“Не бьет – не любит!”, казват руснаците. Не те ли потупва съпругът, значи не те обича истински, така че приемай всеки шамар вместо “обичам те!” и се радвай на всяка синина като на подарено цвете.
Помня тази “сентенция”, свързваща боя с любовта, като виц от времето на социализма.
Подигравахме се на преданата руска женщина, която преизпълнява планове за петилетки, герой е на социалистическия труд, има силни мишци, златни зъби, равни обувки и сако с медали и стоически изтърпява традиционното руско пиянство на мъжа си, като от време на време му служи и като боксова круша.
Днес, тридесет и нещо години по-късно, само видът на рускинята се е променил към добро. Пиянството като национална руска черта – не.
Що се отнася до домашното насилие, нещата в Русия се очертава да стават още по-зле.
Само преди дни руската Дума прие на първо четене законопроект, който на практика декриминализира насилието у дома.
Инициативата за подобна промяна е на председателката на Комисията по семейните въпроси към Руския парламент ултраконсерваторка Елена Мизулина.
Според нея това изменение се налага, за да се “опазят семейните ценности и родителския авторитет”.
Един вид, как детето ти ще ти има уважението, ако знае, че плеснеш ли му една през бузата, може да те обади на властите и тутакси да те подведат под отговорност! И какво пък толкова ще й стане на една съпруга, ако благоверният я понапердаши?! Случва се и в най-добрите семейства, нали така?
Според въпросната дама пазителка на традиционните руски семейни гнезда, досегашният Наказателен кодекс допуска семейното насилие да се санкционира по-строго от побоя над случаен човек на улицата, което не било справедливо.
Действащият до момента закон определя домашното насилие като наказателно престъпление, за което насилникът може да отиде в затвора за минимум две години.
Новата промяна предвижда побоят вкъщи да се наказва само административно, когато се случва за първи път и нанесените от него травми не са осакатяващи. Т.е. една синина около окото, пукната устна или отскубнат кичур коса са “наказуеми” просто с едно административно размахване на пръст.
За наказателно престъпление ще се счита вече повторният побой, се казва в законопроекта.
Мизулина смята още, че сегашното правно състояние на нещата давало възможност без експертизи да се образуват наказателни дела по сигнали за домашно насилие, които можели да бъдат и просто недобронамереност и клевета от страна на пострадалия партньор. Един вид, аз не си харесвам вече мъжа и понеже искам да го разкарам, решавам да го натопя в полицията, че ме бие, пък той, милият, хал хабер си няма! Та според сегашното състояние на нещата, полицията може да го изнесе извън семейното огнище и без да се опита да разбере дали наистина ме бие.
Въпросната унизителна промяна по отношение на един от най-знаковите обществени проблеми изобщо – домашното насилие – веднъж вече беше представена на руските депутати преди повече от година, но тогава те я отхвърлиха.
През лятото на 2016-а Владимир Путин подписа закон, според силата на който побой, нанесен над непознати хора и за първи път, се приема за административно, не наказателно правонарушение. Проектът, приет сега от руските депутати всъщност прави точно същото и с домашното насилие.
Казано накратко, ако съпругът тегли един тупаник на жена си, децата си или някакви други родственици и го прави за първи път, следва да плати глоба от 30 000 рубли, да упражни общественополезен труд за 120 дни и да престои в ареста до 15 денонощия. Туй то.
Тази новина мина някак между другото в българския новинарски хоризонт и почти никой не й обърна внимание.
А тя всъщност е огромно посегателство над правата на жените в Русия, а чрез тях – и крачка назад в световната борба за равни права между половете. На практика такова административно олекотяване легализира шамара в семейството – от него едва ли някоя жена трайно ще се инвалидизира, пък и надали ще докладва за случилото се в полицията. Дори и да го направи, ще трябва да си остане под един покрив с побойника, докато семейно се лишават от 30-те хиляди рубли за глобата например.
На второ четене на законопроекта се предвижда да се въведе и една поправка – под наказателна отговорност да се подвеждат веднага насилниците, ако жертвите им са или деца, или бременни жени.
Значи, като си под осемнадесет или пък носиш в утробата си новото семейно попълнение, ще може насилникът ти евентуално веднага да бъде отстранен от дома и настанен зад решетките. Ако не попадаш в тази “защитена” категория обаче, стискай зъби в името на традиционните семейни ценности и родителския авторитет и си повтаряй, че те бие, защото те обича.
В случай, че намериш сили да се оплачеш още при първото посегателство, ще трябва да почакаш до второ, за да можеш действително да се надяваш на ефективна защита.
Това, ако оцелееш, разбира се. Защото може да се окажеш една от тези между 10 и 14 000 рускини, които всяка година губят живота си, “благодарение” на съпрузите си побойници.
Може обаче и да носиш на бой! Тогава имаш и друг шанс, а именно да си представителна извадка в статистика, като влезеш в бройката от 600 000 жени в Русия, които всяка година са жертви на домашно насилие.
Колко хуманна известност, а?
Фактът, че това се случва в Русия, а не у нас, ни най-малко не бива да ни кара суеверно да си плюем в пазвите.
Ако една такава промяна влезе в сила, това ще насърчи антиобщественото поведение и домашните тирани отново ще се почувстват ненаказуеми.
“Едното шамарче” за пореден път ще се установи като нещо нормално в домашните отношения и онези четиридесет процента от българите, които смятат, че няма нищо лошо в това от време на време да се потупва съпругата (жените жертви на домашно насилие са десет пъти повече от мъжете, пострадали от него) ще се почувстват напълно прави и според закона.
На фона на необяснимия обществен зор да сме отново в подчинена на Русия позиция, подобни не просто необмислени и нехуманни, ами направо дивашки промени, ме карат да изтръпвам, защото не е да не знам какво е най-близкият ти човек у дома да те третира като нищожество.
Не е да не съм виждала как един отскубнат кичур коса, едно продължително стягане на гърлото или един уж случайно появил се в средата на скандала нож се оправдават с думите “еее, голяма работа, какво толкова, нали нищо не е станало?!”. Не е да не съм срещала съсипани съпруги, които цял живот не могат да се съвземат от зверствата, извършени от домашните им комплексари, дето бият жени, защото нищо друго в тоя живот не могат да победят.
Силно се надявам, че руската общественост ще реагира бурно и навреме срещу тази безумна промяна в закона.
Надявам се, че ще го направи така, както полякините защитиха правото си на аборт, а скандинавките се борят за равно заплащане на мъжкия и женския труд.
Факт е, че сексизмът в световен мащаб навирва перчем, криейки се зад удобния популистки параван на “защитата на жените от посегателствата на бежанците”. Истина е, че и германската администрация много сгреши по отношение правата на жените, когато посъветва германките да не ходя предизвикателно облечени, за да не дразнят нецивилизовалите се според европейските стандарти мюсюлмани емигранти.
В същото време обаче точно онези забулени и пренебрегнати жени от арабския свят започват все по-активно да се борят за човешките си права. Преди няколко месеца например по една от мароканските телевизии си бяха позволили да дадат на зрителските си специални грим съвети от специалист как да прикрият следите от бой върху тялото си.
Около този случай обаче се вдигна такъв шум от мароканските жени, че от канала трябваше публично да им се извинят за случилото се.
Законопроектът за декриминализирането на домашния побой в Русия е още едно доказателство, че по онези географски ширини демокрацията не се е случила.
В една от най-богатите на духовно наследство страна не се е случила и елементарната нравствена революция, легализираща правото на всеки човек, независимо от пола, религията, сексуалността, възрастта и обществената си позиция, да има достойнство.
Такава политика може само да ме отврати. Не само като жена, ами и просто като човешко същество.
