В сряда от “Булгартабак” съобщиха, че от 1 април се отказват от пазарите си в Близкия изток, които формират 80% от приходите му, заради “негативните статии в “Капитал”. Освен това от холдинга допълниха, че ще съкращават служители и ще намалят покупките на тютюн.
Какво всъщност се случва в “Булгартабак”?
Компанията има финансови проблеми, а предполагаемият мажоритарен собственик има и политически.
По данни от доставчици от края на 2015 г. “Булгартабак” започва да ограничава рекламата си в обектите и т.нар. такси за излагане на продукцията си към своите партньори – вериги магазини, бензиностанции, обекти за продажба на цигари. Става въпрос за суми, които се плащат за показване на цигарите на видно място на витрината или на регала.
Бавят се разплащания с доставчици (включително и на тютюни), както и по други договори. В холдинга има притеснения дори и дали ще бъдат изплатени заплатите и макар все още да няма проблем с това, темата създава напрежение.
Отскоро е увеличена и охраната на изпълнителния директор на холдигна, а джипът, с който той се придвижваше, е заменен с бронирана лимузина.
В началото на февруари германското списание “Шпигел” квалифицира като “айсберг на корупцията” депутата от ДПС Делян Пеевски, който е сочен за мажоритарен собственик на “Булгартабак”. От миналата година той официално е собственик на дял от 5% от холдинга и на 18% от фабриката за цигарени опаковки “Юрий Гагарин”.
Няколко дни след публикацията на германското списание на среща със сънародници в Лондон премиерът Бойко Борисов беше питан за предполагаемите връзки между него и Пеевски. Премиерът преживя катарзис и реши да спре обществените поръчки за автомагистрала “Тракия”, в които по думите му печелившите са компании, свързани с Делян Пеевски и Валентин Златев.
Няколко дни след това от публикации в близки до правителството в Анкара медии стана ясно, че Турция е отнела правото на Делян Пеевски и почетния лидер на ДПС Ахмед Доган да влизат в страната. Депутатът от ДПС беше окачествен като “император на контрабандните цигари”. Причината е, че “Булгартабак” е традиционен “лидер” на турския черен пазар с дял от над 50% в нелегалния внос и продажби на тютюневи изделия.
След като Борисов спря обществените поръчки за магистралата, Пеевски обяви, че продава дела си в “Булгартабак”, защото в медиите са зачестили опитите за умишлено дискредитиране на компанията и опитите тя да бъде замесена в политически интриги, а освен това негативната кампания можело да засегне над 100-те хил. производители на тютюн, които зависят от цигарения холдинг.
Няколко дни след това главният секретар на МВР Георги Костов обяви, че е получена информация за подготвян атентат срещу Делян Пеевски. Данните били толкова конкретни, че убедили депутата от ДПС да приеме охраната от НСО, която първоначално отказал. Източници на “Капитал” разказаха, че заплахата идвала от Русия, като били събрани доказателства за подготвителни действия от физическите извършители около два имота, ползвани от депутата – офис в центъра на София и хижа на Витоша.
Преди няколко седмици в Търговския регистър беше вписана покана за общото събрание на “Булгартабак”, насрочено за края на март, от която е видно, че ще бъдат гласувани промени в борда на директорите, които целят да създадат впечатление, че Пеевски се оттегля. Съвета напуска Венцислав Чолаков, който е близък до него, а в него влизат досегашни членове на бордовете на дъщерните дружества на цигарения холдинг, както и двама живеещи в Дубай индийци.
През това време на цигарения пазар се появи информация, че софийската цигарена фабрика ще бъде закрита, теренът – използван за строителство, а мощностите й – преместени. Във вторник един от големите миноритарни собственици – Едоардо Миролио, продаде своя дял през борсата на цена с 15 лв. под пазарната на неизвестен купувач, а в същия ден екипът на цигарената фабрика в София е освободен в платен отпуск.
Колко е важен пазарът в Близкия изток за компанията?
През 2014 г. приходите от износ на Булгартабак” са 434 млн. лв., а от вътрешния пазар – 76.5 млн. лв. Предишната година приходите от експорт са 393.7 млн. лв., а от вътрешния пазар – 79 млн. лв. На практика експортът формира над 85% от приходите на групата. През 2015 г. в междините отчети от компанията е отбелязан спад на износа с 23%, без да е ясно дали в количество или в стойност. Ако става въпрос за спад на приходите, сумата е 90 млн. лв.
Според сайта на компанията продуктите на “Булгартабак” се продават в над 25 страни на три континента – Европа, Азия и Африка. През последните години холдингът не предоставя разбивка на дестинациите за износ, но в исторически аспект по отчетите на “София БТ” за предишни години около 85% от износа е за Близкия изток, а като цяло за там са предназначени минимум 80% от продукцията.
Къде е проблемът
Проблемът не е легалният износ за Сирия и Ирак, а това, че марките на “Булгартабак” се появяват на нелегалния пазар в Турция. Още преди година медиите в Турция и ОАЕ излязоха с публикации, които описаха, че цигарите тръгват от Варна, минават през Суецкия канал, за да стигнат до Дубай, a оттам отново по море стигат до Иран и северната част на Ирак, откъдето биват контрабандирани в Турция.
В Иракски Кюрдистан на практика остават около 10% от изнесените количества, около 5% са за сирийския пазар, а останалите се озовават по нелегални пътища в Турция.
На легалния пазар с бандерол там пазарният дял на “Булгартабак” е нула, за сметка на това в нелегалните продажби, които се оценяват на 10 млрд. къса, българските марки Prestige, ММ и Victory са брандове номер едно.
Според доклада на KPMG по проекта Near East през 2013 г. една на всеки две нелегално внесени в Турция цигари са от марки на “Булгартабак”.
Обемът на нелегалния пазар на цигари в Турция се изчислява на стойност 2.5 млрд. долара по данни на турската Конфедерация на занаятчиите и търговците. По най-груби изчисления приходите от марките на “Булгартабак” на черния пазар в Турция са били между 480 и 660 млн. евро на година, като специалистите приемат, че чистата печалба от износа в Близкия изток на цигарите на холдинга е около 50 млн. евро.
Според доклад от 2014 г. на турската дирекция за борба с контрабандата и организираната престъпност (КОМ) освен щетите за бюджета контрабандните цигари представляват и още един изключително голям проблем за държавата – те са донор на терористичните организации на кюрдите. В доклада на КОМ е посочено, че през последните години 80% от контрабандните цигари влизат в източните и югоизточните погранични райони и каналите са доход за кюрдските терористични организации.
През последните години Турция започна масирана борба с контрабандните канали от изток, а изследванията на празните опаковки изпушени цигари, които международните цигарени компании провеждат, за да установят размера на контрабандата, сочат, че тя е спаднала с 50% през миналата година от нива над 20% от изконсумираните количества.
През миналата година износът на цигари на “Булгартабак” спада с количества, които се доближават до тези, с които се свива контрабандата в Турция.
Въпреки че до този момент турското правителство беше сравнително благосклонно към контрабандата на цигари, напоследък кризата в отношенията между Партията на справедливостта на Реджеп Ердоган и кюрдската Народна демократична партия са изключително обтегнати. Така турската полиция, митниците, специалните служби, а понякога и армията се съсредоточиха да дезактивират основните вносители на цигари от Ирак – кюрдските посредници.
Турски дипломатически източници многократно са отбелязвали пред “Капитал”, че въпросът с ограничаването на черния пазар е бил поставян пред българските власти. За това свидетелстват и признания на починалия вече директор на Агенция “Митници” ген. Ваньо Танов, който в един от последните си разговори с журналисти е споменал, че турските му колеги от службите и митниците много пъти са поставяли въпроса. Източници от правителството са коментирали пред “Капитал”, че въпросът с контрабандата на цигари на “Булгартабак” никога е е бил поставян официално в двустранни българско-турски срещи.
Кой е партньорът
“Булгартабак” изнася цигарите си за фирми в Северен Ирак, които се контролират от кюрдския гражданин Салам Кадир Фараж през фирмата “Салам Кадир Фараж енд ко. фор дженеръл трейдинг енд ексклузив дистрибющън”. Според източници от бранша той е “наследен” партньор. Името му се споменава в циркулиращ документ на руски език, за който се предполага, че е изготвен от VTB, в него са описани детайлно отношенията на компанията.
“Капитал” се опита да се свърже със Салам Фараж на двата мобилни телефона и изпрати въпроси до него по мейл, но до редакционното приключване на броя не получихме отговор.
За “Булгартабак” Фараж е Клиентът с главно К, доколкото осигурявал повече от половината от приходите на компанията. Източници от цигарения бранш разказват, че в момента Фараж имал над 600 контейнера цигари, които могат да обезпечат консумацията за поне половин година. Това е и причината той да няма нужда от нови доставки, което автоматично се отразява на приходите на компанията.
Според източници на “Капитал” границата с Ирак е почти затворена, което означава, че от миналата година цигарите почти не могат да достигнат Турция. В същото време мрежата за търговия на едро и дребно е подложена на масови проверки дали продават български цигари без бандерол, което обезкуражава всички малки търговци. Самият “Булгартабак” продава нула легални цигари в Турция и като цяло няма активна рекламна стратегия за официално налагане на брандовете си в Близкия изток.
Какво ще се случи
През миналата година износът на “Булгартабак” намалява с около една четвърт. В своите отчети компанията отбелязва, че това е така, защото част от производството е преместено във фабриката й в Баня Лука, чието производство е насочено по-скоро за регионалния пазар.
Паралелно с това натоварването на машините в София и Благоевград започва да намалява. На пазара се появиха множество слухове – че “Булгартабак” смята да продава поне една от фабриките си и че в тях са идвали кандидати. Част от оборудването беше преместено от софийската фабрика. В началото на тази година решението да бъде съкратено или затворено производството на “София БТ” придоби реални очертания. Явно търсенето на продукция на цигарения холдинг може да бъде задоволено само с работата на фабриката в Благоевград.
От “Булгартабак” не отговориха на въпросите на “Капитал” подали ли са заявление за масово уволнение на служителите на “София БТ”. От Агенцията за заетостта съобщиха, че при тях няма постъпили документи за освобождаване на служители от софийската фабрика – нещо, което фирмата би трябвало да направи при съкращаване на поне 10% от 430-те й служители. Във вторник те бяха пуснати в платен отпуск. В четвъртък около обяд, ден след като “Булгартабак” беше разпространил писмото си и след като институциите започнаха да дават отговор дали наистина е спазен Кодексът на труда, работещите бяха викнати обратно на работа в петък. Час по-късно обаче се оказа, че те все пак остават по домовете и се водят в платен престой по вина на работодателя. На петия ден от този престой работодателят има право без тяхно съгласие да принуди служителите си да използват неизразходените си дни платен отпуск. Освен това след повече от 15 дни престой може да ги освободи с едномесечно предизвестие. Най-добрият вариант, при който “Булгартабак” няма да подава уведомление до Агенцията по заетостта, е т.нар. златно ръкостискане – ситуация, при която работниците получават шест месечни заплати обезщетение за внезапното уволнение. Как ще се случи оптимизацията на персонала все още не е официално съобщено.
Какво следва
В изявлението си “Булгартабак” съобщава, че холдингът е изпълнявал амбициозна програма, но “поради външни за компанията причини се налага да реализира непопулярни мерки”, ще съкрати 400 работни места в “София БТ” и “Булгартабак холдинг”, което представлява 8% от работещите в групата, и ще намали с 80% програмата си за изкупуване на български тютюни.
Встрани от нелепото публично обяснение, че това се случва заради статии на “Капитал”, работещите в холдинга са кристално наясно, че причината са намалени производство и експорт.
Това, че “Булгартабак” планира да намали изкупуването на български тютюни драстично, не е изненада. Задължението да изкупуват минимум 5000 тона суровина годишно беше част от приватизационния договор при покупката на цигарения холдинг. Срокът беше пет години, а те изтекоха през миналата година. “Булгартабак” отчита, че е изкупил над 25 хил. тона тютюн, т.е. толкова, колкото е записано в приватизационния договор. Сега непазарното изискване за своеобразна задължителна субсидия на българските тютюнопроизводители отпада и цигареният холдинг ще изкупува точно толкова тютюн, колкото му е необходим за производството.
Всичко това евентуално ще се отрази в спад на приходите на цигарения холдинг, които той в момента компенсира от нарасналите легални продажби в България. Приходите в бюджета от акцизи и ДДС едва ли ще намалеят, тъй като те нямат значение при експорт, а “Булгартабак” е пазарен лидер с около и над 30% пазарен дял в България.
Загубата на близкоизточните пазари обаче смалява в пъти мащабите на цигарения холдинг, а вероятно нови партньори се търсят по-трудно. Това е повече от реален повод Пеевски да опитва наистина да се оттегли и да се освободи от собствеността си.
Напуска ли Пеевски цигарения холдинг
Засега не. “Булгартабак” беше продаден през 2011 г. от първото правителство на Бойко Борисов на специално създадено за целта дружество, собственост на руската VTB Capital, която тогава беше акционер в КТБ. Истинският купувач така и не стана ясен.
За сметка на това за пръв път одобрението на сделката мина в парламента не само без обструкциите на ДПС, традиционният противник на приватизацията на “Булгартабак”, но дори и с неговите адмирации. До този момент политическата сила успяваше да торпилира всички опити цигареният холдинг да бъде купен от мултинационални цигарени компании.
Още преди приватизацията Румен Овчаров, тогава депутат от БСП, запечата в плик имената на купувачите – Цветан Василев, собственик на Корпоративна търговска банка, и Делян Пеевски, депутат от ДПС и го отговори след процедурата. Според запознати със сделката в нея тогава дял имаха и собствениците на “КТ Интернешънъл” – “Винпром Пещера”.
След разделянето на бизнеса между Пеевски и Василев в началото на 2014 г. цигареният холдинг остана в сферата на влияние на депутата от ДПС и собствеността беше сменена.
Собственикът, както и преди, е скрит зад редица офшорни компании, а в множество изявления Василев декларира, че “Булгартабак” е собственост на Пеевски. В момента мажоритарен собственик на “Булгартабак холдинг” е регистрираното във Виена BT Invest GmbH, което стопанисва близо 80% от акциите, като самото дружество е собственост на Woodford Establishment и Stiga Anstalt, които са с офшорни собственици.
В периода на изсветляване на собствеността си през миналата година депутатът се показа като притежател на само 5% от акциите в цигарения холдинг, придобити чрез покупката на фирма на оръжейния търговец Петър Манджуков. Заявката му да се освободи от собствеността си още не е изпълнена. Няма и промяна в мажоритарния собственик на “Булгартабак”.
Как държавата толерира “Булгартабак” и може ли да помогне този път
След приватизацията подкрепата към цигарения холдинг продължава да е на най-високо законодателно ниво и от страна на изпълнителната власт. В случая с пазарите в Близкия изток държавата няма механизми да въздейства.
Едва ли има толкова голяма публична компания с публично неясни мажоритарни собственици, скрити зад офшорни компании. Въпреки твърдението, че става въпрос за българска компания, през верига от офшорни компании крайният собственик на холдинга е физическо лице, регистрирано в Дубай. Кое е то е неизвестно, но това не притеснява по никакъв начин държавата.
Нещо повече – традицията да не се спазват законите и да се измислят нови в полза на цигарения холдинг продължи с пълна сила и след като той престана да бъде държавна собственост.
Върховният административен съд например пренаписа законодателството за ценните книжа заради “Булгартабак”, като постанови, че при смяна на собственика не е нужно да има търгово предложение към миноритарните акционери. В същото време със съдействието на кметовете и общинските съвети в големите градове веригата за търговия на дребно на цигарения холдинг Lafka получи най-апетитните петна за павилиони за 10 години напред срещу ниски наеми.
Една година след мащабната инвазия на киоските Lafka във финансовото министерство беше произведен и проектозакон, в който се предлагаше продажбите на цигари да се ограничат само в специализирани обекти за това. Бъдещото законодателство получи защитата на ДПС, които твърдяха, че това е мярка за борба с контрабандата и че в останалите държави цигари се продават само на определени места. Заради масовото недоволство на търговците с бързооборотни стоки проектът, който беше символично наречен “закон за Lafka”, така и не беше внесен за разглеждане.
Комисията за защита на конкуренцията продължи да стои на страната на “Булгартабак”, след като при разделянето на собствеността между Пеевски и Цветан Василев няколко пъти взе решения, че когато офшорни компании придобиват фирмата – собственик на холдинга, няма концентрация. Нито една институция не се заинтересува как физическо лице от Дубай, което няма друг бизнес, придобива активи за 100 млн. евро.
Единственото по-явно притеснение на местния производител на цигари беше присъствието на митнически служители във фабриките му, както и в тази на “КТ Интернешънъл” и проверките по акцизните складове през първите пет месеца на миналата година. В резултат легалният пазар на цигари през миналата година нарасна с една пета.
Вероятно за да компенсират неудобството, правителството и парламентът направиха два други подаръка на местните производители. Първият е, че така и не беше намерен механизъм да бъдат монтирани измервателни уреди в производството, които да отчитат броя на произведените цигари. Вторият беше далеч по-приятен – парламентът промени рязко акцизния календар в полза на евтините цигари, чиито основни производители са местните компании. Така от началото на тази година ножицата между най-евтините и най-скъпите тютюневи изделия е широко отворена.
Институционалната подкрепа към “Булгартабак” пролича най-силно в двете кампании срещу контрабандата, организирани от дружеството по всички медии, които бяха с логата на финансовото министерство и митниците.
Въпреки дискретното или по-видимо фаворизиране на “Булгартабак” българският пазар е сравнително малък, за да може да поеме цялото досегашно производство на холдинга. Намирането на нови пазари е трудно, особено в бранш, в който световната общност се опитва с всички сили да намали консумацията на продукта, защото е вреден за здравето. Така в момента държавата няма много механизми, чрез които да помогне на цигарения холдинг.
