Зърното поевтинява в целия свят. Никога през последните 10-15 години не е имало толкова ниски цени на пшеницата и царевицата в началото на пролетта, съобщи Васил Симов, главен изпълнителен директор на Софийската стокова борса.
В България житото поевтинява с повече от 15% на годишна база – от 184 долара за тон без ДДС през март 2015 г. до 157 долара за тон сега (270 лв./тон). В САЩ
цената на
пшеницата
пада с 19%
до 193 долара за тон, в Украйна – пак в същия порядък до 178 долара, в Унгария зърното поевтинява до 155 долара, а в Германия – до 182 долара за тон. (Виж графиките – бел. ред.)
Въпреки големия спад на житото обаче цената на хляба почти не се променя – по данни на статистиката за последната година намалението в “Хляб и зърнени храни” е едва 0,3 процента.
“Ние не правим хляб от пшеница, а от брашно, при него цените не са мръднали или да са паднали най-много с 1-2%”, коментира Димитър Людиев, собственик на хлебозавод в Бургас и бивш шеф на федерацията на хлебопроизводителите. Според него винаги по това време – април и май, житото поевтинява, ако има преходни остатъци от старата реколта. Дали намалението е трайна тенденция, ще е ясно след излизането на новата реколта, твърди Людиев. Цената на хляба нямало как да следва толкова плътно пшеницата, която е борсова стока, а трябвало да бъде стабилна през годината. При брашното продължавали продажбите на около 650 лв./т.
Дизелът
се отразява
само на
най-големите,
които имат значителен разнос на хляб, фурните използват като гориво газ, ток и пелети, обясни Людиев. Негов колега, собственик на голям производител на хляб, пък твърди, че масовият хляб се доставя на 40 ст. на веригата или 50 ст. с ДДС.
“Е, колко по-малко да струва хлябът? 20 или може би 5 стотинки”, попита бизнесменът, който отказа да бъде цитиран. Според него не отговаря на истината, че житото е поевтиняло драстично. Сега е 270 лв./т, а преди било 290 лв.
“За 2 ст. на килограм каква промяна да има при хляба”, каза той. В същото време токът за индустрията скочил с 20% през август.
“В момента нямаме основание да мислим за промяна в цената на хляба”, заяви и Марияна Кукушева, шеф на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
Според нея върху ценообразуването на продукта в най-голяма степен влияят цената на суровината, на енергията и на петрола, както и договарянето.
“Няма как уговорената доставна цена да бъде променяна”, твърди Кукушева.
Според Васил Симов спадът в цените на пшеницата пък е обусловен от добрата реколта през миналата година и увеличаване на преходните запаси от пшеница и царевица. Иначе площите, засети със зърно, не се увеличават, просто
новите сортове и
технологии
повишават
добивите,
каза шефът на Софийската стокова борса, която празнува 25 години от основаването си. Световният съвет по зърното прогнозира и следващата реколта да е добра – 719 милиона тона за целия свят. За България очакванията са за 4,5 млн. т жито.
“Реколтата ще е напълно достатъчна за собствени нужди и за износ. Допреди няколко години приемахме за нормално реколта от 3-3,5 млн. тона”, каза Симов. България редовно изнасяла между 2 и 2,5 млн. тона пшеница.
Тази година при
производителите
и търговците все
още има около
1 млн. т зърно,
но до новата реколта през юли се очаква половината от това количество да бъде използвано за вътрешна консумация или за износ.
Антонина Белопитова, директор в Софийската стокова борса, съобщи, че от тази година България е сред държавите, за които Египет разрешава внос на пшеница. “Този пазар е силно ликвиден и може да помогне на нашите производители да продадат зърното си”, добави тя.
Въпреки кризата между Украйна и Русия износът на зърно и на двете държави продължава да бъде интензивен.
Световният съвет по зърното очаква реколтата от царевица тази година да е около 973 млн. тона – с 4 млн. повече от прогнозата преди месец.
На годишна база цената на царевицата пада в САЩ с 6%, в Унгария – с 4%, и във Франция – с 1%.
Очакванията са реколтата от царевица тази година в ЕС да е лоша и да се наложи внос, най-вероятно от Украйна.
Все още няма данни за очакваната реколта от царевица в нашата страна, казаха от стоковата борса. В България през март царевицата се е търгувала на цени от 260 лв. за тон, което е поевтиняване от около 4%.
НСИ: 1,5% годишна дефлация през март
И през март се отчита дефлация от 0,7%, съобщи НСИ. Така на годишна база поевтиняването вече достигна 1,5 на сто, което е най-високото ниво за последните 12 месеца. (Виж графиката – бел. ред.)
През март спрямо февруари цените на храните и безалкохолните напитки намаляват с 0,9 процента. При облеклото и обувките спадът е от 1,1%, а при транспорта и съобщенията – съответно с 1,7 и 1,9 на сто.
Лекарствата поевтиняват средно с 0,4%. Режийните разноски и образователните услуги остават на февруарските нива.
Цените на газообразните и течните горива за битови нужди намаляват съответно с 5,9 и 1,7%, на дизеловото гориво – с 3,5%, на бензина А95Н – с 3,1%, на А98Н – с 2,6%, на пропан-бутана за коли – с 3,3%, на метана – с 2,2%. Пътническият въздушен транспорт поевтинява с 0,6%, а хотелските цени падат с 3,8%.
През март мебелите са се продавали с 3,2% по-евтино, отколкото през февруари, пералните – с 0,2%, телевизорите – с 1,7%, персоналните компютри – с 0,7%, козметичните продукти – с 0,8%, билетите за кино, театър и концерти – с 0,7%
Най-съществено през месеца поскъпват отоплителните уреди – със 7,2%, и препаратите за почистване – с 1%. Под 1 на сто се вдигат цените на цигарите, хладилниците, готварските печки.
