Как банките изсмукват парите ни

Знаете ли какво никога не може да бъде задо­волено?
— Окото на алчността — всичките световни бо­гатства не могат да запълнят неговите желания.
Персийска мъдрост
Банковата система слага началото си във Вавилон преди около 3000 г. Причината за откриването й е златото. Тъй като за притежателите на злато е било неудобно да носят със себе си тежкия метал, те го ос­тавяли на съхранение у някой свой приятел, на когото се доверявали. Той от своя страна им дава къс от пергамент или кожа със своя подпис или печат.
По-късно всеки, който представи тази разписка на пазача, може да получи златото. С течение на времето тази система става по-популярна. Специални и все по-квалифицирани хора ста­ват пазачи на златото и те започват да съхраняват съкро­вищата на повечето богаташи. В търговските си сделки притежателите на злато по-късно започват да обменят по между си тези разписки, така че не става необходимо златото да се изтегли от пазача. Става само прехвърляне и смяна на собственика. По този начин у пазача се натрупват злато и скъпоценности. Въпреки че скъпоценният метал не им принадлежи, пазачите започват да го дават назаем на други търговци, които им изплащат някакъв процент за използването му. По-късно тези пазачи на скъпоценности стават известни под името лихвари.

През средните векове лихварството е забранено. Малко по-късно, по време на кръстоносните походи неимоверено много нарасналата търговия в Европа довежда до създаването на първата международна банка.
Към средата на 15-то столетие Косимо де Медичи образува една интернационална банка със седалище Фло­ренция. Това е може би първата по-усъвършенствана банка за онова време с разклонения в други италиански градо­ве, както в Авиньон и Лондон. В Римския отдел банката съхранява сметките и авоарите на папата. Лихвата, която банката получавала, е била 10%.
През 16-то столетие от Южна Америка в Испания се внасят огромни количества злато, което дава идеята и възможността за кредитиране. През това столетие се образуват и първите модерни банки, някои от които съществуват и до ден днешен: Банко ди Санто Спирито в Рим, Монте де Пиета в Неапол и Банко ди Палермо в Сицилия.
Тези банки, финансирали международната търговия, трупат неимоверни печалби от лихвите и най-вече от валутната разлика. Най-важната фаза в развитието на банките настъпва в момента, когато те започват да си служат с чужди пари и когато използват влоговете и спестяванията на хората. Те заплащат някакво минимално възнаграждение на вносителите, а предоставят същите пари на други хора, предприятия и държави с много по-висока лихва. Използват се най-различни трикове, които засягат имената на банките. Някои са наречени «Нацио­нални банки» за по-голяма убедителност и стабилност. Първата такава банка през 1674 г. взема името Шведска национална банка. Тя е последвана от Английската национална банка през 1694 г., когато една група търговци се споразумяват да дадат 1200 милиона лири назаем на крал Вилхелм III с 8% лихва. Но освен това те получават монополното право да печатат банкноти и да приемат депозити. Към средата на 18-то столетие Ротшилд налага една наистина много по-модерна и усъвършенствана банкова система. Той изпраща своите петима синове във финансо­вите столици на Европа; Париж, Виена, Неапол, Франк­фурт и Лондон.
Ротшилд създава и най-бързата комуникационна система чрез гълъби, куриери и свои агенти.
Един от най-съществените фактори за успеха на Ротшилд е неговото извънредно голямо политическо и стопанско разузнаване. Той пръв научава за победата при Ватерлоо, което му дава възможност чрез всевъзможни търговски манипулации да натрупа огромни богатства. Синовете му стават частни банкери от международен мащаб, финансирайки железопътни линии, застрахова­телни дружества и международни проекти. По това време Ротшилдовци вече са господарите и учителите на между­народния капитализъм.
«Парите са Бога на нашето време», казва философът Хайне”, « а Ротшилд и синовете му са неговият пророк». Повечето от европейските държави и управления са зависели от банките на Ротшилд, специално англичаните. През 1847 г. Ротшилд заемат пари на Ирландия във връз­ка с големия глад; финансират Кримската война и дават средства на Англия да закупи половината от Суецкия канал от Египет през 1876 г.
Оглавявана от Соломон Ротшилд Кредитанщалт Банк във Виена става главната депозитна банка на Австро-Унгария.. Британската банка на Ротшилд финансира злат­ните мини на Южна Африка.
След свършването на Наполеоновите войни през 1815 г. до началото на 20-то столетие Лондон е световен финансов център и най-богатият град. От цял свят прииждат богатства и пари в Лондон, тъй като се е смятало, че това е най-сигурното и доходно място за влагане на пари, как­то и за вземане на заеми. По това време депозитите в лондонските банки са 120 милиона лири съответно срещу
40 милиона лири в Ню Йорк, 13 милиона в Париж и 8 милиона в Германия.
По това време банкерите на Лондон са на най-голяма почит. Обикновено кредитът и доверието се предават по наследство от баща на син. Между многото банкери и търговци, установили се в Лондон, са и двамата синове на известния германски търговец на дрехи Йохан Беринг. Единият му син Францис се е славел като един от най-великите банкери за времето си. След смъртта му в 1910 г. богатството му е около седем милиона лири. Фамилията Берингови също като Ротшилдови е имала достъп до британското управление, което многократно са финанси­рали. Докато Ротшилдови се ориентират към Европа, Берингови се насочват към Новия свят — Америка. Те финансират Ню Йоркската банка през 1823 г., щата Луизиана и много други щати, подпомагат американските жп линии и стават най-големите американски кредитори.
Към 1880 г. Беринговите доходи са били по-малки от тези на Ротшилд, но доверието на хората към фирмата им е по-голямо. Берингови отпускат огромни заеми на Аржентина, която към 1880 г. разцъфтява неимоверно бързо икономически и привлича много капитали и емигранти от Европа. Към 1890 г. обаче корумпираното аржентинско управление довежда страната до плачевно състояние. Всякакво доверие е загубено от страна на вносителите. Настъпва финансова катастрофа и Берин­гови фалират. Тази криза дава отражение в цял свят, но най-много пострадват лондонските вносители..
Много отдавна златото започва да играе първостепен­на роля в стопанския и икономическия живот на държава­та. Златното покритие на парите е от много голямо значе­ние. Стойността на жълтия метал се е определяла от сво­бодния пазар, т.е. от принципа на предлагане и купуване. Сега обаче ситуацията е съвсем друга. Стойността на златото не се определя вече от свободния пазар, а от петте най-големи световни търговци на злато. Два пъти дневно в Лондон в кабинета на Ротшилд и синовe се събират тези петима магнати и определят цената на златото, на която през този ден то ще се продава и купува.
Тъй като златото е било и е в доста ограничени количества, в хранилищата е почти невъзможно да се злоупотребява с него.
Всичко измислено от човека, може да бъде много ценно и полезно, ако се използва правилно, но може да стане и чудовищно.
Много непочтени магазинери, дори и владетели, уму­вали как да се възползуват. Един класически случай за това има между 1716 г. и 1722 г. във Франция. Той сложил началото на всички финансови манипулации, които се използват и съществуват до ден днешен.
След смъртта на «краля слънце» Людвик XIV в 1715 г., Франция е в пълен банкрут. Този френски крал за раз лика от другите не се стреми да постигне слава чрез войни. Неговата мечта е да се запомни царуването му с великолепие и блясък, да изпъкне като водач на френския класицизъм. Той действително успява да направи това, като издига неимоверно много престижа на Франция във всяко отношение: не само като политическа сила, но и като една от най-културните нации. Всичко това обаче той постига с цената на икономическо и финансово разорение. След него задължението на Франция е 3 милиарда ливри (приблизително толкова днешни франка).
Един осъден за убийство ирландец успява да избяга в Франция и да убеди френското управление, че е в състояние да спаси икономиката на Франция. По това време частни банки контролират снабдяването на страната с пари, в които е вложено съответното количество злато. Златото е било ограничено и не е било възможно да се издадат повече пари, отколкото е било златното покритие. Ирландецът на име Жан Лоу получава с кралски де­крет изключителното право да снабдява държавата с пари. Той пуска в обръщение повече пари, отколкото е действителното им златно покритие и по този начин в кратък срок изплаща задълженията на държавата. Всички го възхва­ляват като икономически гений, без да са наясно какво ще последва. Повечето пари, които той пуска в обръщение, като цяло намаляват действителната парична стойност. Управниците, както и Жан Лоу, се увличат и увеличават значително паричните знаци, което довежда до покачване на цените на стоките, услугите и въобще на всичко. Като последица — инфлация и икономическа криза. Жан Лоу избягва от Франция и държавата спира това фалшиво издаване на пари.
Друг начин, по който хората са ощетявани, са златните и сребърните монети. Дотолкова, доколкото скъпоценните метали са влагани в монетите на същата стойност, хората не са ощетени. Но частните банки и тези, които са имали и имат монопол над парите, започват да слагат в златото разни примеси като мед и други неценни метали, което намалява действителната стойност на парите и така банките забогатяват неимоверно много за сметка нахората.
Ранната Римска империя е практикувала същата система. Първите им монети съдържат 60% чисто сребро. след което в следващите 60 години в техните парични знаци има само остатъци от сребро. Те навлизат в обръщение и заместват парите.
Друг начин на инфлация се предизвиква, когато държавата прибере всички златни и сребърни монети, като ги замести с монети от много евтини метали като мед, алуминий и други. Такъв е случаят в САЩ при администрацията на Линдън Джонсън. Същото е и с банкнотите, които, както и монетите, нямат никакво златно покритие. Щатите са имали златно покритие на парите си до април 1933 г., когато президентът Рузвелт нарежда всички американци да предадат собственото си злато и златни монети на Федералния резерв, който ги заплаща с книжни банкноти. Законът за непредадено злато на банките е предвиждал 10 хиляди долара глоба и десет години затвор. След като по-голямата част от златото е прибрана, през същата година президентът Рузвелт девалвира долара, заявявайки, че държавата трябва да закупи същото злато от Федералния резерв на по-високи цени. Това ще рече, че банкнотите, които хората току-що са получили, са вече обезценени с около 30%, а така нареченият «Федерален резерв» с помощта на президента само за пет месеца ще спечели огромни суми. Същото е и със среброто. Рузвелт удвоява стойността му и неговият помощник и пръв приятел Бернард Барух, който контролира 1/3 от светов­ното снабдяване със сребро, се възползва богато от тази услуга на президента. Мотивът е да се подпомогнат сребърните мини в Америка.
Председателят на банковия комитет в Конгреса Луис Мак Фаден официално обвинява изземането на златото като акция, специално подготвена в полза на международ­ните банки. Тъй като конгресменът е бил достатъчно авторитетен и силен да унищожи тази сделка, след два несполучливи опита за убийство в деня на дебатите в Конгреса той пада на катедрата и умира, предполага се от отравяне.
Не е за предпочитане да се инвестира в злато, тъй като държавата винаги може да го вземе по напълно законен път. В САЩ, както и в много други държави, съществува закон, който дава право на държавата в случай на нужда да събира златото на гражданите.
Държавата има силата също така да предизвиква свръхинфлация, като пусне в обръщение извънредно много книжни пари. Такъв е случаят в Германия след Първата световна война. Напечатвайки огромно количество банк­ноти, Германия унищожава стойността на марката. Глав­ната причина за това са наложените им репарации от Версайския договор—269 милиарда златни марки, които е следвало да бъдат платени с четиридесет и двегодишни вноски.
През 1923 г. Райхсбанк пуска в обръщение 93 квинти лиона книжни марки. Това предизвиква астрономическото повишаване на цените на пазара: едно яйце достига 80 милиарда марки, а един килограм картофи — 100 ми­лиарда марки.
Тази страшна инфлация довежда и Хитлер на власт. Народът, изпаднал в много тежко положение, търси някакво спасение. Хитлер, един от кандидатите за властта, обещава, че ще спре веднага инфлацията и че ще се спра­ви с репарациите, наложени от Версайския договор.
Свръхинфлацията в Германия почти е унищожила средната класа, която е болшинството. Тя именно подкрепя Хитлеровото идване на власт най-вече заради неговите обещания.
В началото на нашето столетие американският работ­ник плаща много малки данъци и живее почти без задължения. В момента данъците и задълженията му са около три-четвърти от дохода. Когато се говори за американците и хората от западните страни, въображе­нието е голямо. Такова беше и моето, такова е и на повечето живеещи в източните страни. Действителността обаче е друга и то много по-печална. Всеки се бори за извънредни работни часове. Децата още от ранна въз­раст работят като вестникоразпространители или в земе­делските ферми. Учениците и студентите работят и се издържат сами. Не срещнах американец, който да не е длъжник, било за колата си, за къщата си или на кредитните си карти. Всичко това се дължи на настоящата заемно-парична система. Какво всъщност представлява тази система? Парите се създават от човека. Създава се нещо от нищо. Един къс хартия почти без никаква стойност се напечатва с различни цифри. Той ни дава възможност да купим кола, дори къща в зависимост от големината на напечатаната цифра. Тези, които създават парите, фак­тически печелят неимоверно много в сравнение с обикно­вения американец, на когото средната печалба или чист доход е около 5%, докато печалбата на производителите на пари е неограничена. Костуемата стойност на една банкнота (хартия и напечатването) от един долар или от 10 000 долара е не повече от 1—2 цента.

    “Паричната система е не само крайно необходима, но е немислимо едно цивилизовано общество да живее без нея. Би било невъзможно да се развие каквато и да е индустрия без пари. Земеделските стопанства, отделните семейства или отделната личност биха живели строго ограничени, биха произвеждали блага само за себе си. Никой не би произвеждал повече, защото няма какво да го прави. Функционирането на каквото и да е управление би било немислимо. Без паричната система ще трябва да се върнем с хиляди години назад, и да живеем така, както са живели отделни племена. Парите са потенциалът на цивилизованото общество. Ако парите се премахнат или обращението се намали, резултатите биха били катастро­фални. Получава се депресия.”

Това ни се внушава от монетарната система постоянно и много настойчиво!!! Такава депресия бе създа­дена изкуствено в Щатите през 1930 г. от банкерите. През това време на САЩ нищо не липсваше. Индустрията беше на много високо ниво, имаше плодородни ферми, пре­красна жп система, съществуваше една от най-добрите комуникационни системи в света, използуваща телефона, телетипа, радиото и много добре функционираща държавна пощенска система, незасегната от военните опустошения.
Единственото нещо, което е липсвало на САЩ през 1930 г., е редовното и достатъчно снабдяване с пари, необходими за размяна и търговия. Тъй като банките прибират всичките пари и не ги пускат в обръщение, цялата търговия спира. Фабриките не са в състояние да продават продукцията си, тъй като населението няма никакви пари. Работниците са освободени от работа,
получава се най-страшната безработица, която Щатите помнят. Отговорът и оправданието на банкерите е било само едно: «Времената са тежки и няма пари.»
Тъй като хората не разбират тази експлоататорска система те се оставят да бъдат жестоко ограбени. Хиляди фермерски имоти са експроприирани от банките заради това, че фермерите не са в състояние да изплащат вноските на взетите от тях заеми. Повечето от хората загубват всичките си имоти и спестявания.
Същите тези банки, които сами печатат парите, а казват, че няма такива, само след няколко години пускат в обръщение милиарди долари и подготвят Втората светов­на война.
Само за няколко години САЩ преминават от едната крайност към другата, от безработица и пълен застой — към пълен капацитет на военната продукция. Докато фермите не могат да произвеждат храна за населението, фабриките започват да произвеждат в големи количества военни униформи и боеприпаси. Внезапното пускане на парите в обръщение изменя коренно живота. Фермерите започват да продават продукцията си, фабриките органи­зират работата на няколко смени, отново се задействат мините. Край на депресията. Истината излиза наяве — липсата на пари, причинена от банките, е предизвикала депресията.
Този и още много други примери доказват, че парите трябва да се създават и контролират само от държавата, която единствено защитава интересите на поданиците си.
В САЩ случаят е точно обратен. Парите се създават и контролират от Федералния резерв, който не е нищо друго, освен една частна организация.