Повече от 10 години след приватизацията на Българската телекомуникационна компания (БТК), в сделка по-известна като кражбата на века, държавата се лиши от „златната акция” в телекома. На общо събрание акционерите на дружеството гласуваха специалната държавна акция в БТК да бъде обезсилена и да стане обикновена поименна акция. По този начин държавата се освободи завинаги телекома от сянката на криминалната приватизация. Тежест, която и в момента виси над БТК заради наложения запор от Агенцията за приватизация над стотици имоти на дружеството.
Всичко това е в резултат на години машинации, кражби, далавери, откровени изнудвания и спорни практики, довели до отчайващи загуби за държавата, източване на самото дружество и изкривен телекомуникационен пазар в България.
БТК се превърна в символ на прехода, като почти няма правителство след падането на режима през 1989 г., което да не се упражнило в управленческо поведение над БТК.
В началото бяха добрите намерения
Продажбата на БТК е оценявана като най-голямата крачка, която българското правителство прави в посока на оттеглянето на държавата от икономиката.
България стартира последна от източноевропейските държави продажбата на своята телекомуникационна компания, въпреки че според одобрените първоначално срокове БТК трябваше да бъде раздържавена още през септември 1997 г.
Продажбата обаче се проточва и се подготвя от три български правителства – на Виденов, на Софиянски и на Костов. И завършва при управлението на Сакскобургготски.
За кабинета на социалистите основният мотив за продажбата на БТК са приходите от тази сделка. Въпреки надеждите, че продажбата на БТК макар и на по-късен етап ще осигури значителни приходи в бюджета, кабинетът на социалистите не успя да я финализира в рамките на мандата си.
Ограниченото време и правомощия на следващото правителство – служебният кабинет на Софиянски, не му позволяват да придвижи процедурата много напред. Тогава обаче е взето решението за продажбата на 51% от акциите на компанията.
За правителството на Костов продажбата на БТК е сред основните приоритети. След развилнялата се политико-икономическа криза в Русия, последвалите не особено добри резултати от продажбата на Ромтелеком и началото на кризата в Косово, кабинетът няма ясна представа за възможните приходи от приватизацията. Процедурата се удължава няколко пъти, а консултанти и оценители по сделката са лондонският клон на Дойче банк и българската „Данеб консулт”.
В деня на подаването на офертите единствените кандидати се оказват холандската компания „Кей Пи Ен” и държавният оператор на Гърция – ОТЕ, които участват в консорциум. Предложението обаче е оценено като неизгодно от работната група, в която участват отстранените от Костов по-късно вицепремиери Божков и Бакърджиев.
Така правителството на СДС приключва мандата без сделка, а по оценката на много анализатори това е периодът в който заради лични интереси е пропусната голяма възможност за постигането на добра цена за телекома.
Появата на австрийския фантом
Последната процедура за приватизация на БТК започна през 2002 г. по инициатива на правителството на Симеон Сакскобургготски. Променени са почти всички параметри на офертата и за касова приватизация са обявени 65% от капитала, а за останалите 35% се предвижда да бъдат продадени на БФБ за да се стимулира борсовата търговия.
Проведеният от АПСК конкурс за мажоритарния дал формално е спечелен от американския фонд за дялови инвестиции „Адвент Интернешънъл”, който обаче участва чрез свое дъщерно дружество – пълния анонимник „Вива Венчърс” от Виена. Към процедурата има сериозен предварителен интерес, но явните и не толкова явни знаци кой е фаворитът кара останалите участници да се оттеглят.
Това, че в сделката има нещо гнило, си пролича още през 2002 г., когато заради „Вива Венчърс” кабинетът удължи с две седмици срока за подаване на документи за участие в търга. В крайна сметка кандидат-купувачите бяха консорциум „Коч холдинг” – „Тюрк телеком”, „Вива Венчърс” и AIG – CET Capital Management. През октомври Агенцията за приватизация обяви победителя в конкурса „Вива Венчърс” и преговорите с избрания купувач започнаха. През декември обаче Върховната касационна прокуратура спря преговорите с компанията заради проблеми със собствеността на спечелилия кандидат.
Дни по-късно и Върховната административна прокуратура обяви, че кандидатът е трябвало да бъде дисквалифициран, тъй като „Адвент” не е 100% собственик на спечелилото дружество. През януари 2003 г. Върховният административен съд отхвърли протеста на ВАП, че сделката е незаконна, а прокуратурата от своя страна отмени постановлението си за спиране на преговорите с австрийската фирма.
Схемата се изяснява
Зад фасадата на чуждия инвеститор, така упорито представяна от управляващите от НДСВ, започнаха да се очертават силуетите на българските участници в „далаверата на века”. С цел осигуряване на финансирането на участието си в сделката, „Адвент” беше привлякъл група от чуждестранни инвеститори, сред които такива, близки до Иво Прокопиев и исландския милиардер Тор Бьорголфсон.
По време на приватизационния конкурс тогавашният министър на транспорта Пламен Петров зае позицията, че получените предложения не са изгодни и оттегли подкрепата си за приватизация на БТК при предложените условия.
В резултат той беше заменен на този пост от Николай Василев – привърженик на приватизацията и приближен до кръговете около Прокопиев, които привлякоха „Адвент” за тази сделка. Все пак Петров отстоя идеята си в приватизационната сделка да се включи механизъм, който дава право на държавата на 10% от печалбата на инвеститора при последваща препродажба на БТК – т. нар. Clawback.
Договорът за приватизация на 65% от капитала е сключен през февруари 2004 г. и финализиран през юни същата година. Той предвижда заплащане в полза на АПСК от 230 млн. евро и парична вноска в капитала на БТК чрез увеличаване на капитала от 50 млн. евро. За сравнение- в момента цената на звездата на футболния Барселона Лионел Меси е 250 милиона евро.
Освен това новият собственик се задължи да изплати или рефинансира съществуващите кредитни задължения на БТК (около 125 млн. евро), да извърши инвестиции в дружеството за 400 млн. евро за период от 5 години, да поддържа програма за трудова заетост за период от З години и да довърши цифровизацията на фиксираната мрежа на БТК съгласно изискванията на ЕС. Беше наложена забрана за промяна на контрола върху БТК за период от 3 години след финализиране на сделката.
За да удостовери колко е загрижен за интересите на държавата в компанията, Николай Василев измисли формата на „златна акция” – една привилегирована акция.
Чрез нея държавата си осигури инструмент за влияние в управлението на компанията, включително с право на представители в управителния и надзорния съвети на дружеството.
Според условието на приватизацията мажоритарният акционер имаше правото да получава годишно до 3.5% от приходите на БТК под формата на консултантско възнаграждение за мениджърски и технически услуги.
Машинацията на Прокопиев и Бориславова
През ноември 2004 г. започва изпълнението но втория етап от „обира на века”. БТК е качена на борсата, където АПСК трябва да продаде миноритарния пакет от 35% (без златната акция).
Консултант по изготвянето на проспекта и инвестиционен посредник на АПСК е „Булброкърс” на Прокопиев. По това време той е в близки отношения с икономическите министри на НДСВ, а в най-топли връзки е с вицепремиера и отговорник за приватизацията Лидия Шулева.
Още преди да подпише договор за консултиране на продажбата „Булброкърс” с партньорството на СИБанк на Цветелина Бориславова започват масово изкупуване на компенсаторни записи. Хартийките тогава са със силно занижена стойност, тъй като реално срещу тях няма никакво обезпечение.
Поведението на Прокопиев и Бориславова намира обяснението си, когато по инициатива на тогавашния вицепремиер и министър на транспорта Николай Василев цената за тези остатъчни 35% от БТК е прието да се плати чрез компенсаторни инструменти.
Търговете за тези акции стават в началото на 2005 г. Оказва се, че това време е напълно достатъчно да се изгради монопол в притежанието на компенсаторки. Единственият инвеститор, който разполага с такова голямо количество компенсаторни записи, достатъчни за да придобие миноритарния пакет акции е СИБанк на Цветелина Бориславова.
В същия период Тор Бьорголфсон придоби и миноритарно акционерно участие в СИБанк. Той участва във финансирането на изкупуването на компенсаторни инструменти и установява тясно бизнес партньорство с мажоритарния акционер в СИБанк – Цветелина Бориславова. Банката пък е любимата банка на властта. През нея преминават плащанията към почти всички държавни структури.
При продажбата на миноритарния дял Прокопиев е в тотален конфликт на интереси, тъй като представлява и държавата, и купувачите. Това се потвърждава от назначението на дясната му ръка Иван Ненков за член на борда на БТК, като представител на „малките акционери”.
Историята за една заспала „златна акция”
Въпреки че има право да се противопостави на машинацията при продажбата на 35-те процента през БФБ, държавата не прави нищо и така концентрацията на собственост на БТК се завишава.
Като резултат от борсовата приватизация инвеститори, близки до СИБанк и Тор Бьорголфсон, придобиват почти 85% от целия миноритарен пакет. По този начин Тор и СИБанк индиректно контролират решенията на Общото събрание на акционерите, по които мажоритарният акционер „Вива Венчърс” не може да гласува. Фактическият контрол от Тор Бьорголфсон е придобит през 2005 г,.
Тогава неговият фонд за дялови инвестиции „Новатор” сключва споразумение за кол опция, по силата на която има право при поискване да придобие всички акции на „Вива Венчърс” в БТК (65%) чрез придобиване на 100% от капитала на „Вива Венчърс”.
С тази сделка се заобиколи изискването на приватизационния договор да не се променя контрола върху БТК в период от 3 години от приватизацията. Въпреки че формално няма промени в собствеността, в управителния съвет са направени промени, като мнозинството членове са мениджъри от фонда „Новатор”. Държавата, притежател на заветната „златна акция”, тотално проспива всякаква възможност да се противопостави на театъра със собствеността, който се разиграва пред очите на всички.
AIG в играта
Забраната за промяна на контрола върху БТК изтича през 2007 г. Това дава възможност на Бьорголфсон и българските му партньори да официализират връзката си и да касират резултата на далаверата с приватизацията.
На масата бяха сложени около 94% от капитала на телекома. Тогава за първи път официално лъсва истината за криминалната приватизация на БТК, която от една страна не донесе очакваните приходи, от друга не разпръсна акциите на телекома, така че да се оживи търговията на борсата.
За мажоритарния пакет е организиран международен конкурс, консултиран от Лемън Брадърс. Явяват се няколко кандидати, повечето от които големи международни фондове за дялово инвестиране. Печеливш в крайна сметка е инвестиционно поделение на AIG, които дори не участват в конкурса.
Цената, която те плащат за 94% от акциите, включващо и рефинансиране на дълговете на групата, е около 1.5 млрд. евро. В началото на 2008 г. обаче AIG бяха национализирани от Федералния резерв на САЩ с цел да се избегне техният фалит. В този период започна разпродажба на активите на AIG и инвестиционното крило, което управляваше инвестицията в БТК беше придобито от групата Pinebridge на най-богатия китаец в Хонг Конг, който притежава и основният хонгконгски оператор PCCW.
В края на 2008 г. започнаха и опитите за преструктуриране на дълговете на групата на БТК. Първият официален кандидат беше самият Pinebridge. В крайна сметка не беше постигнато споразумение с банките – кредитори.
Държавата в играта
Зачестилата смяна в собствеността на БТК кара и държавата да се размърда в опит да си прибере все още дължимите пари от преминалите през дружеството пишман инвеститори. През 2009 г. са заведени арбитражни дела в Париж за клоубек плащането от 80 млн. евро и за неустойки по програмата за трудова заетост за 60 млн. лева. Със законови промени се даде правото на държавата да налага възбрани върху имоти като обезщетения по приватизационни претенции. Така през юни 2010 г. АПСК предприе масово налагане на законни ипотеки върху имоти на БТК.
С дълг на групата от около 1.65 млрд. евро, неясно състояние, вътрешни проблеми между кредиторите-акционери и в силно конкурента среда в последните години БТК беше буквално под преса. Така се стигна и до сделката от 2012 г., когато консорциум между КТБ и руската ВТБ предприе сделка по придобиването на телекома, преструктуриране на дълговете му и цялостен нов инженеринг на групата. Предложението на инвеститорите идва като спасително за БТК, в която тогавашните собственици категорично отказваха да инвестират.
В телекома продължава да бъде акционер и държавата чрез „златната акция”. На предстоящото този месец общо събрание обаче се очаква държавата най-сетне да отпусне примката си около БТК и да остави телекома да се бори в равни конкурентни права с останалите на пазара.
В. Репортер
