Неслучайно журналистическата професия е една от най-желаните професии у нас. Първо, не се изисква специална подготовка, за да запишете тази специалност в университета. Второ, ако сте достатъчно амбицирани и напористи, един ден може да ви дават по телевизора и да бъдете наистина известни.
Трето, срещате се с влиятелни хора и си говорите с тях. Четвърто, изглеждате сякаш наистина се занимавате с нещо важно и смислено. Поне в очите на съученици и съседи. И още, и още.
Ползите са наистина неизброими, но все пак има и конкретни изисквания, за да бъдете добри в журналистическата професия в България. Ето някои от тях:
Питайте опечалени хора как се чувстват
Професията изисква непрекъснато да търсите житейски трагедии и да ги представяте на аудиторията по възможно най-натуралистичен начин.
Тъй като за съжаление няма как да показвате трупове от катастрофи в близък кадър, заложете на опечалените близки.
Всеки ден все някой някъде умира. Това е вашият шанс!!!! Отидете при най-близкия роднина на покойника и му задайте въпроса „Как се чувствате“ ДО ТРИ ДНИ след печалното събитие.
Питайте дали може да снимате на погребението. Ако не позволят, използвайте стажанти от първи курс журналистика за статисти в мрачна възстановка на Софийски централни гробища.
Впечатлявайте се видимо от хора с криминален профил
Направете поредица от интервюта и кратки филми с всички бивши жени/любовници/извънбрачни деца и съседки на големите покойни гангстери от тъмните години на прехода.
Бъдете по-наясно с групировките от онова време, отколкото с международното положение в момента.
Канете в студиото си автори на обещаващи бъдещи бестселъри, посветени на мутри и борци.
Демонстрирайте респект, особено ако човекът срещу вас е с криминален профил и/или е близък/роднина на човек с такъв профил, бил той жив или мъртъв. Смятайте това за нормално и важно.
Говорете непрекъснато за схеми, далавери и задкулисни договорки с нескрит ентусиазъм. Подигравайте се на хората с ценностна система и отправяйте ксенофобски намеци за тяхната сексуалност.
Говорете си на „ти“ с гости и събеседници
Особено ако са политици и/или крупни бизнесмени. Едно е да кажете „Добър ден, господин Сидеров“, съвсем друго е „Здравей, Волене“ и да скръстите бедро връз бедро.
Не върви от 20 години да работите всячески, за да се отъркате във властта и сега изведнъж да го раздавате излишно скромно. Нека всички са наясно, че сте си пили ракията заедно не веднъж и два пъти.
Все пак няма нищо лошо в това, в свободна страна живеем. А вече дали и друго е имало помежду ви, само вие си знаете. Сериозните журналисти не коментират личния си живот.
Обяснявайте просто нещата, така че „хората да разберат“
Изобщо идеята, че аудиторията ви е формирана от много прости хора, трябва да е непрекъснато застъпена под формата на подканващото „да обясним за зрителите“.
Отделяйте ценно ефирно време за тази цел и дръжте особено много на това езиковото ниво да не преминава над един определен речников минимум.
Не канете хора, които използват сложни думи и дълги изречения. Заложете на сигурните събеседници, които каните всяка седмица и чийто език е близък до този на народа.
Интересувайте се от махленската страна на нещата
Особено ако нищите политически теми. Винаги на първо място трябва да питате своя събеседник какво мисли той за изказването на еди кой си по негов адрес.
Не се свенете да го прекъснете, точно когато коментира новини, свързани с бежанската криза и отношенията на България с Турция. Не забравяйте, че от първостепенно значение е да сте разбираеми за аудиторията.
Пуснете му видео, в което някой го е нарекъл „жалък соросоид“ и го накарайте да коментира това. Важно е.
Прекъсвайте събеседника, просто защото е яко
Поканете човек в студиото и започнете да му се карате. Дори темата на разговор да е „Дамските превръзки: рискове и ползи“, важното е да не давате възможност на госта да довърши изречението си.
По този начин демонстрирате характер и будите възхищение у лоялната си аудитория, а именно – хора от малки населени места без кино и театър, които гледат телевизия за развлечение, докато жена им им налива ракия.
Говорете бавно, леко запъхтяно, правете дълги паузи
Като в индийски сериал. Тонът и интонацията са от особено значение за постигането на желания ефект. Имиджът на реномиран журналист няма да ви падне от небето.
Ясно е, че не можете да говорите каквото си искате, така че заложете на формата, а не на съдържанието.
Трябва да звучите леко мудно, особено ако темата е гореща. Сякаш сте толкова врели и кипели в тия неща, че вече ви е леко отегчително да ги обсъждате, просто всичко ви е ясно до болка, но дългът си е дълг…
Бъдете секси
Не е нужно да показвате бедро, въпреки че не е зле като идея. В голяма степен посоченото в горната точка ще ви е от полза.
Бавният, леко запъхтян глас като по импулсен еротичен телефон от 90-те, съчетан с предизвикателен, вторачен поглед, дълги паузи и многозначителни усмивки, специфичен захват на микрофона – това е формулата!
Всеки път, когато от вас се очаква да реагирате с адекватен въпрос по сериозна тема, просто вкарайте сексапила и кажете каквото и да било с провокативна осанка.
Хем оставяте усещането, че сте смели, дръзки и безкомпромисни, хем не си навличате неприятности с прояви на излишен професионализъм…
