В последните пет години дистрибуторът на горива "Петрол" неизменно е затънал в корпоративни битки за овладяване на контрола над него.
Те бяха толкова много и толкова продължителни, че е чудо как компанията още представлява относително едно цяло, а не е разпокъсана от воюващи интереси на различни комбинации от акционери и кредитори.
При настоящата схватка обаче това вече не изглежда толкова сигурно, защото сблъсъкът между синдиците на Корпоративна търговска банка и председателя на управителния съвет на дружеството Гриша Ганчев засега върви по пътя на несъстоятелност на акционери и дъщерни дружества, запори и продажба на активи на парче. И както подобава на всяка война, и тази се води и от двете страни с всички позволени от закона средства и дори малко отвъд тях.
На повърхността сблъсъкът изглежда като опит на синдиците да защитят публичния интерес, като възстановят възможно най-много средства на Фонда за гарантиране на влоговете. А той вече изплати 3.6 млрд. лв. на вложителите в банката, като за целта ползва заем от правителството и активността за всеки върнат лев се приема с добро око и от широката публика, и от политиците. На втори план обаче леко се подават въпросите дали всъщност основната цел е публичният интерес. Случайно или не, около изострянето на действията прокуратурата възобнови делото срещу Ганчев за организиране на престъпна група за укриване на данъци и адвокатът му Татяна Дончева видя в това апетити на властта към "Петрол". Самият Ганчев се разграничи от думите й пред "Капитал" (виж интервюто), но това не променя особено вече наслоената публично теза – в последните месеци и мажоритарният собственик на фалиралата КТБ Цветан Василев открито заявява, че проблемите на банката му са започнали, след като е отказал да прехвърли "Петрол" и други дружества на някогашния си партньор депутата Делян Пеевски, който предизвика масови протести с издигането му за председател на ДАНС и чието име се превърна в синоним на задкулисието в съдебната система. А това придава на сегашния сблъсък още по-любопитен привкус.
Докато още мачът не е свирен
В края на миналата година овладяването на контрола върху групата "Петрол", изглежда, вървеше гладко за Ганчев. Той успя да сложи свои хора начело на няколко от най-големите му акционери, премести регистрацията на компаниите от групата в Ловеч и осигури рефинансиране за част от заемите от КТБ, така че да освободи ключови активи (като дъщерното "Елит петрол") от тежести.
В последните месеци синдиците отбелязаха няколко удара, които дават вид, че примката се затяга и евентуално по съдебен път ще могат да върнат контрола над "Петрол". От една страна, през процедурите по несъстоятелност на два от големите акционери в дружеството – "Корект фарм" и "Алфа кепитъл", в скоро време банката като най-голям кредитор може да назначи свои синдици там и така реално да контролира над 50% в "Петрол". А това би дало възможност да смени и управлението. Процедурата е бавна и ще отнеме месеци. Явно затова и същевременно на втори план се предприемат действия и към дружества от групата. Последното такова беше опит за запор на акциите на "Елит Петрол" в капитала на "Елит Петрол Ловеч". Това дружество беше създадено в началото на годината и чрез апорти и прехвърляния в него се озоваха ключови активи, сред които най-ценните бензиностанции на бившата държавна компания, оценени на 91.5 млн. лв. Запорът, оповестен на 20 май в Търговския регистър, идва въз основа на обезпечителна заповед по дело в Софийския градски съд срещу "Арвен", което е кредитополучател, дължащ на КТБ 52 млн. долара, и "Нафтекс Петрол" и "Елит Петрол", които са били поръчители по заема.
Всъщност обаче въпреки усещането за масирани действия засега ефект почти няма. Дружествата акционери продължават да са под реалния контрол на собственика на "Литекс". А засега и действията срещу "Елит Петрол Ловеч" не произведоха особен резултат – запорното съобщение получи отказ и не е вписано в Търговския регистър. А казусът предизвика и същински юридически куриоз – всъщност делото въобще не би трябвало да се гледа в София, а в Бургас, до където е и било адресирано искането на синдиците на КТБ и където е регистрацията на длъжника "Арвен". СГС обаче се произнася по делото и чак след жалби от лагера на Ганчев препраща делото по компетентност, но към Ловешкия съд, където са седалищата на двете дружества поръчители. Така реално и тук няма особен успех. А междувременно вече дружества на Ганчев са си подготвили достатъчно застраховки – срещу самото "Елит Петрол Ловеч" има започнато изпълнение от кредитора му "Кристъл асет мениджмънт", което значи, че то сравнително лесно може да бъде изпразнено от активите му.
След продължението, преди дузпите
Всичко това говори, че въпреки съдебния шум досега същинският сблъсък вероятно ще започне, когато синдиците на КТБ започнат действия по отмяна на прехващания, както и по наскоро дадените им правомощия да водят дела за отменяне на сделки с активи, придобити със средства с произход от банката.
Тук обаче също се стъпва на тънък лед от досега нетествани в съдебна зала законови текстове. Досега под прикритието на банковата тайна синдиците на КТБ практически не разкриват никаква информация за действията си (публичните им доклади със заличени имена са неизползваеми в този им вид), а още по-малко дават обяснения и аргументация. Това оставя безброй подозрения и вратички за субективност – кои прехващания точно да бъдат атакувани и кои не.
Защитата на публичния интерес е силен и популярен довод и с него при изнервената обстановка около дупката в КТБ лесно може да се аргументира всичко – дори и прокарването на специално законодателство. Въпросът е тази защита да става при ясни правила. И да е добре обмислена, защото държавата създава проблем, като решава постфактум да защитава интереса си срещу измами, които са резултат от провали на собствените й институции. И казусът с "Арвен" ясно го показва – то е изтеглило пари само за да ги предостави на дружества от групата "Петрол", тъй като те не са можели да формират повече експозиция към банката. Така дружеството явно е ползвано единствено и само за заобикаляне на банковото законодателство – и това е можело лесно да бъде установено от БНБ. Централната банка констатира именно, че това е било масова практика в КТБ, но чак при отнемането на лиценза й. Ако регулаторите си бяха вършили работата, сега нямаше да има свръхконцентрация на кредитите в малко на брой фирми, контролирани било то от Цветан Василев, било то от Гриша Ганчев, до фаза да са тотално невъзвращаеми. Нямаше те да могат да бъдат рефинансирани постоянно с нови и нови заеми. Нямаше да има нужда и от специални поправки КТБ, които подкопават принципите на правовата държава, като поставят едни сделки, които към есента на миналата година са били напълно законни в някаква сива територия, където всичко зависи от тълкуването на набързо приети специално писани текстове. И, разбира се, нямаше да има подозрения в полза на кого се приемат и в полза на кого се прилагат.
