Знаете ли колко струва да излъчите 30-секундна реклама на хапче против експлозивна диария в сутрешния блок на бТВ през уикенда? Струва 2051 лева без ДДС и без отстъпките.
Знаете ли колко време прекара Николай Бареков в студиото на “Тази неделя” – напълно безплатно, по волята на продуцентите на предаването?
Прекара 3 минути и 40 секунди, преди да се разсее фатално от “баджаците” на водещата, да забрави импруувнатия си английски език и да напусне студиото в тръс. Полезно съдържание от интервюто = 0.
Направете си бърза сметка кое-колко и така получения резултат умножете по безкрайността на всички коментари, туитове, лайкове и хейт в социалните мрежи насред “сухия сезон” на президентските избори.
Сега се замислете внимателно – кой спечели? Общественият интерес? Свободата на словото? Жени Марчева, която е водила десетки далеч по-сериозни и продуктивни hard-talk политически интервюта, без да принуждава събеседниците си да сричат от екрана?
Или спечели популяр-консерваторът, наричан от бившия си спонсор Цветан Василев “една от най-големите ми грешки”?
Дума да няма – поведението на Бареков в ефир беше безобразно. И в това няма изненада. Елементарното му възпитание ще си остане завинаги на нивото на дебелащината, с която си позволяваше да къса вестници в ефир.
Само че да се бориш с прасе в калта е също толкова противопоказно, колкото и да превръщаш студиото си в кочина – дори да го надвиеш, няма начин да излезеш чист.
Вместо вариациите на тема “Times е в нас и ние сме в Times”, далеч по-смислена тема щеше да бъде въпросът какво се случи с онзи 1 милион лв., “усвоен” от ББЦ чрез “дарения” от социално-слаби граждани, докато КТБ колабираше през пролетта на 2014 г.
Благодарение на тях днес Николай Бареков е евродепутат с нетна месечна заплата от минимум 6400 евро и може да си позволи удоволствието да троли на развален английски целокупния Facebook, докато сърба сутрешното си кафе в Брюксел.
Телевизията е огромен длъжник на аудиторията си и греховете й започнаха да се трупат много преди Росен Петров да подари офицерския си кортик на “Новия политик” в ефир, или сценаристите на Слави Трифонов да скъсат портрета на държавния глава.
Но прошка едва ли ще има, докато чопленето в дребнотемието се въприема за форма на професионализъм.
Докато това не се промени, 30-секундните реклами на хапчета за дрисък ще продължат да бъдат по-информативни от 3:40 минути БГ публицистика.
