В началото на юни 1995 г. младият силов бизнес по морето получи първия си кървав урок.
След устроена засада пред зала “Атлантик” в Бургас смъртоносно е прострелян Георги Николов-Мечката, бивш спецполицай, изявен културист, шеф на “Първа частна милиция”, представител на ВИС-2 по Южното Черноморие.
След няколко кървави сблъсъка
в началото на
90-те години са
спрени набезите
на руски
групировки,
напиращи да поемат охраната и съответно контрола на всички сиви дейности по нашето крайбрежие.
Основни конкуренти за дълбоката ниша с видима част “Обектът се охранява от…” или “Обектът е застрахован от…” са два родни продукта – “Вярност, инвестиции, сигурност” и “Секюрити иншурънс къмпани”, т.е. ВИС и СИК със своите разклонения из страната и най-вече на благодатни за работа места като Черноморието.
На 25 април в София е убит създателят на ВИС Васил Илиев. Кандидатите за бързи пари и слава вече са получили знак от съдбата кой може да е най-вероятният им път.
40 дни по-късно изстрелите стигат и до морето.
На 10 юни около 19,30 ч Георги Николов паркира своето порше кабрио с номер С 2738 СН пред входа на спортния комплекс “Атлантик” в бургаския кв. “Славейков”. Това е обичайният час, в който Мечката прави всеки ден тренировката си.
Той обаче не успява да стигне до залата, където го чакат приятелите му от клуба по културизъм. Два куршума слагат край на живота му, преди да е навършил 28 г.
Мечката агонизира около час и половина след разстрела и издъхва в бургаската болница.
За криминалистите още тогава няма съмнение, че убийството е точно планирано и перфектно изпълнено. Извършителите – най-вероятно двама, са знаели графика на мишената си – кога е идвал на тренировка, как е паркирал колата си. Покушението е извършено за секунди.
Предполага се, че
прекият
извършител и
поддръжката му
са напуснали
мястото пеша
през парка, а някъде наблизо ги е чакала кола. Преди 20 г. видеонаблюдението все още е лукс, така че прогнозата за маршрута е на базата на свидетелски показания и анализ на ситуацията.
Вероятно килърът е дебнел Мечката в засада под прикритието на храстите до оградата на “Атлантик”. Оперативно-следствената група откри 2 гилзи близо до оградата на комплекса на около 10 м от седалката на шофьора. Оръжието до днес е загадка.
Неволни свидетели на екзекуцията стават 2 момичета, които излизат от залата. Те имат важна роля в разследването. Виждайки какво се случва, тийнейджърките се връщат в залата с викове и след минути няколко от момчетата на Мечката са навън. Те не чакат линейка. Раненият Георги е преместен в друг автомобил, който го откарва в болницата. Новината за разстрела за минути обикаля района и най-близките буквално окупират шоковата зала.
Стоях до главата
му и виждах как
си отива. Никога
няма да забравя това, спомня си Руско Турманов, днес треньор и съдия по кикбокс.
Когато разбират, че Георги е издъхнал, момчетата от охранителната фирма “Първа частна милиция” буквално побесняват. Аргументите на лекарите, че смъртта е била неизбежна, въобще не им звучат убедително.
“И днес продължавам да си мисля, че можеше да бъде спасен, той се удави в собствената си кръв”, казва за последните минути на Мечката Николай Георгиев, който по това време е директор на “Първа частна милиция”. В наши дни отдавна се е откъснал от тези среди и работи в друга сфера.
Съдебномедицинската експертиза обаче е категорична – всяка една от двете рани в главата на Николов е абсолютно смъртоносна, а непосредствената причина за смъртта е остра анемия.
Куршумите са разкъсали големи кръвоносни съдове на шията и в основата на мозъка.
Босът на “Първа частна милиция” е убит с два изстрела отзад. Единият попада в дясната част на черепа, другият е в основата на врата. Според експерти първият изстрел е произведен от по-далече, след което главата на Николов е клюмнала напред.
Убиецът се е
приближил и
го прострелял
втори път
Най-вероятно проектилът от този изстрел е попаднал във вратата на кабриото и е намерен при огледа.
Черепът е пробит на 2 места – в дясната част на нивото на ухото и в основата също вдясно. Единият от куршумите е разкъсал трахеята, което е затруднило дишането.
В деня след убийството от РДВР – Бургас, разпространяват съобщение, в което освен информация за инцидента се съдържа и становище:
“Ръководството на РДВР-Бургас счита, че извършеното престъпление е следствие от системни нарушения на законите и неуважение спрямо държавните институции на България. С нищо обаче не може да бъде оправдано отнемането на човешки живот.”
“На мен Мечката
ми беше
симпатичен.
Много енергичен,
много добре
подготвен
и един много голям наивник”, казва 20 г. след разстрела Аргир Бояджиев, който през 1995 г. оглавява РДВР.
Разказва за първото си запознанство с него в началото на 90-те.
“Една вечер на площадката пред апартамента ми се чу силен шум от хвърляне на предмети, крясъци. Позвъних на колегите в РПУ и тогава бе изпратен Георги с още един негов колега. Двамата бързо овладяха ситуацията”, спомня си Бояджиев.
По-късно, когато е освободен от МВР и преминава в частния бизнес, за известно време му се налага да ползва охрана за съоръжения с цветни метали, които са близо до циганската махала в Бургас. Мечката вече е напуснал полицията и управлява дейността на “Първа частна милиция”.
“Трябва да призная, че си разбираше от работата и перфектно организира охраната”, казва сега бившият шеф на полицията.
Претърсване на района около зала “Атлантик” и разпит на очевидците са първите действия, които предприемат разследващите веднага след убийството.
Двете момичета правят описание на мъжете, които са видели до колата, изработени са фотороботи, които са пуснати по всички РПУ.
“По оперативен път получихме информация, че в ресторант в Слънчев бряг на руски банкет е забелязан мъж, който напомня на един от описаните”, спомня си Бояджиев.
Намерен е дори запис от купона.
Момичетата
разпознават сред
присъстващите
двама, които са
видели и пред
“Атлантик”
И двамата се оказват от обкръжението на известния по това време в Бургас руски бизнесмен Анатолий Домнушкин.
Домнушкин е клиент на “Първа частна милиция”, но отношенията му с гардовете се влошават заради неплатени суми. Месец и половина преди разстрела напрежението между руснака и Мечката придобива публичност. Домнушкин прави пресконференция и обвинява бившите ченгета, че са отвлекли гаджето му Елена Погорелова.
Това се оказва партенка, но в Бургас се говори, че Домнушкин е наказан унизително от гардовете – завързан е за дърво и е бит.
“Ние охранявахме Домнушкин, но той и Георги се скараха, тъй като руснакът беше обсебил един имот – спомня си Николай Георгиев. – Гардът, който бе разпределен от фирмата, остана да работи при него.
Един ден се обади, за да ми каже, че при Анатолий са дошли двама руснаци. Усъмнил се от разговора им, чул ги да говорят за убийство. Тогава предупредих Георги да си вземе охрана, но той отказа.”
Според Георгиев изпълнителите на мократа поръчка със сигурност са руснаци, независимо откого са наети. Още преди убийството родните служби имат съмнение, че Анатолий не е просто бизнесмен, а е свързан и с руските служби.
Версията “Домнушкин” командирова в Москва Аргир Бояджиев и тогавашния шеф на следствието, а сега прокурор, Емил Христов. Двамата първо са в Москва, а след това отиват в Киев. Добират се до информация, че
двамата,
разпознати от
свидетелките,
живеят в
украинско градче,
където се е установила и Погорелова.
От съображение за сигурност Бояджиев и Христов не стигат до там. Започва оперативна работа по установяване на алибито на двамата и ново посещение в Киев.
Следващият ход е “хората на Домнушкин” да бъдат предизвикани отново да дойдат в България.
В края на 1995 г. през ГКПП Дуранкулак в България влизат трима руски граждани – Ради Леонидович, Андрей Баронецки и Максим Мухин. Те са проследени до Бургас и след като отиват в офиса на Домнушкин, са арестувани.
Тъй като имат забрана да влизат в страната, срещу тях първоначално е повдигнато обвинение за това. По-късно единият е привлечен и като обвиняем за убийството на Мечката. Но за кратко.
“Тогавашният министър на вътрешните работи
Любомир Начев
съобщи, че
убийството
на Мечката е
разкрито. Бях
против,
избърза”, казва днес Аргир Бояджиев.
В Бургас е извършено ново разпознаване – на живо. Макар че свидетелките са невидими за руснаците зад специално стъкло, когато вижда двамата, първото момиче изпада в нервна криза. Родителите на второто отказват разпознаването.
Обвиняемият и заподозреният като съучастник вадят алиби за 10 юни. От Русия е изпратена информация, че в деня на убийството двамата са участвали във венчавка в местна църква и това е вписано в регистрите.
Работещи по случая обаче са сигурни, че това не е 100-процентово алиби, тъй като достъпът до църковни регистри не бил толкова строг и манипулация на данните е възможна.
Опитите на българските власти да стигнат до приятелката на Домнушкин също удрят на камък. Те вече знаят, че рускинята си е водела дневник, който може да хвърли яснота върху случая, но не успяват да се доберат до него.
Междувременно
руската страна
ги известява,
че Погорелова
е загинала в
катастрофа
Странното е, че за инцидента не се е води разследване. Затова съществува съмнение, че става въпрос за инсценировка.
Въпреки че разследването върви основно по “руската версия”, близки до Мечката смятат, че неоправдано са пренебрегнати и вътрешните конфликти във ВИС след убийството на Васил Илиев.
“Присъствал съм на две срещи на Мечката с Георги Илиев – разказва с днешна дата Николай Георгиев. – При срещата в интерхотел “България” ставаше въпрос за бизнес с рапани.
Мечката буквално
каза на Георги:
“Рапаните ще ги
вадиш в Искъра”
Според Георгиев разговорът е бил не само за контрол върху улова, но и на доста други дейности. Николай е бил и на откриването на дискотека непосредствено преди убийството – вечерта на 9 юни.
“Там за малко да стане панаир”, казва очевидецът. Отношенията между Георги Илиев и Георги Николов били повече от напрегнати.
“Мечката не беше дипломат, беше мъжкар”, обяснява Георгиев, без да влиза в подробности.
Други участници в събитията от онова време смятат, че конфликтът е бил заради това, че Георги Николов не е търпял незачитането и обидните условия, наложени му от тартора на ВИС-2.
Най-малко са привържениците на версията, че изстрелите са дошли от СИК – основната конкурентна групировка.
Следственото
дело за
убийството е
спряно с
постановление на
прокуратурата от
15 април 1996 г.
Причината е неразкриване на извършителя, след това не е възобновявано, съобщиха от обвинението.
Делото се намира в ОД на МВР в Бургас за продължаване на оперативната работа по него, което е обичайна практика по спрени дела срещу неизвестен извършител, уточняват още от прокуратурата. Но това бе до 10 юни, когато изтече 20-годишният давностен срок.
След тази дата каквото и да се разкрие, няма да доведе до обвинения или присъди.
25-годишният син Никола
учи психология, но си
изкарва хляба с охрана
“Атлант” – името на клуба по културизъм, създаден от Георги Николов, днес се възражда в названието на най-новата охранителна фирма в Бургаско. Преди дни синът му Никола е получил лиценз за нея.
“Искаше ми се да има нещо от неговата биография в това, което съм се заел да правя”, казва 25-годишният Никола, единственият син на Георги Николов. След убийството майка му Яна поставя снимка на Георги над леглото на детето, за да не забрави лицето на баща си. Още докато е дете, близките казват, че Никола е одрал кожата на татко си. С времето все повече заприличал на него.
“Помага ми, въпреки че го няма – толкова силно име е оставил, че всеки, който го чуе, подхожда с респект”, казва Никола. Преди време е кандидатствал в полицията, но не го приели.
“Сега мисля, че е било за добро, може би щях да загубя част от свободата си”, разсъждава младият мъж. Той следва психология в БСУ и вижда в тази специалност голяма перспектива. Но още след като завършва средното си образование, започва да работи в охранителни фирми.
Сред хората, които са му подали ръка, е Рали Пенков, един от някогашния спецотряд към РДВР.
От 4 г. Никола Георгиев е шеф на охраната на плажна дискотека в Китен. През зимата се прехвърля на работа в бургаски заведения. Смята, че е дошло времето сам да създаде фирма в съдружие с приятел.
Според него добрият охранител трябва да работи и с главата си, трябва да знае как да подхожда към хората, затова познанията, които трупа в следването по психология, не са му излишни.
Напоследък все по-рядко го наричат Малката Мечка, а само Мечката. Макар че последните години се е дистанцирал от традиционния вече турнир на името на баща му, мечтае, като развие свой бизнес, да се захване с организацията му.
“Баща ми е направил много за този спорт, турнирът трябва да се съхрани”, казва Никола. Самият той израства със спорта – тренирал е киокошин при един от приятелите на баща си – Николай Рачев, занимавал се е с бокс, дори известно време и с ММА. Сега поддържа форма само с фитнес.
Кой е той
Георги Николов – Мечката от дете се занимава със спорт, влиза с щанги в специализирано училище, след това се запалва по културизма.
Съчетанието от добра физическа подготовка и буден ум го прави един от лидерите на съществуващото в началото на 90-те години спецподразделение за охрана на обществения ред и борба с масовите безредици към РДВР-Бургас. В този период, когато думата “борци” започва да звучи все по-стряскащо по крайбрежието, бургаската дирекция има стотина елитни бойци, готови да се справят с непознати доскоро ситуации. Спецподразделението издържа успешно първия си тест при сигнал за извънредна ситуация в бургаския хотел “Космос”. “Безредиците” атакуват в хотела и успяват да неутрализират 19 въоръжени, които са рекетирали управителя на казиното Иван Иванов.
По това време Георги впечатлява с мускулатурата си своите съекипници, много от тях са нахъсени от него да тренират Той поставя началото на Спортен клуб “Атлант”. Базата е общинска, но с уреди за тренировка, повечето ръчно изработени, я пълнят Георги и приятелите му.
Публична тайна е, че спецченгетата разпределят времето си между работата в РДВР като гардове в най-популярната местна фирма – “Първа частна милиция”. Обявлението за вписването в търговския регистър е от 1993 г., а първите съдружници са със съдружници Румен Ангелов, Емил Райков, Оник Калустян и Николай Рачев.
На 23 май 1993 г. Георги Николов и Найден Милков, с който са тандем в спецзвеното, са арестувани в Слънчев бряг след сигнал от бившия шампион по борба Иван Гинов. По това време Гинов е човекът на ВИС 1 по Южното Черноморие. Малко след сигнала за побой Гинов добавя още един – за грабеж. Тогава се заговори, че сблъсък между Гинов и полицаите действитеолно е имало, но грабежът е “добавен”, за да се гарантира трайното им отстраняване от системата. Този план успява – донякъде. Молбата на Мечката и Найденов да бъдат освободени от ареста е отхвърлена и двамата започват гладна стачка. Остават задържани близо два десеца, а още преди разследване да бъде приключено са освободени от МВР дисциплинарно.
За никой не бе изненада, че още на следващия ден двамата станаха основни фигури в Първа частна милиция. След тях от полицията си тръгнаха още няколко спецченгета.
По-късно Мечката и Найден официално получиха дялове във фирмата.
За две години от лятото на 1993 г. до убийството на Мечката “Първа частна милиция” става най-мощната охранителна структура в региона. През пролетта на 95-та босовете дори планират да купят вертолет. През 1994 г. лицензът на ПЧМ е временно отнет, а през следващата фирмата има отказ за подновяването му.
Отношенията с висаджии еволюират и в началото на 1995 г. Мечката и структурата му стават представители на ВИС 2 за региона.
За кратко време след убийството марката “Първа частна милиция” изчезва от пазара. Всеки от свързаните с нея развива собствен бизнес.
Диана Саватева , 24 часа