Легендата разказва за студент, който се хранел редовно – 3 пъти на ден. Разбира се, това е само легенда. Както всички добре знаем, легендите са измислица. Както и редовно хранещият се студент. Той е застрашен от изчезване вид, както са застрашени от изчезване и джобните в портмонето му.
За щастие обаче, в университета студентът освен наука е почерпил и знания и опит за реалния живот. Срещу скромните 200-300 лв. на семестър, младият българин се е научил да бъде практичен – вместо да дава пари за учебници, взима старото ксерокопие на братовчед си. Така е и с храненето. Вместо да харчи всичките си пари за ядене, студентът не стои гладен благодарение на само една трета от джобните. За съжаление родителите му явно не знаят колко струва бутилка в „Плейхаус”, и че „33″ не е само стол за хранене.
Накратко как бъдещия висшист бори глада:
Буркани
Няма по-приятен звук от звъна на празни буркани, удрящи се един в друг в багажника. Буркани, които в неделя отново ще бъдат напълнени с вкусно био съдържание. А най-хубавото в случая е, че имаш какво да ядеш поне месец и спокойно можеш да си харчиш джобните за салфетки в Плаза.
Статистиката сочи, че студентите ядат лютеницата, киселите краставички, свареното месо, туршията и чушките направо от буркана. Това е проява хем на практичност, хем на пестеливост. Иначе чинии да цапаш, после да миеш. Най-добре с пластмасови вилици и лъжици, присвоени от нечие бързо хранене.
Стола
Три порции ядене само за лев и петдесет! На това му се вика стабилна социална политика! Обичайно менюто включва: супа – пилешка, в която рядко плува късче месо, таратор без мляко, или боб, в който не е сигурно дали това е точно наденица; основно – пилешки кренвирши с кашкавал, соеви кюфтета с гарнитура ориз и една лъжица лютеница, мусака без кайма; десерт – нишесте – розово като в детската градина, прогнила ябълка, евтина вафла.
В Стола посетителите са всякакви – затлъстели лели, потни строителни работници, често се срещат и студенти. Момичета с модерни тоалети също не са рядкост. След като изпият кафето си в съседното кафене, чието име в най-добрия случай съответства на възрастта на чичкото, плащащ сметката („Клуб 35″), младите дами отправят стройните си боси крачета към Стола. Там плащат за обяда си по-малко, отколкото за изпитото преди това капучино.
От Стола никой не се тагва. Защото всички разбират къде си бил по миризмата.
Супермаркетът
Няма по-нещастен човек от студента, редящ се вече 15 минути на опашка за пържола на промоция, когато разбере, че човекът пред него е взел последната. Разбира се, това се случва рядко. Защото във „Фантастико” пържоли винаги има. Но не и промоции.
Храненето от денонощния супермаркет не е сред най-евтините алтернативи за студентите, но включва в себе си предимства, които никъде другаде няма да намериш. Промоутърите, които ти бутат парченце сиренце или кашкавалче в устата, безплатните глътки винце, които те подсещат, че е време да си вземеш туба от мазето на дядо ти, запознанството с нови хора на дългите опашки, споделянето на маси между непознати, защото вечер винаги е пълно.
Ресторантът
В редките случаи, когато отиде на ресторант, студентът винаги се тагва. Храненето в ресторант е скъпо и луксозно занимание. За живеещите в Студентски град, това си е почти като ходене в музей за съвременно изкуство. Поводите могат да бъдат няколко: начало на сесията/ край на сесията/ взет изпит/ невзет изпит/ годишнина с гаджето /първа среща с ново гадже/ или 100 лв. от билетче на националната лотарията.
Манджа’street
Най-известната улица в Студентски град. Голямата Ябълка на Малкия град, частта, която никога не спи, и винаги смърди на манджи. Гръмкото й наименование може би е дело на студенти по английска филология, които в отчаяния си опит да намерят английски еквивалент на българското манджа, така и не успяват, и решават, че българското наименование заслужава да влезе и в чуждоезичните речници.
В Манджата можеш да ядеш всичко и по всяко време на нощта – мазни дюнери и хамбургери, палачинки, китайско, пица на парче, кръгла пица, плескавици, конски суджуци. Продавачите рядко говорят правилен български, но по-важното е, че истински араби и турци ти правят дюнера в питка.
Легендата разказва за студент, който не се вписва в тези стереотипи. Е, явно той не живее в Студения град, където нощите са всичко друго, но не и студени. Понякога само гладни.
