето) – “бате, това е кола, железен руски автомобил, а не тия японски или немски тояги, на какво ги возеха Брежнев, Андропов и Черненко – на Волги, защо – защото КГБ-то знае кои са сигурните автомобили, отделно, че Волгата е за познавач, а всеки прошляк кара издухала западна кола, слагаш й едно АГУ и си живееш живота, а каското ще ти излезе без пари…”
Ако имаш късмет и колата, която търсиш, е налична, подготви се, че “е управлявана от жена, която е инвалид, и е карана от гаража малко на пазар и айде обратно”. Ти с очите си виждаш, че цялата ламарина е нагъната, за което получаваш светкавичен отговор: “Нали ти казвам, че жена я е карала, знаеш как карат жените”.
Воланът е изпилен от държане, гумата се е разкапала, предпазния колан виси безжизнен като умряла змия и не се прибира, педалите са останали “голи”, без гумата по тях, а километражът показва 86 468 км.
“Братиньо, тая кола е на реални километри, ще се родиш с нея”, ще чуеш и въпреки че търсиш “Рено Туинго” за до 900 лв. на 23 години, за да ходиш до вилата с нея и си пенсиониран парнаджия от Кремиковци, тоя добавя: “Само да знаеш, че е страшна пичеловка”.
Разбира се, рекламата включва пояснение, че “не гледай тия забележки, сега майсторите без пари изливат брони, врати се намират мнооого тънко, частите на тоя аъъъа модел и са супер евтини и след една седмица леко пипване по ламаринките ш’ти е по-здрава от заводска кола и ше дойдеш и ше пиеме по една ракия, защото виждам, че си свестен, а не некой лайнар”.
След което те пита откъде си и добавя, че “на тая улица преди пешенайсе години живееше един братовчед, на него баща му беше полицай, обаче се пенсионира и след една седмица го сгази багер…”
Докато слушаш още истории за успиване, оня ти казва, че не е нужно да оставяш повече от 300 лв. капаро (при положение, че това пред вас цялото не струва толкова) и как можело изобщо да не минавате през нотариус, а “ше го джитнеме през фирмичка, нали знаеш, че в България само балъците плащат такси и данъци, брат ми, аз държим тука осем автокъщи”.
Разговорът от чисто технически става все по-интимно и семейно ориентиран, все едно си отишъл при психиатър да те преценява дали да ти даде разрешително за оръжие.
И без да се усетиш вече са ти набутали някаква кошничка, за която трябва да подготвиш букет от заеми, за да може да я търкаляш в радиус от 50 км, защото пътната помощ след това излиза доста солено.
Но както при жените, така и при колите – всичко е до късмет, независимо колко голям разбирач смяташ че си и колко дълго подбираш.
Разбира се (както и при жените) всичко опира до бюджета. В голяма степен именно от него зависи с каква точно бангия ще се сдобиеш и как можеш да очакваш тя да те предаде.
И така – какъв е бюджетът ти?
1. Ако след всички напъни си събрал 500 лева, това ще е съвсем лесно начинание.
Първо може да се обиколят пунктовете за изкупуване на старо желязо и с умел пазарлък да ти продадат купето на някаква стара лада, от която лесно може да се направи кокошарник. В крайна сметка никой не е казал, че колата трябва да е в движение. С тази хитра бизнес инвестиция ще спестиш сума пара от винетка, номера, еко-такса, данък, нотариални такси, автомивки и така нататък, докато анализаторите предвиждат в дългосрочен план поскъпване на желязото. След 20-30 години може да препродадеш с печалба.
От друга страна може да преосмислиш желанието си за кола и да се пренасочиш към пазара на мотори. За тия пари може да се намерят съвсем прилични ЧЗ-та, СИМСОН-ки, мотори с кошове и ИЖ-овки. Ще се наложи сам да извадиш мотора от съответния кокошарник и да го почистиш от курешките.
А ето и няколко напълно реални оферти в избрания ценови диапазон, извадени от водещ сайт за продажба на коли:
– “Фиат Панда”, 492 лв., 1993 година, от Плевен, в движение (спряна от отчет, ламарините са в поне шест цвята и представлява нещо като арт-инсталация)
– “Лада”, 399 лв. (с АГУ!!!)
– “Москвич”, 1983 година, зелен, кожен салон, реални 143 000 км. (да се има предвид, че километражът може да изпише максимум 99 999 км.)
Getty Images
2. До 1000 лв.
Тук нещата започват да стават малко по-сложни, защото човек лесно може да се залъже, че за тия пари ще си купи нещо различно от каруца, скрепена с ранен кон. Шегата настрана – в сивия сектор, а това ще рече продажба, без да минавате през нотариус (демек на юнашко доверие) може да те оженят за нещо руско.
А какво му е на руското – за без пари може да потегнеш предница, освен това няма електроника и всеки млад пенсионер може да си обслужва сам автомобила. Какви пенсионери – един шестокласник да вземеме от софийската математическа гимназия може да оправи делкото и да чипоса двигателчето. Разбира се, в тоя ценови сектор може да се намери и сносен мотор на 20-ина години, без да се налага да го чистите от курешки.
Авантюристите могат да се огледат и за някаква регистрирана западна кола, която е на повече от 25 години, (сиреч душата й е извадена) и им предстои дълги срещи с тенекеджии, жичкаджии, пишман-майстори и обикновени самозванци. В последния случай е добре да имаш хубав бюджет за ремонтни дейности. За тия пари:
– “Ауди” 80-ка, 750 лв. – любимият автомобил на граничния полицай (да не говорим пък ако се уцели B4 – щастието е пълно)
– “Фиат Чинкуеченто” – 700 лв., 39 к.с. – (да се кара само по нанадолнище или максимално да се олекоти – ако обиколите кварталните състезатели те ще ви обяснят как става)
– “Форд Ка” – 800 лв. модел 1997, приличен външен вид (не позволява автомобилна любов, поне не в традиционния смисъл на понятието)
3. До 1500 лв.
Тук е същото като точка 2, само че ще спестиш 500 лв. от бъдещите ремонти или пък няма да ги спестиш, но пък същият автомобил ще е с АГУ.
АГУ-АГУ, кой ти го дава.
Три модела за тия пари:
– “BMW”, модел 316, 1996, двувратка, всичко е платено (на тая кола, много добре потеглят гимназистки и млади баби)
– “Ситроен Берлинго”, 2001, нерегистриран, дълга база (по-голямо от баничарка), нов акумулатор, 75 к. с. (ако го товарите – да знаете само по нанадолнище)
– “Дайхатсу Move”, 2000 г., 55 к.с. (малко е шашава на външен вид, като теснолинейка);
4. До 2000 лв.
Тук вече се появява дилемата защо потенциалният купувач не задели още 1000 лв. – 2000 лв. и да купи нещо, което прилича на автомобил и поне в първите две седмици няма да ходи по майстори.
Препоръчвам да вземеш някоя кошница, която е регистрирана, а не нов внос. Какво като е търкаляна по дупките из България или по паветата в София? Възможно е сносни нови амортисьори заедно с труда да излязат по-евтино, отколкото екотаксата и номерата. Отделно, че има висока вероятност някой в България да я е поддържал от време на време, а не всичко по нея да е на доизживяване и още да кара със заводското масло и чат-пат доливане.
Моделите до 2000 лв. са:
– “BMW”, 316E, 1998 г., 101 к.с. 1900 лв. светулка (такова е описанието, спечели ни с моторджийския лаф)
– “Fiat Coupe”, 1.8, 1996 г., 136 к.с., 1800 лв. перфектен (перфектната пичеловка)
– “Opel Omega”, 2.0, 136 к.с., 1850 лв. климатик, махагон, климатроник, бордови компютър, пълен ел. пакет, регистрирана (не кола, а лодка)
– “Фиат Мултипла”, 1999 г., 105 к.с., дизел, 2000 лв., обширно е колкото боксониера или кемпер, може да играеш ганкиното хоро вътре (освен това е доказано най-грозната кола в света)
5. До 3000 лева.
Вече може да се мисли и за някой яко разтропан джип, но ако обичаш туровете из майсторите и не държите МПС-то да е младо – това е изборът. Още повече, че в обозримо /или не толкова/ бъдеще може да я докараш до състояние, в което да отидеш до село, да изръшкаш някой мини баир и да седнеш пред кръчмата на приказка “друго си е джипът, казвам ви”.
Разбира се, на връщане може да се наложи да прегледаш ходовата част, но това е част от играта.
Няколко модела за тия пари:
– “Aixam” 400 400 – дизелов, 6 или 8 к.с., автоматик, на километраж стига до 100-110 км/ч., 2900 лв. двуместен, с багажник като на скутер, посочен е като миниван (това или е чудо на техниката, или е абсолютна тояга, или е антагонистично противоречие)
– “Honda Civic”, 2003 г., 110 к.с. 2990 лв., двувратка, скоростният лост е изнесен горе към радиото (аз карам такава, само че с 4 врати, за четири години съм сменил само амортесьори, продадоха ми я за пичеловка, но съм семеен и моногамен, та в тая насока не мога да кажа нищо)
– “Alfa Romeo” 147, 2002 г., 105 к.с., АГУ (Ланди Ренцо, бате) има и хладилна жабка, 2999 лв., (носи им се славата на абсолютни пръчки, но хората доста си ги търкалят)
6. До 5000 лв.
Тук идваме в по-човешките измерения, въпреки че има случаи автомобили за 20 000 лв. с реален пробег до 50 000 км изведнъж да им угасне електрониката в някоя междуселска отсечка в Родопите в 2 през нощта, да няма обхват и просто да чакаш да се съмне.
Автомобили в ценовия диапазон:
– “Фолсваген Поло”, 2005 г., 75 к. с., 5000 лв., бензин, двувратка – (приятен дамски автомобил при това доста пъргав)
– “Maserati Biturbo” 2.0, 1987 г., 223 к. с., 5000 лв., кожен салон, ел. стъкла, обслужен – да, годината може да е стряскаща, но изпълнението и марката успокояват и примамват. Определено ще направите повече впечатление отколкото с Мерцедес от 2007 г. (освен ако не си от квартал Мошино, Перник)
– “Ситроен C4”, 1,4, 75 к.с., 2007 г., 4 600 лв., бензин, всички екстри, нов внос – много приятно предложение, въпреки че френският дизел си е френски дизел. Имам допускане, че има някаква необявена повреда.
За моделите над 5 000 лв също има какво да се каже, но за това – следващия път.
