В новогодишната нощ 39 души бяха убити в заведение в Истанбул. По-малко от два дни по-късно, докато полицията издирва извършителя, „Ислямска държава” пое отговорност за нападението.
Така наречената “Ислямска държава” побърза да поеме отговорността и за терористичния атентат миналата Коледа в Берлин, още докато терористът Анис Амри се криеше. (24-годишният тунизиец бе убит няколко дни по-късно в Милано.)
Силното желание на джихадистката група да капитализира пропагандните си средства е само един от ориентирите доколко е било важно и остава важно за ИДИЛ да нанесе удар в Германия – особено след поредица от провалили се или ограничени като мащаб атаки.
Двойни цели
Терористичната кампания на ИДИЛ в Европа започна на 24 май 2014, когато Мехди Немуше атакува еврейския музей в Брюксел, като причини смъртта на четирима души. Тази атака се случи повече от година след обявяването на “Ислямската държава в Ирак и Леванта” в сирийския град Рака, и месец преди лидерът на организацията Абу Бакр ал Багдади да се самообяви за “халиф”. Което е по-важно, атентатът в Брюксел се случи много преди предвожданата от САЩ коалиция да започне да бомбардира позициите на ИДИЛ в Ирак, през август 2014, и после в Сирия през следващия месец.
Заслужава си да се спрем на този момент по две причини – ИДИЛ често твърди, че терористичните й акции са “ответен удар” на въздушните удари на Запада срещу тях. Много хора приемат това за факт и го повтарят, което само помага на джихадистката пропаганда.
Отбележете, че Брюксел бе обект на терористичен акт миналия март, при което загинаха 32 души, по време, когато Белгия по никакъв начин не участваше активно в коалицията срещу ИДИЛ. Също така се пропуска ключът към динамиката на продължаващата терористична кампания в Европа: има по-сериозни причини ИДИЛ да се концентрира върху Европа, които отиват отвъд мързеливите обяснения за атентати с бомби и камиони (преди Берлин се случи Ница – през юли) в отговор на западните удари в Сирия и Ирак.
За ИДИЛ Европа е и желан източник на потенциални доброволци и опасен противодействащ модел на трайно мирно съвместно съществуване.
Терористичните атентати в Европа целят да предизвикат вътрешни разногласия и напрежение в обществото с надеждата да бъдат насърчени повече млади мюсюлмански мъже (и немалко жени) да се присъединят към джихадистката кауза в Сирия и Ирак. Другата, не по-малко важна цел е да се демонстрира и ускорява провалът на демократичната, европейска алтернатива на джихадисткия халифат.
Двете основни мишени за ИДИЛ са Франция и Германия. Франция, защото там се намира най-голямото еврейско и мюсюлманско население на континента, което макар и несъвършено, показва как такива общности могат да живеят заедно. А Германия си навлече гнева на организацията заради щедро отворената й врата към бежанците от Сирия и Ирак: пропагандата на ИДИЛ е яростно антибежанска, като обвинява емигрантите, че предават “истинския път” на халифата.
Германски джихадисти
Въпреки че атентатите в Париж миналата година подчертаха корените, които ИДИЛ е пуснала във Франция, терористичната група също така се опита да си пробие път и в Германия. Поне 800 души са се присъединили към ИДИЛ от Германия; някои са достигнали видни позиции като Реда Сейям, който беше назначен за “министър на образованието”, преди да бъде убит в Ирак през декември 2014 г.
Смята се, че лидерът на германските (и германоговорящите) доброволци е Мохамед Махмуд, роден в Австрия “ветеран” на джихадистката пропаганда, който преди е изпълнявал медийни кампании за “Ал Кайда”. Около 140 произхождащи от Германия джихадисти до този момент са обявени за убити в Сирия и Ирак, включително поне 14 в самоубийствени атентати.
На 8 ноември мащабна полицейска операция в германския град Хилдесхайм доведе до арестуването на радикален проповедник, подвизаващ се под прякора Абу Уалаа. Той е обвинен в организиране на вербовката и трафика на активисти за ИДИЛ. Германските служби за сигурност заявиха, че той е бил в контакт с Амри, извършителя на атентата по Коледа в Берлин. Друга полицейска акция стартира седмица след операцията в Хилдесхайм срещу подобна мрежа в Германия. Джихадистки “ветерани,” завърнали се отново в родината си, вече са изправени пред съда и осъдени в Германия (както вече се случи с трима в Дюселдорф преди два месеца).
В терористичните атентати във Франция и Белгия, ИДИЛ са използвали джихадисти, завърнали се от Сирия и Ирак. В Германия групата редовно е използвала за извършители на атентатите бежанци вместо ветерани – без особен успех. Има известна логика да се правят подобни опити, доколкото стратегията на ИДИЛ в Германия е да подкопае бежанската политика на Ангела Меркел чрез терор. В стария град на Дюселдорф беше осуетена потенциално сериозна терористична атака от трима джихадисти, представящи се за бежанци, след като сирийски боец във Франция се предаде и направи признания през февруари 2016; двама кандидати за убежище, 17-годишен афганистанец във влак във Вюрцбург и 27-годишен сириец на музикален фестивал в Ансбах, загинаха при опити за атентати (които за щастие не причиниха смъртта на други), като действаха по инструкции от ИДИЛ.
Западното разузнаване е предупреждавало за дейността на ЕМНИ, “поделението за сигурност на ИДИЛ,” сега отговарящо за “външните операции” (тоест за терористичните атентати в чужбина). Роденият в Бремен Хари Сарфо се е присъединил към ИДИЛ през април 2015 и бързо е бил вербован от ЕМНИ, които са го изпратили обратно в родината му само след три месеца на бойното поле. Това решение и показанията в съда след залавянето на Сарфо осигуряват ясни доказателства за нарастващото обезсърчение в ИДИЛ заради неспособността на организацията да нанесе удар в Германия. Въпреки страната е сред основните й мишени, ИДИЛ така и не успяха да извършат атентати, толкова смъртоносни, колкото в съседна Франция.
Най-голямото поражение за ИДИЛ в Германия се случи през октомври, когато сирийският джихадист Джабер ал Бакр – бягащ след осуетен терористичен атентат срещу летище, най-вероятно в Берлин – беше заловен и доведен в полицията от трима сирийски бежанци. Като похвалиха тримата “анонимни герои,” германските власти се опитаха да насърчат позитивен дискурс, подкрепящ политиката на убежище за бежанците. Но Бакр се самоуби в затвора в Лайпциг и провали опита на германските власти да представят задържането му като успех.
Крайнодесните критици на бежанската политика на Меркел и крайнодесните започнаха да стават по-шумни и ожесточени след атентата в Берлин. Най-после ИДИЛ беше достигнал германската си цел, макар че се наложи да прибегне за целта не до бежанец, а до тунизиеца Амри с европейско криминално досие, чиято молба за убежище е била отхвърлена (въпреки че Германия така и не е успяла да го депортира).
В по-мащабната картина, атентатът в Берлин, а вероятно – и този в Истанбул, е част от нова вълна от глобален терор, която беше неизбежно да последва след падането на държаното от бунтовници Алепо този месец.
ИДИЛ е големият победител от тази сериозна повратна точка в сирийската война поне по три причини: режимът на Башар ал Асад, със сериозното участие на Русия и Иран, ликвидира силите, които изтласкаха ИДИЛ от Алепо още през януари 2014; Асад и съюзниците му бяха толкова фокусирани върху смазването на града, че оставиха ИДИЛ да превземат отново Палмира, чието “освобождение” се празнуваше от мнозина в Дамаск и Москва през март миналата година; и международната пасивност по време на обсадата на Алепо подхранваше джихадистката пропаганда за международна “конспирация” срещу мюсюлманското гражданско население и нуждата от “защитата им” от ИДИЛ.
В навечерието на терористичната атака в Берлин, ИДИЛ успя да нанесе удар в йорданския град Карак, където сблъсъци с джихадистки командоси причиниха смъртта на 10 души. По-важното от броя жертви е, че Карак е племенен фундамент на управляващото кралско семейство в Йордания. Йордански пилот, когото ИДИЛ изтезаваха до смърт през февруари 2015, е произхождал от Карак, където правителството на крал Абдула II стартира националната си кампания за народна мобилизация срещу ИДИЛ. Отрядите на смъртта на Абу Бакр ал Багдади отдавна работеха за сериозен удар срещу Йордания, по същия начин, по който се фокусираха върху кървав атентат с много жертви в Германия. Особено зловещ е фактът, че те в крайна сметка успяха да ударят и двете държави за по-малко от 48 часа.
Докато Рака остава като действащ команден център за терористичните атаки на ИДИЛ, Европа ще понася още и още удари. А с не особено резултатната кампания на САЩ в Мосул и руснаците, “изтрили от лицето на земята” Алепо, изглежда, че ИДИЛ ще си стои комфортно още известно време в Рака.
