Представете си самолет, който може да лети от Лондон до Нова Зеландия за не повече от половин час при положение, че нормалният полет е близо денонощие. Звучи страхотно, но дали законите на физиката или поне на аеродинамиката го позволяват?
Има един изобретател, който е убеден, че това е възможно. Той нарича концепцията си за нов свръхзвуков самолет “Антипод”. Канадският конструктор Шарл Бомбардие мисли, че това, което най-вече интересува хората, е дали е възможно да стигнат от Лондон до Ню Йорк за 20 минути.
“Това е мечтата на хиляди хора – транспортната система да е в състояние да те пренесе до другия край на планетата за отрицателно време” – убеден е Бомбардие.
Бомбардие е известен с великите си идеи и смели концепции. „Антипод” ще бъде свръхзвуков бизнес самолет, който ще достига скорост от 25 600 км/час.
Самолетът ще може да излита и каца от всяко летище благодарение на ракетните си ускорители. Те ще му осигурят първоначалното ускорение, за да се издигне на 12 км височина и до скорост Мах 5. След това ще поеме правопоточния двигател, който ще достигне до Мах 24.
“Трябваше да го ускоря до Мах 5, защото правопоточните реактивни двигатели работят ефективно на такава скорост. Затова реших да използвам ракетен двигател” – обяснява Бомбардие. Самият той е внук на Джозеф-Арман Бомбардие – основател на компанията „Бомбардие” и създател на моторната шейна.
Ракетните ускорители ще бъдат за многократно използване и ще се прикрепят под крилата. Щом машината достигне височина 12 000 метра и набере скорост над 6 000 км/ч (5 Max), те ще се отделят и ще се завръщат обратно на летището по подобие на първата степен на ракетата New Shepard.
При такава невероятна скорост, самолетът прилича по-скоро на летящ снаряд, отколкото на средство за придвижване във въздуха в класическия смисъл на думата. Затова в идейния проект крилата са специално модифицирани. Те ще могат да осигурят достатъчна подемна сила, за да може самолетът да се приземи на писта с дължина около 1,8 километра.
Ако обаче се наложи самолетът да направи втори опит за кацане, спешно трябва да се включи компактния ракетен ускорител за извънредни случаи, за да може отново да набере скорост.
Ракетните ускорители има и още един начин на употреба – те могат да се използват за забавяне на спускането на самолета при обръщането им в обратна посока.
Проектът на Бомбардие е за самолет, който е десет пъти по бърз от Concorde. Но на него трябва да се гледа с едно наум. Самият конструктор признава, че това е концепция, разработена, за да провокира дискусии и интерес към нови технологии.
В по-ранната концепция, наречена Skreemr, планът е бил да се достигне Мах 10 (Max е единица, равна на скоростта на звука). Недостатъците на самолета са същите като на Concorde – много силен шум и сериозно загряване по ръбовете на носа и на крилете заради въздушното съпротивление, породено от високата скорост.
Concorde преди да спре да лети.
След публикуването на проекта и иницирането на дискусия по темата, каквато всъщност е целта, според Бомбардие, с него се свързва Джоузеф Хазелтайн. Той е инженер за Wyle, които са технически консултант на НАСА и Пентагона.
От Wyle предлагат внедряване на нова технология известна като LPM или режим на дълго проникване.
Известно количество въздух се пуска през дюза в носа на самолета, за да се използва за създаване на въздушна струя с обратна посока. Това аеродинамично явление, на теория, би трябвало да намали шума и да охлади повърхностите, като пречи на въздушния поток.
Направени експерименти в аеродинамичен тунел показват, че методът може да проработи.
Но дори и нова технология като LPM няма да премахне изцяло нагряването, а правопоточните двигатели все още не са така разработени, че разходите за тях да са финансово оправдани.
Освен това огромното ускоряване, което ще се усеща на борда, може да се окаже неприятно за пътниците.
В крайна сметка тази концепция е доказателство, че Бомбардие е прав – споделянето на идеи, дори и неосъществими, стимулира прогреса.
„Исках да помогна за събирането на средства за по-задълбочени изследвания, затова се опитах да побутна нещата, за да се случват по-бързо. Ясно ми е, че няма да стигнем до създаването на абсолютно същия самолет, но може да помогне за разработването на нови технологии. Ако това стане, аз ще съм щастлив, че съм направил нещо в помощ на обществото”.
