петък, ноември 22, 2024

Как глобалната политика изсмука 300 милиона от Черноморието

Date:

Сподели новината.

Какво общо имат имат кризата в Украйна, руските санкции, ниската цена на петрола и отливът на купувачи на имоти по Черноморието

и слабият туристически сезон. На пръв поглед връзките изглеждат абстрактни, но това не е така. Тези фактори ще струват на предприемачите по родното Черноморие през това лято сумата от 300 милиона лева. На толкова се изчисляват първоначално загубите от спадът на имотния пазар, липсата на туристи от Русия, Украйна и Беларус, което пък остро повлия е на ресторантите  по морето, които до края на юли бяха почти празни. Кризата принуди някои собственици на хотели да свалят цената на ол инклузива до 23 евро на ден. И то в средата на юли. Нещо невиждано до сега в миналите летни сезони.

            Защо обаче се стигна до до тук. Преди около година цената на петрола беше над 80 долара за барел. Сума, която напълно удовлетворяваше страните-износителки на петрол. Сред тях традиционно е и Русия, която е на първо място в света по дълбочинни запаси от петрол. Цената на черното злато обаче рязко започна да пада в резултат на няколко фактора, които няма да бъдат тема на този материал. Така се стигна до цени от 55-57 долара за барел, което се оказа тежък удар на руската икономика и търговския баланс на страната. Според световните икономически експерти, всеки долар надолу от цената за барел, води до загуба от 15 милиарда долара в годишен план. Лесно може да се направи сметка какви щети носи на Русия ниската цена на петрола.

            Всичко това беше съчетано и със санкциите, които ЕС наложи на Русия, заради кризата в Украйна. Достъпът до западни стоки беше силно ограничен, както и възможностите за търговия с голяма част от суровините и финансовите деривати на борсите в ЕС и САЩ. Тази  атака по руската се усети по курса на рублата, който започна да пада стремглаво. Стигна се до нива от 85 рубли за евро и 75 за долар. Валутните резерви на страната намаляха силно, като само за шест месеца те спаднаха с 200 милиарда долара. По-голяма част от сумата беше използвана ан Руската централна банка за да спаси рублата от по-голям спад и девалвация. В страната се стигна до силна инфлация, а БВП намаля с близо 6 процента на годиша база. Тези процеси се случиха в периода август 2014 – април 2015 година. Те доведоха до намаляване на доходите на средната класа и ниските слоеве на населението. Голяма част от семействата преосмислиха разходите си и семейните си бюджети. В резултат на това голяма част от закупените имоти в България бяха извадени за продан. Руснаците, които до този моменти бяха най-сигурните и надеждани купувачи, сега започната да продават. И, разбира се, спряха и да купуват. Това удари пазара сериозно. За година търговията с имоти по Южното Черноморие се е сринала с 30 процента. Нива, които ни връщат до кризисните периоди през 2009-2010 година. Тогава именно руснаците спасиха пазара. Сега обаче заради тежката икономическа и геополитическа ситуация те спряха да инвестират и обърната тренда на поведение.

            Туризмът също пострада тежко заради глобалната политика и участието на страната ни, макар и периферно в тези процеси. Политическата ни солидарност с удара по Русия доведе до ултиматума на президента Путин, който призова сънариднците се да не почиват в България. Дали този призив точно е повлиял не е сигурно. Факт е обаче, че руснаците силно намаляха като присъствие през това лято. За това разбира се влияние оказват и чисто икономическите процеси там, които доведоха до остро намаляване на доходите на хората, както и до удар по заетостта. Лошото е, че и българите намаляха по родното Черноморие, но това е друга тема. Така през това лято, поне до август хотелите останаха празни, заведенията също, а техните собственици бяха на прага на истерията.
„Плащам наем от 30 хиляди лева за лятото. Парите съм ги дал авансово. Отделно покривам разходи за заплати, осигуровки, квартири, ток, вода консумативи. До този момент съм на голяма загуба, която едва ли ще мога да покрия само през август. Ще бъда на минус поне с 20 бона. В други сезони зъм стигал и до печалба от 30-35 хиляди лева, след като приспадна всички разходи. Това лято е голяма мор, такова нещо не помня от зората на демокрацията, но и тогава се правеха пари.”-коментира 45-годишният Владимир Димитров, който се занимава с ресторантьорски бизнес от 20 и повече години. Той има заведение в Слънчев бряг.

            Румен Ангелов от град Черноморец пък е собственик на семеен хотел, но през това лята е замразил дейността. „ За мен това е голям удар. Туристиестите избягаха. Няма ги. В други години съм започвал от началото на юни, та чак до 10 септември. Хотелът ми е бил пълен, без свободно място в продължение на 50 дни. Сега е нещо невиждано. Аз не мога да издържам така, защото трябва да плащам и туристически данък. Принуден бях да замразя дейността през това лято, а догодина ще видим. Лошото е, че имам да плащам още кредити, а не знам как ще намеря пари. Става въпрос за 700 лева на месец, които успявах да осигуря в други години с приходи от туристи. Това лято обаче не станаха нещата. Туризмът ни загива. Ние можехме да вадим много пари от този бранш. Той можеше да изхранва и други съпътстващи бизнеси и дейности, но всичко бе изкривено до неузнаваемост. Сега берем „плодовете” на тази недалновидна политика. „-коментира емоционално 59-годишният бивш служител на МВР.

            Заради отливът на туристи, през този сезон се стигна до куриозно ниски цени по курортите и туристическите селища. В Черноморец квартирите паднаха до унизителните 5 лева на нощувка. Такива цени не е имало от 2000 година, коментираха местни жители. В Ахтопол, Царево и Синеморец частните квартири варираха от 8 до 12 лева, което също е спад. Гледките на унили хора, които държат табели с надписи „предлагам квартири” са ежедневие дори и в първите дни на август.

            Цените на предлаганите продукти по ресторантите също са смайващо ниски. В Слънчев бряг има обедни менюта за по 5 лева. Или пък промоции – наливна бира с пържени картофи примерно за 3 лева. Или две бири с пържени картофи за 4,50 лева. Което е добро дошло за туристите. Но такива явно няма. Или са крайно недостатъчни като брой. За десет години легловата база по Южното Черноморие нарастна два пъти и вече е около 550 хиляди легла. Заведенията и рестарансите, магазините  и павилионите също рязко увеличиха броя си. Всичко това с идеята да се печели. При криза като през това лято обаче бизнесите се сриват тотално. По принципо по Черноморието всички малки градчета разчитат на приходите от туристически сезон. Това важи и за големите градове като Бургас и Варна, които чисто от логистика, транспорт, превоз, снабдяване  а и от приток на туристи също усещат прилив на свежи пари. Тези процеси водеха и до силен спад на безработицата, макар и временено. Това лято обаче е с тревожни показатели. Смята се, че заради липсата на руски туристи, както и на купувачи на имоти, също от тази страна, загубата ще е около 300 милиона лева. По-просто казано, тези пари няма да влязат в местните икономики, както е било през другите години. И вече всички вече се молят, дано това е да е временно явление,а не началото на края.

автор: Георги Костадинов

Сподели статията:

Популярни

Още новини
Related

Колко са заводите и фабриките в Карнобат

Икономическото развитие на община Карнобат е свързано основно със...

И фалитите, и новите бизнес регистрации в ЕС се увеличават

Фалитите на компании в ЕС се увеличават с 2,7...

Утре обсъждат предложения за промени в Кодекса на труда за минималната работна заплата

Работна група ще обсъди утре предложения за изменения в...

Променя ли се БДЖ?

Бългapия тpябвa дa пoдпишe cпopaзyмeниe c чeшĸaтa ĸoмпaния Ѕkоdа...