През тези 23 демократични години така наречените мутри бяха повече от всички други обсъждани, описвани и… обстрелвани в България.
Техните действия предизвикваха скандали по върховете на МВР и сериозни политически трусове – дотам, че силовите структури станаха емблема на българския преход. Самите те преминаха през най-много трансформации – от спортния тепих, хазарта, чейнча на “Магура” през грабежите и измамите около мотел “Божура” по пътя за Драгоман, мотел “Изток” до луксозни офиси в центъра на столицата. От класическите “врътки” по магистралата и обирите, през кражбите на коли, рекета, охранителните фирми, силовото застраховане стигнаха до най-оборотните сфери на икономиката. Къде са те сега – някои са мъртви, други се скриха, защото направиха пари и избраха терминал 2 на летище София, трети препраха силовото си минало и са правят на бизнесмени…
В далечната 1994 г. МВР обяви за издирване няколко младежи във връзка с нападението на спортния център “Дескрим”. Между издирваните лица бяха Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака (убит през 2005 г.), Димитър Джамов, Пело Пелов. Те бяха обвинени във въоръжен грабеж. По същото време Младен Михалев лекуваше раните си, защото беше прострелян от хора на Карамански пред казино “Севастопол”. Групата е известна като
Бригадата на борците
Тогава към тази група са още братята Васил и Георги Илиеви (убити съответно през 1995 и 2005 г.), гребецът Иво Карамански (убит през 1998 г.), Поли Пантев (застрелян през 2002 г.), Димитър Димитров-Маймуняка (взривен през 2002 г.) и др. Повечето са съученици от училището “Олимпийски надежди”. Към онзи момент МВР преброи над 6000 души, които са включени в борческите охранителни структури. “Бригадите на борците” диктуваха цените на селскостопанските продукти, избираха кметове, налагаха данък “рекет” с правото на бухалката. Така наречената гангстерска война в края на 1993 и началото на 1994 г., която започна с отвличането на шефа на “Дескрим” Слави Бинев (сега евродепутат от партия “Атака”), беляза развитието на т.нар. бригада на борците. Бинев тогава беше учредител на асоциация “Защита” – сдружение, в което участваха прокурори и общественици с идеята така да се конкурират охранителните фирми на борците.
След гангстерската война структурата се раздели, като се оформиха три основни организирани групи – на Васил Илиев, известна като ВИС 1, на СИК и на Иво Карамански. Малко след това се създаде и друга силова група – на бившите барети.
Когато през 1994 г. МВР не даде охранителен лиценз на ВИС 1, Васил Илиев регистрира застрахователна компания. СИК го последваха няколко месеца по-късно. След тях се включи Димитър Джамов със “Зора”, а след като излезе от затвора, Карамански направи своята “Корона”. Методите на застраховане не се различаваха по нищо от принудата за защита при охранителните фирми. Застраховането се превърна в символ на силовия бизнес. През 1995 г. и бивши барети основаха застрахователна компания- “Аполо и Болкан”, като акционери в нея бяха и Алексей Петров, станал известен в последните години като секретен сътрудник на НСС и ДАНС, понастоящем обвиняем за рекет в затвора на следстивето, и Златомир Иванов-Златко Баретата, сочен за един от хората, които контролират хероиновия пазар, осъден на първа инстанция на 8 години затвор.
Въпреки че борците станаха известни с кражбите на автомобили, рекета и контрола на проституцията в началото на 90-те години, първите големи пари дойдоха от
Младен Михалев-Маджо
През 1994 г. в доходното начинание се включиха хората на СИК, но и висаджии имаха своите удари. Създателят на “Мултигруп” Илия Павлов (убит през 2003 г.) е човекът, който вкара бившите си съотборници борци при големите пари. Борците и бившите барети поеха охраната на керваните с цистерни, а накрая сами започнаха да въртят далаверата през границата.
В края на 1994 г. Маджо, Румен Николов-Пашата и Венцислав Стефанов регистрираха фирмата “Интерпетролеум енд партнерс”, която стана икономическата структура на СИК и най-големият търговец на горива в България в края на XX век. После към тях се включиха Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака, Милчо Бонев-Бай Миле (убит през 2004 г.) и Стоил Славов (взривен през 2003 г.). По-късно беше регистрирано и акционерното дружество “Интергруп”. После групата се изпокара и изпозастреля.
По същата схема застрахователната компания ВИС2 регистрира фирмата “ВАИ холдинг”, която пое финансовите дела на висаджии и започна вложения в различни начинания. Освен всичко останало тогава застраховането беше и удобен начин да се легализират мръсните пари от рекета, кражбите на коли, проституцията.
Когато през 1997 г. правителството на СДС превърна дебеловратите момчета в основен враг и символ на мафията, буквално ги изрита от легалните застрахователни форми, като им постави непреодолими условия за регистрация, верни на инстинктите си, борците предприеха други стъпки.
Мутацията на мутрите
Изчистването обаче си беше просто чиста мутация. Когато СИК, ВИС2, “Спартак”, “Аполо и Болкан”, “Корона инс” и други напуснаха официално бизнеса, единственият явен процес бе, че агентските структури на СИК започнаха да работят за “Бул инс”. Същото бе и със структурите на ВИС, които в по-голямата си част станаха агенти и брокери тогава на “Юпитер”.
Докато правителството на Иван Костов се беше вторачило в силовия застрахователен бизнес, основните играчи в него овладяха контрабандните канали, поставиха под контрол трафика на наркотици и прикриха дейността си с фиктивни или офшорни фирми. Те се включиха активно в приватизацията, поставиха под контрол търговията със зърно и захар, овладяха износа на месни продукти, вноса на кафе, туризма, производството на алкохол…
Бившите застрахователи прозряха една проста истина – че за да имаш сериозен бизнес и да си в голямата игра, трябва да корумпираш администрацията, полицията, прокурорите и политиците. И тогава няма никакво значение коя партия е на власт, защото политиците нямат нищо против да бъдат корумпирани.
Партийните пристрастия
Иначе съществува формална партийна окраска между основните групировки. СИК се водеха за червени, а ВИС – за сини. Причините са, че лидерът на сикаджии Младен Михалев беше чест гост на “Позитано” 20, а за Георги Илиев (наследил брат си след неговата смърт) се твърдеше, че е в близки отношения със синята софийска организация. И това е донякъде така, що се отнася до имотите, които контролираха висаджии в столицата. Отдавна дори не е тайна, че повечето паркинги и тържища в София се стопанисват от висаджиите. И бившата СИК успя чрез подставени лица да се включи в общинския бизнес, като пое почистването на столицата чрез дялове от фирма “Волф”, която спечели концесия. Така че това разделение на сини и червени не е особено коректно. Правило на сенчестите бизнесмени е да дават и на двете страни, а когато има интерес, няма партийни пристрастия.
В началото на XXI век бившата СИК се разцепи на две. От едната страна застанаха Младен Михалев, Милчо Бонев, Венцислав Стефанов, а от другата – Красимир Маринов и Дмитрий Минев. Румен Николов-Пашата се опитваше да балансира между двете групи, но в крайна сметка като че ли застана зад Маджо. (Скандалите започнаха след убийството на Поли Пантев, който силно гравитираше около групировката. Пантев беше човекът, който контролираше трафика на наркотици за СИК. От другата страна стоеше близкият до Георги Илиев Методи Методиев-Илиянски (изчезнал безследно през 2003 г.).
Подземния свят мина през още
Десетки интриги и убийства
Красимир Маринов – Големия Маргин
В СИК след серия от поръчкови разстрели загинаха Милчо Бонев-Бай Миле и Дмитрий Минев-Руснака. Така от едната страна остана Младен Михалев, а срещу него са двамата братя Красимир и Николай Маринови – Маргините. Бившите съдружници са вече непримирими врагове и макар че братята бяха близо две години и половина в следствения арест, Михалев предпочиташе да живее в чужбина (Швейцария).
Сега Маргините отново са свободни.След убийството на боса на ВИС Георги Илиев структурата сякаш се разпадна. Само година по-късно обаче Христофорос Анаматидис-Таки, човекът за когото се твърди, че е контролирал кокаиновия пазар, пое властта. През 2009 година той беше обявен за издирване с червена бюлетина на Интерпол.
*Материалите по темата са част от проекта “Българската организираната престъпност и специалните служби по времето на прехода” с подкрепата на “Отворено общество”. Изказаните становища и мнения са отговорност на авторите и не отразяват непременно мнението и политиката на институт “Отворено общество”, София.
