“Още в началото на кариерата си Цеца е наричана „детето чудо на сръбската музика”. Израстнала в патриархална среда, баща и постоянно я следвал в първите стъпки на кариерата и. От малка имала желание да стане певица и родителите и нямали нищо против. Единственото им условие било да поддържа добрия си успех в училище. Паралелно с музикалните си изяви, Цеца учи във ветеринарно-медицински техникум, специалност свинарство.
Дотук нищо от спокойния и живот не предвещава, че един ден ще се превърне в съпруга на най-легендарния сръбски гангстер .
Когато е на 15 години, през 1988г. Светлана издава първият си музикален албум. След кратка пауза следва и втория и музикален продукт, от който се ражда мега хитът „Кукавица”. Въпросната песен преди това е била отхвърлена от друга звезда на юго музиката – Весна Змиянац. В изпълнение на Цеца „Кукавица” се превръща в тотален шлагер, и безспорно един от най-големите хитове в историята на сръбската музика. Тази песен отрежда на певицата достойно място в елита на най-големите и най-заслужили фолк изпълнители на Балканите за всички времена.
По това време бъдещият и съпруг Желко Ражнатович вече е влязъл в криминалните хроники и всички знаят кой е той. Въпреки опитите на баща му да го вкара в правия път, Желко от детските си години влиза в криминалните среди. Занимава се с обири на павилиони и джебчийства по улиците. Родителите му са разведени и той е останал под грижите на татко си Велко Ражнатович – тогава офицер от Югославската народна армия. По късно Велко се издига до чин полковник и става политкомисар във военновъздушните сили на СФРЮ, след което за известно време е министър на транспорта и комуникациите. Именно безупречната репутация, с която е изградил името си и буйните прояви на сина му го карат да го изпрати да завърши средното си образование в поправителен дом. И след излизането си оттам обаче, трудният характер на малкия показва, че не го чака светло бъдеще.
Въпреки всички опити на Велко, синът му така и не си прави труда да заживее нормален живот. Заедно с бандата си Желко обикаля цяла Югославия и набира опит в разбиването на каси и обирите на скъпоценности, които по късно продават. В крайна сметка след поредната си „акция” групата е заловена в Загреб и Аркан лежи три години и половина в затворите в Пожаревац и Валево.
През 1972г Желко напуска Югославия, за да си търси късмета по широкия свят. Оттук нататък започва и същинската криминална част от живота на бъдещия „сръбски командир”.
На 1 февруари 1974г.в Милано той е в дъното на въоражен обир в ресторант „Кико”. Желко извършва и първото си убийство. Заедно с него по време на престъплението са Божидар Вуличевич и Александър Марич. Полицията залавя последните двама, понеже са разпознати по късно от свидетели.
Няколко месеца по късно Желко Ражнатович започва обири на банки в Швеция: на 19 април 1974г пред „GT bank” в Гьотеборг насилствено отнема от куриер 9000 крони; на 17 май същата година обира клон на същата банка, а четири месеца по късно-още една банка.
За по малко от година Аркан става най-търсеният престъпник в Италия, Германия, Великобритания, Швеция и Белгия. На няколко пъти е залавян, но винаги успява да избяга без да излежи нито една от присъдите си докрай.
Ако има нещо друго, от което Ражнатович да разбира най – много, то това са бягствата от затворите. През 1974г. след въоражено нападение в една банка в Брюксел той е арестуван и осъден на 12 години затвор. На 4 юли 1979г. обаче успява да избяга през шестметровата стена на зандана.
Два месеца след бягството си успява да измъкне от съдебната зала в Стокхолм Карло Фабиани, известен като Джовани Ди Стефано, като същевеременно ранява и четирима полицаи.
След няколко нови обира, на 7 май 1980г в Амстердам Желко е заловен отново. Съдът го вкарва на топло за 7 години. Точно една година по късно обаче той успява за пореден път да избяга.
През януари 1982г. Интерпол пуска нова обява за издирването му по искане на немските власти. Чак на 15 февруари 1983г е арестуван в Базел, Швейцария при рутинна проверка, след което е затворен в специалния затвор за терористи в Торберг, откъдето се измъква само 2 месеца по късно. За да избяга от този затвор, Желко Ражнатович прескача първо стена висока 4 метра, а след това ограда от бодлива тел висока 7 метра! При второто си препятствие той е бил облякъл десет пуловера, за да не се нарани. Действията му са достойни за сцена от касов холивудски екшън.
След бягството си Желко се завръща в Югославия. Установява се в Свети Стефан в Черна гора, и с „припечелените” от обири пари става собственик на казино. Там среща и първата жена на живота си Наталия Мартинович, с която сключват брак. В следващите няколко години се отдава на семейния живот.
Според данни на интерпол в периода 1983 до 1986г Желко Ражнатович не е активен.
В началото на войната в Хърватска Желко е арестуван с обвинение, че помага на разбунтувалите се сърби с терористични актове. Осъден е на 12 месеца, но само след три е пуснат. Връщайки се в Хърватска на 11 октомври 1990г. основава сръбското паравоенно формирование „Сръбска доброволческа гвардия”, станала известна под името „Тигри”. Едва тогава официално в медийното пространство излиза информацията, че Желко Ражнатович е станал сръбски командир и използва военния псевдоним „Аркан”. Медиите в Югославия го представят като герой от гражданската война в Босна и Херцеговина.
През 1991г обаче Германия информира властите, че сърбинът подготвя атентати срещу министрите на външните работи на Германия, Италия и Франция, с което на всички става ясно, че има нещо нередно около създаденият му ореол на национален герой.
Малко известен факт е, че преди срещата си с Аркан, Цеца Величкович е имала вземане – даване и с друг виден бос на сръбската мафия – Деян Мариянович-Шабан. Запознава ги певицата Мира Шкорич, която го представя като почтен бизнесмен и съдържател на бутик. С него „кукавицата” на сръбската музика излиза точно 17 дена, след което разбира за тъмните петна в биографията му и прекратява отношенията помежду им.
За първи път Цеца вижда Аркан в сп.”Плейбой” в Германия. Разгръщайки страниците на списанието попаднала на интервю с него. Снимката му привлякла погледа и като магнит, но тогава тя си нямала и представа, че съвсем скоро пътищата им ще се пресекат съдбоносно.
През 1993 г. певицата се прибрала в Сърбия след известен период, прекаран в чужбина. Това е и голямото и завръщане на сцената след 2 години музикална пауза. Цеца тръгва на турне из цяла Югославия. Тогава дошло предложение от мениджъра на певицата Бане Стоянович да пее в област, където по това време се воюва. Заедно с нея щял да се изявява и друга легенда на сръбската сцена – Джей Рамаданович.
Минавайки през първите барикади, Величкович осъзнала, че отива да весели не кого да е, а самия Аркан. От всичко, което певицата била слушала и чела за него, страхът внезапно я превзел. Помолила мениджъра си да спре колата, за да си хване автобуса и да се прибере. С дълги увещания Цеца била убедена, че няма от какво да се бои. Когато пристигнали в лагера, Ражнатович провеждал преглед на войската. Чакайки началото на концерта певицата забелязала Аркан да стои на стотина метра от нея. Командирът се приближил към нея, за да се запознаят и я попитал: ”Ти ли си тази звезда, която слушам най – редовно?”
През 1992г. Желко Ражнатович влиза в политиката,след като застава начело на група граждани от Косово и печели пет мандата в сръбския парламент. Преди извънредните избори през 93-а основава и своята „Партия на сръбското единство”. На събитието Цеца отново е ангажирана да забавлява Аркан и съмишлениците му. Певицата вече била сериозно хлътнала по „тигъра”. На няколко пъти се обяснила в любов на Желко. Отначало той не обръщал никакво внимание на изпълнителката, тъй като все още бил женен за съпругата си Наталия. След време обаче Аркан се предал. За първи път в живота си. Любовта го победила.
Известно време двамата влюбени поддържали връзката си тайно. В даден момент обаче достойнството на сръбския лидер надделяло и той решил, че не може да лъже две жени едновременно. Така той избрал да продължи живота си с Цеца Величкович, която приема неговата фамилия през 1995г, когато двамата сключват брак. Година по късно се родил синът им, който е кръстен на бащата на Аркан – Велко. През 1998г певицата ражда и второто си дете – Анастасия.
Ъндърграунд боецът се превръща в муза за творчеството на сръбската звезда. В периода, когато двамата изживяват бурната си любов се раждат хитовете „Фатална любов”, ”Белград”, ”Когато си ранен”, ”Маскарад”… Самият Желко помага на Цеца при избора на песните, дава идеи за сценариите на клиповете и…
През 1998г. семейство Ражнатович закупуват футболен клуб „Обилич”. Аркан окончателно се оттеглил от политиката и се отдал на бизнеса. По това време е смятан за най-богатият сърбин, притежаващ 500 милиона долара!
Съществува и версия, че женейки се за Цеца, ”тигърът” искал да изчисти имиджа си и името си. Аркан вярвал, че връзката им ще му помогне да влезе в парламента и да стане уважаван бизнесмен. А и певицата можела да се окаже неговата застраховка „Живот”, защото кой би посегнал на мъжа на Цеца?!
Тъмните петна в биографията на Желко са много.
В края на 90-те Аркан и „тигрите” установяват тесни връзки с албанската мафия и се включват активно в трафика с наркотици, оръжие и проститутки за Западна Европа. ”Тигрите” се занимават предимно с грабежи и мародерства и почти не участват в истински сражения. Сред „подвизите” им са разстрелът на 250 ранени хървати в болницата на Вуковар, кланетата в Ердут и убийството на сръбския журналист Ристо Дього. На съвестта на „тигрите” и Аркан лежи и избиването на цивилното население в няколко босненски и хърватски села…
Желко Ражнатович е убит на 15 януари 2000г. в хотел „Интерконтинентал” в Белград, където се намира седалището му. Два куршума в тила и един в слепоочието не оставят никакъв шанс на „командира”.
Миг преди стрелбата изпълнителката е оставила любимия си засмян с група приятели. Чувайки изстрелите тя разбира веднага какво се е случило и се затичала към поваления „тигър”. С помощта на сестра си Лидия и бодигарда Звонко успели да го пренесат до колата. Но неизбежното вече било факт.
„Ще плача за теб през остатъка от живота си. Трябваше да си отида с теб”, гласи некролога подписан от Цеца Величкович след смъртта на Аркан.
Години по късно мега звездата ще посвети на убития си съпруг покъртителната балада „Пиле”, в която изповядва:
„Този свят е за по умните, този път е за някои по храбри.
А моето сърце е пиле – подгизнало, жълто и малко,
което до един орел бе заспало…
Нито един не беше близо до теб, без значение кой,
а аз с всеки един стигнах твърде далеко.
Ала не стигаш до никъде щом прекършят и сломят всичко в теб.
Лети нататък . Долу не поглеждай,не.
Сълзите ми към теб текат,
сълзите ми към теб текат,
сълзите ми към теб текат”
Версиите за убийството на Аркан са две: едната гласи, че е убит заради разчистване на мафиотски сметки, а другата насочва към политически мотиви.
Живот като в холивудски филм, биха си казали повечето хора. Най-правилно животът на Желко Ражнатович определи списанието „Ним”, непосредствено след смъртта на лидера на „тигрите”: „Ако трябва метафорично да се изобрази това страшно десетилетие за Сърбия,
никой по-добре не би го илюстрирал от Аркан. Само оставаше да умре, за да стане легенда.”
През 2008г излезе и друга истина за живота и делото на Ражнатович. Бившият началник в Белград на една от най-зловещите полиции на стария континент югославската УДБА (Агенция за вътрешна държавна сигурност) Душан Ступар публично призна, че Аркан е бил наемен убиец на Тито. Ступар разказа, че службата е използвала престъпници за ликвидирането на политическите противници включително и емигранти в Западна Европа. Бившият полицейски шеф призна, че сред тях е бил и Аркан.
След смъртта на любимия си Цеца повече от година не се показва пред хората. Сцената за нея е останала в миналото. Съкрушена, звездата решава да прекрати кариерата си завинаги и да се потопи в скръбта си. В мъката си тя забранява да бъдат излъчвани и нейни клипове по телевизиите в Сърбия. Година и половина след смъртта на Аркан, неговата майка успяла да убеди певицата, че Желко би искал тя да продължи да се занимава с това, което най-добре умее – музиката.
Завръщането и на сцената е грандиозно. Успоредно с новия си албум „Дестетилетие”, Цеца предприема европейско турне, което завършва с мегаконцерт на стадион „Мала Маракана” пред над 80 000 души.
На следващата година обаче ново нещастие застига певицата. След убийството на Зоран Джинджич на 12 март 2003г Цеца е обвинена за незаконно притежание на оръжия и прекарва в затвора 121 дни. Името и дори е набъркано в самото убийство на премиера. Вдовицата на паравоенния лидер е заподозряна, че е укривала замесени в атентата мафиоти от Земунския клан. В хода на разследването се оказа, че Величкович е укрила 12 млн. долара при продажби на 15 футболисти от футболния и отбор „Обилич”. Сделките стават със съдействието на Милчо Бонев – бай Миле, но за връзките на Аркан и Цеца с родната мафия ще спрем по нататък.
Арестът и е съпътстван от митинги в центъра на Белград в нейна подкрепа и хиляди сърби излизат, за да протестират срещу задържането и.
Истински ад се оказали следващите месеци за сръбската звезда. Пет дена в предварителния арест, после спане върху дъски при студ минус 17 градуса… Много мъже можеби не биха издържали на условията, на които изпълнителката била подложена. В ареста Цеца получила и комплекс от детектора на лъжата. Заплашвали я, че ще бъде осъдена на 40 години затвор. Притеснена за бъдещето и съдбата на децата си Велко и Анастасия певицата изплаквала очите си всяка вечер в мрачната килия.
Въпросът дали Цеца Величкович наистина е укривала пари и оръжия, и дали има нещо общо със смъртта на Зоран Джинджич остава да виси с голям въпросителен. Но е факт, че женейки се за Аркан тя става част от една огромна престъпна схема. Дори кумата им Станислава Чочоровска – Полетан бе спипана през 2007г, да стои в дъното на трафик на кокаин.
Историята на Цеца Величкович и Аркан е можеби първата и най-истинска проява на взаимодействие между фолк музиката и мафията, и то на целия Балкански полуостров. Въпреки черните петна от живота си с Аркан, Цеца ще остане в съзнанието на хората и като пример как, когато човек обича е способен да пресече всички граници на разумното и редното. Типично за Балканската любов.
Нейните открояваща се индивидуалност и завладяваща харизма са само едни от причините тя да се превърне в емблема на сръбската музика… и на понятието „кримифолк”.
Георги Стоянов
Откъс от книгата “Бели птици и куршуми”
