Отвъд светлините на прожекторите на Олимпийското градче в Рио де Жанейро се крият опасни предградия – т.нар. фавели. В огромния мегаполис, събрал близо 12 милиона жители, живеят както приказно богати, така и ужасяващо бедни семейства.
Повечето хора свързват Рио с Копакабана, безкрайни плажове, самба, карнавала и страхотните успехи на Юсейн Болт. Но това е само едната страна на монетата.
Таксиметровите шофьори трудно се съгласяват да возят клиенти до Сенадор Камара фавела. Нашият шофьор е притеснен и изнервен. За да влезем във фавелата, трябва задължително да смъкнем стъклата на колата.
На пръв поглед мястото изглежда пусто, няколко прасета се ровят из боклука, представляващ купчина найлонови торбички на пътя. На улицата гори огън.
Шофьорът бързо ни оставя и си тръгва с мръсна газ. Той се страхува да не го помислят за полицай. Защото ченгетата тук се посрещат с куршуми. Фавелите са забранено място за тях. И те го знаят.
Там, където законът няма сила, управляват мафиотските босове. Три клана: Трета команда, Червената команда и Приятели на приятелите се борят за надмощие в западната част на Рио.
В нашата фавела управлява Третата команда – групировка, която се занимава с продажба на наркотици и раздава правосъдие по собствена преценка.
Когато някой от членовете наруши моралния кодекс, извършвайки престъпление, което привлича вниманието на полицията, той получава жестоко наказание.
Вкарват го в “микровълновата” – ринг от стари автомобилни гуми, които запалват.
Местните жители не са сигурни кое е по-малкото зло – дали предпочитат да бъдат управлявани от полицията или от гангстерите.
“Доста е сложно” – казва Фабиана Савейрао. Въпреки че в някои от гетата има подразделения на Unidade de Policia Pacificadora (Отрядите на миротворческата полиция), често силите на реда изделствателстват над местните хора и сътрудничат с мафията.
Когато все пак властите решат да влязат във фавелата, ги посрещат изстрели от автомати АR15 и “Калашников”. Естествено никога не се знае кой и откъде е стрелял. Наричат тези истрели Bala perdida или загубил се куршум.
По данни на Амнести Бразилия през 2012 г. – 56 хиляди души са станали жертви на убийство, като 30 хиляди от тях са млади хора – на възраст между 15 и 29 години.
90% от загиналите са мъже, а 77 на сто са чернокожи. Бразилия е страната, в която стават най-много убийства в света.
Срещаме се със “Самука”, който е създал своя обществена организация във фавелата. Той е учител по професия, но е бил изгонен от работа, след като се забъркал в престрелка.
Неговата история показва как младите хора от това място са предопределени да бъдат част от мафията, когато порастнат.
На 15 години Самука вече работи като рибар, но когато майка му умира, той се принуждава да се занимава с кражби и с отвличания срещу откуп.
“Имах договорка с мафията да работя самостоятелно. Но когато имаха нужда от мен, за да открадна някоя кола или да им направя друга услуга, трябваше да съм на линия. Така ме бяха оставили на мира”- обяснява.
Най-големият му удар е отвличане на сериозен бизнесмен срещу откуп от 200 хиляди долара. Когато впоследствие Самука се опитва да го отвлече за втори път, попада в затвора. Там лежи седем години, и зад решетките решава да скъса с престъпното минало.
Днес Самука организира школи по актьорско майсторство, танци и изкуство за децата от гетото. Сградата, в която се провежда импровизираната занималня, ще се срути всеки момент, а общината няма никакъв интерес към инициативата.
Има фондове за развитие на фавелите, но по думите на местните “те не отиват по предназначение”. А пътят от центъра на Рио до тук е около 40 км, или най-малко два часа по ужасни пътища.
Истинската война срещу мафията започва в семействата. “Желанието на момчетата да станат известни в махалата прави клановете привлекателни. Ако работиш за тях, можеш да притежаваш по-скъпи вещи и момичетата те харесват повече.” – казва Савейрао.
Навремето младите мафиоти направо заявявали на родителите на момичето, което харесват, че то ще бъде тяхно. Днес това се случва все по-рядко.
В Сенадор Камара икономическата ситуация не е толкова трагична, както в някои фавели в Южна Бразилия, в околностите на Порто Алегре например.
Но поне на юг не са подвластни на мафията. “Търговията с наркотици тук е сериозна и тя придава сила. Виждаш мощта на големите риби. Те живеят като във филмите” – обяснява Савейрао.
В гетото, освен гангстерите има и други опасности. По улиците е пълно със счупени стъкла, а над главите ни висят електрически жици. От едната проблясвят искри и замирисва на изгоряло.
Стигнахме до част от квартала, която не се контролира нито от “Третата команда”, нито от някой друг мафиотски клан.
“Все едно сме в Швейцария, но по-добре не снимайте, никога не се знае кой ни гледа” – добавя тя.
Вече е тъмно и се чува пърпоренето на моторетки – без фарове, разбира се. Светлините на супермаркета компенсират липсата на улични лампи.
Така стигаме до близката жп гара, която ще ни отведе до Бара, където са огромните реклами на Олимпиадата, доброволците и щастливите хора. Само на 20 минути път с влака.
“Ние нямаме нищо общо с това, то се различава коренно от нашия начин на живот. Никой от гетото не е нает на работа покрай Олимпиадата. Това е като макиаж. Просто не е реално” – заключава Савейра.