Обикновено сред причините за разпада на СССР като основни се отделят три: работата на външните врагове, икономическата неефективност на социализма и ударът в гръб, нанесен от тайни врагове вътре в страната.
Да разгледаме тези причини, като се постараем да не опростяваме ситуацията, но и да не я усложняваме прекомерно.
Работата на външни сили
Разсъждавайки за борбата на Запада срещу СССР може дълго да се говори за Алън Дълес, за ЦРУ, за Мосад, да се изчисляват милиардите долари, похарчени за антисъветска пропаганда и т.н. Но главното е, че борбата със СССР има два отчетливи етапа – от 1917 до 1945 г., и от 1945 до 1991 г. Кога Западът загуби повече сили и ресурси, включително и най-главните от тях – човешки ресурси? От 1917 до 1945 г. в борбата със СССР отдадоха живота си повече от 10 милиона европейци и не се справиха. А колко европейци и американци загинаха в борбата със СССР след 1945 г.? Около 20-30 хиляди души. Дори да пресмятаме като “душманите”, едва ли ще достигнат повече от милион. Тогава – защо все пак те победиха?
Може би ни превзеха не с многочисленост, а с умение? Малко вероятно. Ако сравним враговете на Съветския съюз от първата и от втората половина на 20 век, сравнението няма да е в полза на вторите. Действително, към първите се отнасят такива титани като Чърчил, Троцки, Хитлер, а към вторите – Рейгън. От едната страна – велики политици и пълководци, а от другата – дърдорковци и обитатели на домове за дементни. Но защо първите загубиха, а вторите спечелиха? Такива неща не се случват. Това означава, че да се търси основна причина за гибелта на СССР в каквито и да е външни въздействия, е погрешно.
Икономическа неефективност на социализма
Противниците на съветския строй твърдят, че плановата икономика е погубила СССР, защото тя е принципно неефективна и крахът е бил предрешен. Твърде много ресурси са поглъщали “безсмислената”, както обичат да я определят, надпревара във въоръжаването, подкрепата на съюзниците, губещите проекти в народното стопанство. И така – всичко завършва с дефицит и опашки за хуманитарна помощ. Дори това да е вярно, то защо в сегашната Руска федерация се живее, средно взето, по-зле, околкото в Съветския съюз? Руската федерация не осъществява никакви проекти, сравними по мащаби със съветските, не произвежда стари и не разработва нови системи за въоръжение, не поддържа съюзници и продава нефта си на цена, 10 пъти по-висока от цената в края на 1980-те години. Значи – главната причина не е и в икономиката.
Тайни врагове вътре в страната
Поддръжниците на съветската власт считат, че СССР се разпадна вследствие на субективни фактори. За всичко са виновни ренегатите, случайно попаднали в управляващата върхушка. Ако ги бяха спрели навреме “Троя, може би, щеше да съществува и досега”. Това е близо до истината, но възниква въпросът: откъде се взеха тези ренегати? Имало ли е заговор? Твърде голям брой заговорници се получават, защото почти цялата съветска и партийна върхушка се устрои съвсем не лошо при новата власт. Толкова много заговорници не могат да осъществят заговор.
Среща се мнението, че в 40-те години на 20 в. все още е жив Сталин и всичко се крепи от него, само с него са свързани най-големите постижения на СССР. След като Вождът си отива – всичко се срива. Но след смъртта на Сталин СССР просъществува още почти 40 години. На страниците на книгите и вестниците това може да се сведе до дребна подробност между две дати. В реалността обаче, четиридесет години са период от активния живот на две поколения. Твърде много най-различни събития се случиха през тези години и “след” не означава “вследствие на”.
Има ли и други гледни точки, подходящи за обсъждане – т.е. такива, които не свеждат всичко до “Сталинските репресии” и “еврейско-масонския заговор”? Има, разбира се. Така например американският съветолог Стивън Коен (”Новая газета”, бр.97/21 декември 2006 г.) предполага, че в действителност СССР е бил разрушен не от някакви “удари в гръб” и не в резултат на “икономически крах”, а от избухналата в неговите върхове борба за власт. Това обяснява всичко и същевременно – нищо. Борба за власт е имало и има винаги, но разпадът на свръхдържави е рядко явление. Впрочем, споменавам Коен не защото е всепризнат авторитет в тази област, а за да се покаже, че и на Запад има неглупави хора, които не се боят да се отдалечат от стереотипите и да анализират въпроса задълбочено.
Ние – съветските хора – не трябва да се влачим на опашката в процеса на този анализ. В края на краищата, ако за западните изследователи разбирането на истинските причини за гибелта на Съветския съюз е по-скоро занимателно упражнение на ума, отколкото жизнено важен въпрос, то за нас разбирането на истинските причини за гибелта на страната ни е въпрос на преживяване. И така, нито един от гореспоменатите фактори, нито даже всички те, взети заедно и в комплекс, не обясняват причините за онова, което се случи през 1991-ва. Същността се изразява в следното. Разпадът на СССР действително беше предрешен. Но той не беше предрешен от икономически причини. Причина за разпада беше действително предателство, именно удар в гръб. Но важното е, че предателството на СССР от неговото ръководство беше обективна неизбежност. Защо?
