Арестът на мексиканския наркобарон Хоакин /Ел-Чапо/ Гузман шест месеца след като беше избягал от строго охранявания затвор, стана сензацията на месеца. Но зад нея и успоредно с нея се случваха други невидими, но много по-важни неща, които могат да се обобщят със следния извод – започна колосална нова битка, на мястото на слизащия от световната сцена нефтодолар идва наркодоларът.
В тази картина залавянето на Ел-Чапо със сигурност не е случайно. Защо?
Защото през последните 60 години, веднага след края на Втората световна война, наркопроизводството и наркотрафикът се превърнаха в ключов фактор, определящ ситуацията в цялото западно полукълбо. Те придобиха наистина планетарен размах и започнаха да влияят върху деформацията на социално-политическия ландшафт във всички райони на света. Стигна се дотам, че все повече анализатори твърдят, че третата световна война няма да е “нефтена”, а “наркотична”.
На този фон много актуални събития, в това число Сирия, “Ислямска държава”, Афганистан, Турция, Косово, Западна Европа, бежанци и т.н. стават разбираеми.
Няколко седмици преди отново да бъде задържан “Ел-Чапо” – Гузман, мексиканският наркокартел изпрати открита заплаха към основния си съперник в другия край на света – “Ислямска държава” – ДАЕШ, в Сирия и Ирак. Той ги обвини в присвояване на принадлежаща му партида наркотици и обеща “жестоко да им отмъсти”. Арестът на Ел-Чапо едва ли ще промени нещо. И това го знаят в САЩ. Но, така или иначе, взаимните заплахи отразяват един неоспорим процес – наркокартелите разшириха своето влияние върху целия свят и през последните години контролират напълно кокаиновия наркотрафик – от Южна Америка към западното и източното полукълбо, и на хероин – от Афганистан в същата посока. В момента не е възможно да се оцени напълно глобалното геоикономическо и геополитическо въздействие на планетарните центрове на наркопроизводство върху страните, влизащи в зоната на тяхното поражение.
Разширяването на наркотрафика от Южна Америка към Африка и Европа вече надминава основния наркопоток към Северна Америка.
Появата на втория наркопоток се превърна в дестабилизираща цунами за Западна Европа и Сахел, а от друга страна стана идеален инструмент за разрушаването на плановете на Бразилия и ЮАР да формират южен трансатлантически мегапазар и за създаването на конкурентни предимства за САЩ с техния северен Трансатлантически пазар, /TIP/, за пласиране на северноамерикански стоки в страните от ЕС.
Каква е технологията – масивно навлизане на кокаина от Южна Америка при едновременно активиране на трафика на хероин от Афганистан, което качи на “наркоиглата” Евросъюза, което беше необходимо за налагането на TTIP. Наблюдаваните сега миграционни потоци действат в същата посока.
Битката се изостри доста преди залавянето на Ел-Чапо.
Пет месеца преди това мексиканските военни взеха под контрол неговото родно селище Ла Туна – в щата Синалоа, където сега живее майка му.
Едновременно в други части на света ставаха също интересни събития.
На 22 декември полицията на Холандия проведе една от най-крупните операции в своята история за конфискуване на наркотици. В един от складовете в градчето Раамсдонксвеер беше заловен над 1 тон кокаин.
По-рано, през септември, в Колумбия полицията прехвана 1070 кг кокаин, укрит в терминала на международното летище Елдорадо – Богота. Наркотикът беше укрит в крупна партида сажди за принтери и копирни машини.
Едновременно растяха и нелегалните доставки на метамфетамин за САЩ – през 2009 г. бяха заловени 3,2 тона от този наркотик, а през 2013 г. – над 14 тона.
За новия метамфетаминов крал е считан 32-годишният Исмаил Сикайрос Самбада, един от главатарите на картела Синалоа. Той изгради мрежа от 117 партньора в страните от Азия, Централна и Южна Америка. Арестът на Ел-Чапо със сигурност няма да реши проблемите със Синалоа. Властта в картела ще мине към Самбада.
Стигна се дотам, че в борбата Ел-Чапо – ДАЕШ афроамериканските улични банди решиха да заминат за Ракка, за да извършат нощна атака срещу позициите на ДАЕШ.
Какво става с хероинът от Афганистан? Вниманието беше насочено към Румъния, където падна правителството на Понта. Една от причините е, че под прикритието на американската ПРО-база се оборудва инфраструктурата за въздушния транзит на хероин от Афганистан, конкурент на базата Бондстийл в Косово. Премиерът Понта обаче се провини с активните си контакти с Китай. Държавният преврат се състоя само две седмици преди срещата на високо равнище Китай – Източна Европа в Пекин. Още в началото на 2014 г. НАТО пренесе военните функции на Центъра за транзитни превози на Пентагона от киргизкото летище Манас на летището “Михал Когелничану” в Констанца.
През лятото на 2015 г. талибаните превзеха град Кундуз в най-наркопроизводителната провинция Хилменд и КПП на границата с Пакистан. На 15 октомври Обама отмени изтеглянето на контингента от Афганистан и американците остават там на три ключови бази. Американските военни бази в Афганистан и Ирак са звена от наркотрафика с помощта на военно-транспортната авиация, сухопътните войски и Корпуса на морската пехота.
Турция и Балканите са основен маршрут. Наркотиците от Афганистан стигат до Турция, където са оборудвани лаборатории и с прекурсори турско производство афганският опиум се превръща в хероин с високо качество, който след това се препраща към Европа и Русия. Ситуацията е като с нелегалния нефт от Сирия и Ирак, всички нишки на трафика водят към Турция.
Но нефтът е нищо в сравнение с наркотиците. Терористите от ДАЕШ получават от афганския опиум над 500 милиона долара годишно.
С други думи в Близкия Изток имаме огромен наркокартел под покровителството на Турция и САЩ, в който ролята на Пабло Ескобар се играе от Ердоган, който преди години при талибаните в Афганистан започваше своята кариера.
На териториите, заети от ДАЕШ, се разгърна и производството на каптагон, действат и каналите за оръжие. Производството на каптагон стана основна “бюджетна приходна позиция” на ДАЕШ.
На другия край на маршрута е Косово. Тази наркодържава и косовските албанци вече контролират 60-80 процента от доставките на хароин в Швейцария, Австрия, Германия, Унгария, Чехия, Швеция и Норвегия.
Появиха се и представители на “сирийската опозиция” в така наречената Република Косово. Това са и каналите за внедряване на терористи в Европа и на Балканите. Базата Бондсийл е главен американски военен център в Европа и наркоканал към Европа.
През 2013 г. в Косово беше арестуван местният мафиотски лидер Насер Келменди, участник в търговията с хероин и кокаин в Европа, с връзки с Фахрудин Радончич – министър на сигурността на Босна и Херцеговина, и с бившия премиер на Косово Рамуш Харадинай.
По същото време мафията Буш – Чейни започна операцията по дестабилизиране на Украйна, убийството на Борис Немцов в Москва и разгръщането на операциите на ДАЕШ в Сирия.
На 4 януари 2016 г. беше съобщено за смъртта на ръководителя на Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на Руските въоръжени сили, 58-годишният Игор Сергун. Официалната причина за смъртта на този професионален разузнавач беше сърдечна недостатъчност от преумора и напрежение във връзка с операцията в Сирия. Официално беше съобщено, че смъртта на Сергун е настъпила в Москва. Но според други източници смъртта му е настъпила в Ливан на Нова година. Ако това е истина се появява въпросът какво е правил Сергун в Ливан. Но малко хора си спомниха, че Сергун заемаше длъжността на военно аташе в Тирана през 1998 г. и беше най-добрият специалист по Албания във висшето военно ръководство.
Но още по-малко хора знаеха нещо друго. Веднага след свалянето на руския граждански А-321 над Синай, в Йемен бяха заловени двама американски военни, които вероятно бяха участвали в свалянето на самолета. При тях беше намерена флашка, съдържаща имена на американски и чуждестранни граждани.
В първия списък бяха граждани на САЩ, които трябва и могат да бъдат убити без задържане или съдебно производство, т.е. license to kill.
Вторият списък беше по-интересен и зловещ, тъй като съдържаше имената на чужденци, които бяха за ликвидиране според EXORD, т.е. президентски ордер – заповед за провеждане на специален план. Като правило на това равнище се утвърждава или заповед за убийство от американските служби на някакво лице, или за провокация с големи човешки жертви.
Във втория списък имаше немски, френски, американски и канадски фамилии и пет руски:
Алишар Усманов;
Владимир Путин;
Александър Бортников;
Игор Сергун;
Михаил Фрадков.
На този фон смъртта на Сергун придобива ново звучене.
След смъртта на Сергун следващото направление на американския удар ще бъдат Албания, Косово, Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония, Румъния и България.
