Душата на Изтока

    Трудно сядам да пиша за пътуването си до Средна Азия. Не защото нямам какво да разкажа, просто впечатленията са много и не е лесно да се предадат с думи. Ще спра вниманието си на Самарканд-несъмнено най-красивият и екзотичен град в Узбекистан.
    Признавам, че съм пристрастна, харесах този град, тази страна и хората. Бих се върнала при първа възможност, но засега в спомените, в този пътепис.
    Пристигнахме в Самарканд след няколкочасов полет от Ташкент /столицата на Узбекистан, на 340 км/. Бяхме готови за среща с пустинята и с историята. Признавам,че почти нищо конкретно не знаех за това място,но исках да го видя, да усетя духа му.
    Още от Москва се подготвихме, че ще бъдем в сърцето на Азия, близо до степи и пустини. Купихме си модерни шапки и си въобразихме, че сме най-европейци сред европейците, особено тук в Азия.
    Още на летището усетихме палещите лъчи на слънцето,но не върху нас, а върху поомекналата писта, на която самолетът се приземи. Усетихме почти физически, че сме сред пустиня и че ни очаква нещо различно от обичайното.
    Срещата със Самарканд е среща с историята, с легендите. Самият град пази своите тайни, споделя ги само с тези, които искат да слушат. Държи в своята памет спомени за смели, страшни, умни и красиви хора – воини, учени, търговци и занаятчии.Възможно е да ни сравнява с тях…
    Намираме се в един от най- древните градове на света – на 2750 години, родственик на Рим, Атина, Вавилон… В долината на река Зеравшан /”носеща злато”/ от далечни времена е имало селище, самото име означава богато селище, свещен град, благодатен град. Не спорим кое е най- точното, дали с тюркски, с персийски или гръцки произход, всички те дават представа за града в миналото и днес.
    Изостряйки сетивата си и разтваряйки легендата- град, тръгваме на разходка в това, което е Самарканд днес – древен, стар, нов и съвременен град.
    Древният Афросиаб – днес е археологически резерват на 220ха, с развалини от крепости, стени сред пясък и храсти, разрушен през 1220г. от Чингиз хан.
    Старият град е най-впечатляващ и екзотично красив. Той ни връща във времето, когато Самарканд е бил столица на империя, владееща половината свят – от Кашмир до Средиземно море и от Аралско море до Персийския залив.Царството на Тимур със сърцето си Самарканд, град, който трябвало да затъмни всички столици в света. Оазисът на кръстопът по Великия път на коприната разцъфтява, а и днес впечатлява с построеното тогава.Изглежда като приказно място от времето на Шехерезада и Али Баба.
    Започваме от площад Регистан – уникално място,сърцето на Самарканд.Според местните хора, а и споделено от туристите, е най- красивият в света. Ограден е с грандиозен комплекс от здания- минарета, мавзолеи, медресета и изглежда като огромна изложбена зала с исторически експонати.Особено впечатляващи тук са изгревът и залезът, когато слънцето сякаш продължава своя разказ за древния град.Тук си почиват”след дългото скитане уморените ни нозе.”Регистан означава „пясъчно място”, а медресетата /духовни училища/са богато украсени с майолика/цветна глазирана мозайка/, резби и лазурни украси.В ансамбъла са включени три медресета- на Улугбек, Шер Дор и Тиля Кори.Медресето на Улугбек е в лявата страна на величествения площад, строено е през 15в. от любимия внук на Тимур.Отначало е бил висше духовно училище, но в него е чел лекции по математика самият Улукбег и други видни учени, придаващи му светски характер на средновековен университет.
    През 17в. на площад Регистан са построени още постройки- медресета, играли ролята и на джамии.Те са богато украсени, като монументалността им не отстъпва на строеното през златния за Самарканд 15 в.
    Движейки се през историята стигаме до Мавзолея Гур Емир- фамилната гробница на Тимур и наследниците му, построена 1404г. като „гробница на царя” и шедьовър на средноазиатската архитектура.Външно и вътрешно пищно украсена с мозайка от светло и тъмносини глазирани плочки, ярко блестящи на слънцето, мрамор, оникс , нефрит , и разбира се, позлата.Най- импозантният елемент от ансамбъла е купол с диаметър 15м и височина 12м, поразяващ със съвършенните си пропорции и съразмерност на формите, напомнящ гиганско синьо лале.Тук лежат Тимур, неговите синове и внуци, а този мавзолей е станал прототип на други величествени здания от Изтока, като Тадж Махал в Индия.
    Трябва да си го видял за да усетиш екзотиката на Изтока, още повече, че екскурзоводката ни Ира- украинка, говореща приличен български, постоянно ни повтаря, че Самарканд-това е Изтока, а Изтока- това е Самарканд. А ние и вярваме когато ни повежда към Биби Ханъм- грандиозната катедрална джамия/ на площ 18000кв м/, строена в чест на любимата жена на Тимур като подарък към нея.Съоръжението е наистина монументално- най-голямо в Изтока, макар и на места в руини и реставрирано ненапълно. Според изследователи то е изпреварило своето време, а за строежа му се носят легенди- строители, архитекти впрягат сили, разнообразни материали за украса и увековечаване на името на владетеля. Съвременници на строителството му пишат по повод строителството, съвпадащо с поход на Тимур в Индия, един от най- кръвопролитните-„ Наистина нашите дела разказват за нас.”Куполът на джамията сравнявали с Млечния път. Самият Тимур не бил доволен от построеното и според легендата обесил архитекта.Но това е легенда, в която любов, жестокост, щедрост и великолепие се преплитат. Остава високият 36м/колкото 10етажен блок/ портал, ориентиран на изток, множеството минарета, колони във вътрешния двор. Това, с което не са се съобразили строителите, е може би голямата сеизмичност на региона и рушимост на някои от материалите, така този шедьовър на архитектурата се е оказал доста податлив на външни влияния още при съвременниците си.
    С много мисъл и преклонение към знанието е строена друга забележителност на Самарканд- една от най- значителните средновековни обсерватории, тази на Улегбек.Вече споменахме името му защото той е внук на Тимур.Като „учен на трона” покровителствал науката, сам занимаващ се с математика, астрономия.Негови са думите:” Стремежът към знание е задължение на всеки човек.”През 1420г. построил обсерватория, нямаща равна на себе си в света.Най- ценни са размерите и разположението на инструментите, а научните наблюдения, изчисления и измервания, изпреварили времето.Грамадният ъгломер- секстант/квадрант/, ориентиран север- юг, се използвал за измерване височината на небесните тела при преминаавнето им през небесния меридиан. Дъгата на инструмента е точно изчислена и изработена от мрамор, а на покрива на триетажното цилиндрично здание са се провеждали астрономически наблюдения.Още през 15в. тук е създаден звезден атлас на небето с 1018 звезди, определена е сравнително точно и дължината на звездната година.Тук е работил и ученикът на Улугбек- Али Кушчи с принос в математиката за определяне на числото Пи, чиято точност се определя след 250 години.
    Тъй като обсерваторията е в близост до Самарканд сред пясъчна пустинна местност, разходката до тук ни позволява да усетим и природата на Изтока, също екзотична, пясъчна и с много цъфнали копринени албиции- дървета, които не познавах, но обикнах. Канали с вода край пътя освежават и правят въздуха по- свеж.
    А за да си починем, или за да се уморим, ни повеждат към Източния Сиаб базар- нещо много, много различно от това, което сме виждали.Близо до стената на Биби Ханъм, многоцвенен и многогласен пазар, предлагащ източно разнообразие- платове от памук и коприна, килими, изделия от метал, кожи, бижутерийни изделия- с разнообразни скъпоценни камъни- рубини, смарагди, тюркоази. За нас, малко натрапчиво цветни, но узбеките ги харесват и купуват.На туристите предлагат цветни платове в жълто и оранжево, дори, понеже проявих интерес, получих подарък с цветовете на пустинното слънце. А плодовете са много- на огромни камари и с учудващо големи размери- дини, пъпеши, грозде. Източните сладости са неизброими- сушени плодове, над 50 вида локум и халва, не можахме да ги опитаме всички, но ни бяха предложени много любезно.С огромна диня, подарък от местен търговец, се нагости цялата ни група от 20 души, не преувеличавам. Дори бяхме събрали семена от този плод, но в България засадени не дадоха такива плодове, явно географският регион на Средна Азия е тяхното място.
    На базара ни разказват още едно предание за Самарканд- градът на барсовете.Когато бил основан и се строял, от Зерафшанските планини се спуснал леопард- барс палянг, който побродил около стените, одобрил строежите и се върнал обратно.Оттогава градът е известен и с красивата голяма котка, обитаваща околностите му. /а хората наричат себе си барсовете, екзотично, нали/
    Оазис в сърцето на Великия път на коприната, световен кръстопът и перла на Изтока- всички тези думи му подхождат много, а за мен той е скъпоценният камък на Узбекистан, на Азия и света.Град- легенда, град- музей под открито небе, град- спомен и мечта.За мен, това е една от сбъднатите ми мечти. Узбеките,гостоприемни и естествени казват, че който веднаж го посети, оставя тук сърцето си и ще се върне отново.Много се надявам и го пожелавам и на вас, любезни ми читатели.