В опит да избегне масово бягство на бизнеса след Brexit, Великобритания намекна, че може да свали корпоративния данък до ниво под 15%. Това може да провокира състезание по данъчни отстъпки в Европа, а за титлата “нова финансова столица на Стария свят” сега претендират Дъблин, Париж, Франкфурт, Люксембург и Амстердам.
Британското правителство подготвя мерки за стимулиране на икономиката и за борба с оттеглянето на инвеститори, обезпокоени от решението за излизане на страната от ЕС. За целта Лондон може да намали корпоративния данък от 20% до нива под 15 на сто, обяви финансовият министър Джордж Озбърн в интервю за Financial Times.
Анонсът за постепенно намаляване на фискалната тежест не е изненадващ – според предварителните планове, ставката на корпоративния данък трябваше да спадне до 19% към април 2017 г. и до 17% през 2020 г., посочва Wall Street Journal.
Brexit обаче предизвиква по-агресивни мерки.
Ако Лондон приеме данък “печалба” под 15 на сто, това ще бъде най-ниското ниво на облагане в страните от G-20. Тя би трябвало да докаже на инвеститорите, че Великобритания е “все така отворена за бизнеса”, коментира още Озбърн.
Средното ниво на облагане с корпоративен данък в света е около 25% (в България той е в размер на 10 на сто).
Озбърн не уточни през коя година ще се въведе новото данъчно облагане. По правило, промените в данъчната политика във Великобритания се обявяват в края на годината в рамките на годишния отчет или през март, когато бюджетът се внася в Камарата на общините.
Въпреки неяснотата, самото повдигане на подобна дискусия обезпокои европейските държави.
В продължение на десетилетия Лондон беше финансовата столица на Европа. Причините за това са свързани с улеснението на масовото ползване на английски език, така ниските бариери преди бизнеса и културното наследство на британския мегаполис. Излизането на Обединеното кралство от ЕС обаче принуди много компании да се замислят дали да не потърсят нов европейски град за развитие на бизнеса.
В момента с най-високи шансове се ползват Дъблин, Париж, Франкфурт, Амстердам и Люксембург.
Преди референдума във Великобритания, финасовият министър на Франция Еманюел Макрон коментира, че “Париж ще постеле червен килим” за финансовите корпорации, които биха пожелали да се преместят на континента след Brexit. Веднага след референдума французите публикуваха рекламни брошури с изброяване на плюсовете от работата и начина на живот в страната. Организацията Paris Europlace, която промотира парижкия финансов пазар, вече се готви да проведе специална презентация в Лондон.
Франция обаче страда от редица недостатъци в сравнение с Лондон: високи данъци и регулация на бизнеса, в комбинация със слабо ниво на разпространение на английски език (според данни на Independent, под 40% от французите говорят свободно английски).
Цената на преместването също е проблематична: ако курсът на британската лира продължи да пада, стандартът на живот в Париж ще може да се сравни с този в Лондон. Във вторник, курсът на лирата към еврото падна до минималното си ниво от декември 2013 г. от 0,84 GBP/EUR.
Според изчисленията на Reuters, месечният наем на апартамент в Париж излиза около 2600 евро, докато разходите за живот в столицата на Великобритания варират около 3300 евро.
Амстердам също може да се окаже конкурент на Лондон по културната си програма, образованието и използването на английски език. Според зам.-кмета на холандската столица Кайса Олонхрен, вече няколко азиатски компании, които искат да останат на пазара в континентална Европа, са взели решение да се преместят от Лондон в Амстердам.
Месечната издръжка в Амстердам излиза относително евтино – около 2000 евро, но задължителното ограничение на бонусите към заплатата може да принуди банкерите да потърсят по-привлекателни алтернативи от Холандия.
Франкфурт вече пусна специална гореща линия за банкери, които обмислят изнасяне на търговската си дейност от Великобритания, пише Wall Street Journal.
Разположението на централата на ЕЦБ в града добавя престиж, стандартът на живот е значително по-евтин от този в Лондон, наемът излиза около 1500 евро на месец, но основният недостатък на германската кандидатура е културният фон: Франкфурт на Майн всъщност е доста скучен град, отбелязва WSJ.
В Люксембург също са разположени огромен брой централи на транснационални компании. Сред предимствата на града са транспортната достъпност и високият стандарт на живот. Един от първите нови клиенти на Люксембург след Brexit е инвестиционният фонд Columbia Threadneedle.
От другата страна на Ла Манша, ирландската агенция за чуждестранни инвестиции изпрати съобщения до над 1000 инвеститори с напомняне, че за разлика от Великобритания Ирландия няма да напусне ЕС и че е готова да им предложи финансовите си услуги.
В Дъблин са позиционирани половината централи на банките, които влизат в световния топ 5. Цената на живот в столицата на Ирландия е почти два пъти по-ниска от тази в Лондон, посочва Reuters.
Ако Лондон обаче се реши на значително намаление на данъците, е възможно да подкопае шансовете на останалите градове в Европа. Затова разговорите за отстъпки от корпоративния данък във Великобритания само разпалва играта на финансови тронове на континента.
Както отбелязва FT, обещанията на Озбърн подразниха европейските финансови министри, които се притесняват от “състезанието на отстъпките”.
Холандското министерство на финансите обяви, че може да преразгледа корпоративните ставки, за да гарантира привлекателността на местния пазар.
“От една страна, искаме да се преборим с минимизирането на данъците, но от друга – трябва да следим инвестиционния климат”, коментира говорителят на министерството Пол ван дер Занден.
“Очевидно, правителството на Германия цели въпросът за данъчното облагане да се решава в рамките на общия пазар”, каза говорителят на министерството на финансите на Германия Мартин Йегер, цитиран от Reuters.
Но най-недоволни от анонса на Озбърн останаха в Дъблин.
Докато в Германия и Франция корпоративният данък възлиза на 29,8 и 33%, в Ирландия той е едва 12,5 на сто, заради което страната е наричана данъчен рай. Благодарение на ниските си данъци страната успя да привлече инвеститори като Apple, Google, Pfizer и др.
Така или иначе, британците съкращават разликата в процентите непрекъснато от 2008 г. насам, когато корпоративният данък възлизаше на 30 на сто, затова не бива да се игнорират заявките за новите планове на Озбърн, пише ирландският Independent, като цитира представители на местното правителство.
“Ако не реагираме, ще ставаме все по-слабо привлекателни за бизнеса. Снижаването на курса на лирата, която дава предимство на британските износители пред ирландските, ще доведе до решителния момент, в който правителството ще трябва да се задейства”, коментира представител на търговската камара на Дъблин.
