В това, че Веселин Марешки вече половин година е трън в петата на петролната индустрия в България, едва ли има съмнение. Неговата бензиностанция във Варна продаваше горивата си със средно 20-25 стотинки по-евтино спрямо конкурентите от големите вериги. Първоначално това предизвикваше пренебрежение, но след това всички бензиностанции в града бяха принудени да се съобразят с него и бензинът и дизелът в морския столица стана най-евтиният в България. Другата новина е, че цялостно през март маржът на дребно вече е свит в цялата страна.
От кого купува Марешки
Ясно е, че компаниите в бранша всячески се опитват да разклатят бизнес модела на Марешки, обвинявайки го, че купува некачествени или контрабанди горива. Тази седмица обаче за първи път ударът има някакво конкретно измерение – “Лукойл – България” поиска Марешки да разкрие откъде купува на едро бензина и дизела си. Причината за въпроса са твърденията на аптекарския предприемач, че ги получава от дистрибутори на “Лукойл”, “ОМВ България” и “Ромпетрол”. “При настоящите цени на едро на бензин и дизел твърдението на господин Марешки, ако отговаря на истината, буди основателни съмнения, че въпросните посредници прилагат неправомерни практики, за да прикрият истинския произход на горивата си. Другият логичен вариант е те да продават на загуба, което също е забранено от закона”, се казва в официално съобщение на “Лукойл – България”.
За последния месец, съдейки по цените, които VM поддържа, бензиностанциите (които наскоро станаха две, новата е в Айтос) трябва да губят по 4 стотинки на всеки продаден литър А-95 и по близо 7 стотинки за литър дизел, ако се снабдяват от “Лукойл”. Подобен парадокс е трудно обясним, тъй като пак според твърденията на Марешки той работи на минимална надценка и няма как да си позволи за известен период да работи на загуба, ако в предишен не е работил на добра печалба.
Инфографика
Увеличаване
Това естествено поставя въпроса за източниците на неговите горива. Всъщност повечето играчи на пазара отричат да му доставят горива. Преди два месеца Христо Вълков, един от двамата представители на “Полисан”, каза за “Капитал”, че знае за тяхно гориво, което е стигнало до VM. “Но през дистрибутори, не директно”, уточни той. На въпроса дали купува от “Полисан” Марешки пък отговори “нямаме такъв доставчик”.
“Аз ако работя във Варна на загуба, то и те работят на загуба. Аз също мога да ги попитам те откъде се снабдяват”, каза в четвъртък Марешки пред “Капитал Daily”. Той допълни, че се е опитвал да закупи горива директно от “Лукойл – България”, но те му отказали. Марешки отклони отговора откъде точно купува с: “Искам да мога да купувам от всеки, който ми даде по-добра цена”, и хвърли поредното предизвикателство, обявявайки, че ще открие десет нови бензиностанции.
Три пазарни въпроса
Петролно-детективската история с доставчиците на горивата за VM обаче задава поне три интересни загадки (с които КЗК може да се занимае, докато си търси нов състав) и един още по-интересен факт.
Първата касае по-скоро “Лукойл”. Ако е вярно, че Марешки купува от някой от дистрибуторите на компанията, това означава, че доставчикът продава с нищожна надценка. Това на теория е възможно – винаги може да има някой търговец, който е заявил повече горива, отколкото може да продаде, и при спадащи цени да е готов на всичко, за да се освободи от тях. Проблемът е, че поне допреди няколко години “Лукойл – България” не позволяваше нейните горива да се дистрибутират на цена под определен праг. Израз на това бяха и скочилите до небесата надценки в началото на тази година. Тази практика поне официално трябваше да е премахната от 2012 г., но много участници на пазара подхвърлят, че това не точно така. Сега някой от дистрибуторите може и да е нарушил омертата, което всъщност може да е ядосало “Лукойл”. В момента компанията има много тясно поле за маневриране поради течащото разследване на Комисията за защита на конкуренцията и едва ли ще си позволи директно да атакува дистрибуторите си, докато фланговата атака през Марешки не е толкова очебийна.
Акцент
Разликата между цената на горивата на едро и дребно, т.е. маржът на печалба, се сви три пъти от началото на годината.
Втората загадка е свързана с вноса. От години цената на едро на “Лукойл – България” е средно с 15% по-висока от международните цени (според котировките на Platts European Marketscan за средиземноморския пазар). Тоест поне на теория на местния пазар би трябвало да има огромна конкуренция. На практика нещата са малко по-различни – разходите за транспорт, обработка в акцизен склад, поддържане на задължителни резерви в Държавния резерв и премията на дистрибутора са около 150 лева за тон. Тези допълнителни разходи до известна степен уравняват разликата между цените на “Лукойл – България” и котировките на Platts. Със спадането на цените на горивата вносът става още по-труден, тъй като част от разходите на вносителите са фиксирани, което води и до намаляване на печалбата им. Последното естествено ги обезкуражава да играят на малкия български пазар.
Въпреки това винаги е възможно да се намерят по-евтини горива – от Молдова и доскоро от Русия. Вносителите обаче не искат да продават под цените на “Лукойл”, от една страна, за да не дразнят големия розов слон на пазара, а от друга – за да не се лишават от лесна печалба. За единични обекти те могат да си позволят и по-ниски цени, тъй като това остава почти незабелязано на по-общия фон. Не обаче и с Марешки, ако той купува от тях, тъй като шумотевицата около него винаги е висока.
Преди да стигнем до третата загадка, трябва да отбележим значителния спад в надценките на бензиностанциите (т.е. разликата между цената на горивата на едро и дребно). Както се вижда на графиката, в момента те са около или под 10%, което е доста под обичайното ниво. В бранша се счита, че 15% марж е нормален, като в началото на годината той беше стигнал над 30%. Причината за свиването на надценката са растящите цени на едро, които следват движението на петролните котировки нагоре, като в същото време цените на дребно почти не са мръднали.
Тук стигаме и до третата загадка. Защо цените на дребно не се повишават със същото темпо, с което се вдигат цените на едро. Стандартното обяснение е, че март е мъртъв месец откъм автомобилно движение и бензиностанциите предпочитат сега да успокояват потребителите. Втората възможност е те да е притесняват да не скочи драстично разликата между техните цени и тези на дребните продавачи на горива, какъвто е и VM. Трето обяснение е, че успокояването на цените цели да притисне Марешки и евентуалните му последователи, тъй като те вече ще трябва да продават на ръба на загубата. А това няма как да продължи дълго.
