Това е анализ, публикуван в британския Independent, който напук на все по-засилващите се анти-Меркел настроения в Европа, защитава имиграционната политика на канцлера на Германия.
Lentata.com ви предлага да се запознаете и с тази гледна точка – как действията на Меркел са полезни за сигурността на Германия според автора Робърт Веркайк. Четете.
***
И трите лица, които извършиха нападенията от миналата седмица, са пребивавали в Германия, много време преди Меркел да обяви становището си за „отворените врати”, относно имиграционната политика.
Имиграционната политика на отворените врати, която Ангела Меркел провежда е насочена към имигрантите, бягащи от военни зони в Близкия Изток.
Целта е в дългосрочен план Германия да се предпази от тероризъм.
Показвайки състрадание към стотици хиляди мюсюлмански бежанци, германският канцлер е изпратил послание към света, че Германия не е във война с исляма.
По-важното е, че това означава, че по-голямата част от мюсюлманите, пребиваващи в Германия, имат всички основания да си сътрудничат със службите за сигурност в борбата срещу тероризма. Нещо, което не може да се каже за маргинализираните и радикализираните мюсюлмански общности в западните квартали на Брюксел и Париж, които са терен за терористични интернет мрежи.
Ключът към борбата с тероризма е в спечелването на сърцата и умовете на мюсюлманите, живеещи в тези общности, които могат да се превърнат в потенциални съмишленици на проповедниците на омраза и на терористичните групи, като „Ислямска държава” и Ал Кайда.
Така че, докато критиците на Меркел побързаха да я обвинят за неотдавнашните нападения в Бавария, е възможно, тъкмо нейната политика да е спасила Германия от организираните масови нападения във Франция и Белгия. Тези атаки са се появили от предградията на Париж и Брюксел, които са превърнати в инкубатори на тероризъм. Омразата и ненавистта, които се сеят там са обвзели мюсюлманите до такава степен, че е нужно да се сменят поне няколко поколения, за да има промяна.
Въпреки това, обаче, парижките и брюкселските предградия са населени и с мюсюлмани, които не се чувстват като част от агресивно настроените. Много от младите мюсюлмани са заминали за Ирак и Сирия, където се борят срещу халифата. А тези, които са избрали да останат се оплакват от постоянните полицейски проверки, обиски и арести в общностите им.
Френският президент Франсоа Оланд наскоро, съобщи, че е във война с ИД, което за много от мюсюлманите, които се смятат за дискриминирани, заради религията си, може да означава, че френският президент, обявява война на тях.
Истината е, че външната политика играе съществена роля в радикализацията и в стимулирането на терористите.
Това е урок, който Франция използва. По време на войната в Ирак френското правителство остро се противопоставя на конфликта там.
През този период във Франция няма терористични атаки, за разлика от Великобритания, която подбужда и води война срещу Саддам Хюсеин, в резултат, на което Лондон претърпява терористичните нападения известни като 7/7.
Испания, която тогава също е поддръжник на войната претърпява взривове в Мадрид, през 2004 година.
Сега, Фрация и Белгия са насочени към операции, които целят да разкрият терористични организации, чиито участници са джихадисти, не само от Сирия и Ирак, но и местни, които са се радикализирали в Интернет.
Ненадеждните френски и белгийски служби за сигурност не са били в състояние да разберат кои са тези, които си обменят подобна информация в пренебрегваните части на градовете им.
Това означава, че провалите на разузнаването са довели до атаките в редакцията на Charlie Hebdo, в зала „Батаклан”, във Франция, както и до атаките в Брюксел и Ница, и съществува опасност да се повторят.
Критиците на Меркел твърдят, че чрез обявяването на свободна имиграция за всички тя застрашава живота на обикновените германци. Въпреки това, напоследък потокът от бежанци от военни зони към Европа не е увеличил риска от тероризъм.
Това се подкрепя и от факта, че и трите лица, търсещи убежище в Германия, които извършиха нападенията тази седмица са влезли в страната много преди Меркел да съобщи за имиграционна си политика през миналата година.
Политиката на Ангела Меркел за отворени врати към имиграцията е помогнала, в голяма степен, за предпазването на Германия от тероризъм.
Провежданата от Меркел политика убеждава мюсюлманите, живеещи в границите на Германия, както и джихадистите в чужбина, че Германия не е във война с исляма.
Така, докато, Франция и Белгия се въртят в порочният кръг на все по-строгите полицейски мерки и все по-нарастващите терористични атаки, Германия има шанс за едно по-различно бъдеще.
Превод: Екатерина Дачкова