Гриша Ганчев и златната ябълка “Петрол”

Прилапването на активи за 400 млн. евро, сред които и златната ябълка “Петрол”, може спокойно да влезе във визитката на ловешкия бизнесмен Гриша Ганчев.
От затварянето на КТБ в средата на 2014 г. досега скандалният бос успява да се разпише и с друг “успех” – зачистването на 141 млн. лв. кредити към КТБ, които изчезват като с магическа пръчица, без в трезора да влезе и лев.
След като фалиралият банкер Цветан Василев се покри от родното правосъдие и хилядите излъгани вложители и забегна зад граница, ловчанлията много бързо успя да се преквалифицира от момче за всичко в момче за милиони, което дърпа конците на огромен петролен холдинг. Всъщност именно партньорството с духналия в чужбина пишман финансист помага на Ганчев да прилапа и едни от малкото истински и  работещи активи които са заложени в полза на КТБ.
Прилапване
След като сложи ръка върху бензиностанциите на „Петрол” (виж карето), като ги прехвърли във фирма от обкръжението си с услужливата помощ на бившите вече квестори на КТБ (бел.ред. ­ те вдигнаха обезпеченията върху тях), ловешкият авер на Цветан Василев Гриша Ганчев се пробва да придърпа и цялата група чрез поредица от цесии.
Последната такава цели да сложи контрол върху акции на „Петрол”, заложени като обезпечение пред КТБ срещу отпуснати от банката кредити. От доклада на „АликсПартнърс” става ясно, че през август 2014 г. свързаната с Ганчев фирма „Торинекс” е цедирала задължение на един от акционерите в „Петрол”­ „Корект фарм”, към „Алфа кепитъл” (бел.ред. ­ и двете дружества вече са в процедура по несъстоятелност), произтичащо от сделка за закупуване на акции на „Петрол”.
Сделката е финансирана от КТБ, а в резултат на заеми, отпуснати от трезора на двете фирми, както акциите в „Петрол” на „Корект фарм” (18,3%), така и тези на „Алфа кепитъл” (28,9%) са заложени като обезпечение в полза на банката. Така макар пряко да държи 5,5% от акциите в „Петрол”, КТБ всъщност притежава приблизително 53% от дяловете в дружеството. В същото време обаче заради цедираното задължение Ганчев се опитва да наложи контрол над процедурите по несъстоятелност на фирмите и по-специално на „Корект фарм”.
Това според разследващата фирма води до риск от публична продан чрез търг на заложените пред КТБ акции, което би довело до измъкване на дружеството от контрола на синдиците на трезора, макар цялостното му придобиване да е било направено именно чрез пари от банката.

Тихомълком
Още през лятото на 2014 г., когато цялата държава се тресеше от скандала покрай аферите с КТБ ловчанлията започва тихомълком да създава новия си бизнескръг от остатъците от разбитата империя на Василев. Ход, който едва ли се случва без благословията на зачезналия банкер. Така Ганчев успява да наложи контрол чрез свой приближен на „Корект фарм”, притежаващо 18% от „Петрол”, а в края на юли влиза и оглавява и Управителния съвет на фирмата. За справка самият Цветан Василев в свое интервю оцени петролния холдинг на 300-400 млн. евро.
През септември същата година пък след общо събрание и по предложение на „Корект фарм” е подменен и надзорът на дружеството, както и седалището му – от София то преминава в хотела на Ганчев в родния му Ловеч. В хотел „Ловеч” вече е регистрирано и дъщерното дружество на „Петрол” „Нафтекс петрол”. На 3 ноември друго от дружествата на „Петрол” АД, овладени от Гриша Ганчев ­ „Варна сторидж” ЕООД (бел.ред. ­ отново регистрирано на адреса на хотел „Ловеч”), прехвърля имот, ипотекиран в КТБ, на новоучреденото дъщерно дружество „Петролна база – петрол Варна”. Прехвърлянето е под формата на апорт на имота, който е на стойност 14,9 млн. лева, а след врътката ипотеката към КТБ е заличена.
Всъщност проверка в Търговския регистър показва, че на адреса на хотела на Ганчев се водят 27 дружества, част от които сменили седалищата си в столицата и Варна за офиси в балканското градче. Ако към това се прибавят и пререгистрираните фирми на адреси в целия град и дори околността става ясно, че за последните 6 месеца Ловеч се е превърнал в бизнесстолицата на държавата. Или поне на хартия е така.

Бензиностанции на далавера

И докато в държавата текат тежки съдебни дела за обявяването на КТБ в несъстоятелност, активите на трезора постепенно се стопяват. Емблематичен е примерът с цесията, направена от приближеното до Ганчев „Кристъл асет мениджмънт”, чрез която ловешкият бизнесмен придобива и контрола над друга дъщерна компания на „Петрол” ­ „Елит петрол”, която държи всички бензиностанции на холдинга. Това става на 9 октомври 2014 г., когато регистрираното в „Литекс тауър”, София, дружество „Кристъл асет мениджмънт” сключва договор, с който поема кредитите на „Елит петрол” към банки в размер на близо 70 млн. долара. Като обезпечение в полза на „Кристъл асет мениджмънт” е заложено цялото предприятие, а за капак в контракта е предвидено, че освен 11% годишна лихва, „Елит петрол” трябва еднократно да плати и поне 6,5 млн. долара комисионно възнаграждение на новия си кредитор.
Операциите по изваждане са сред основните квалификации на Ганчев. Чрез серия хватки щедро финансираният от КТБ петролен холдинг се озовава отново под контрола на кръга около Цветан Василев, а в следващите седмици започва заличаване на всички юридически следи, свързващи активите му с парите, дадени от трезора. Така например в момента „Кристъл” се води първи по ред кредитор на „Елит петрол”. На 29 октомври 2014 г. пък, макар да няма данни подставеното на Ганчев дружество да се е разплатило с КТБ, „Елит петрол” прехвърля на „Кристъл асет мениджмънт” 30 свои имота в София и Бургас за 5,3 млн. лева. Преди това те са били заложени в КТБ срещу кредитите, теглени от дъщерната на „Петрол” фирма – залог, който се обезсилва от продажбата. Същата съдба сполетява и 28 имота в София – повечето от тях бензиностанции, които са собственост на „Петрол”АД. Те са били ипотекирани в полза на КТБ, но на 20 ноември тази тежест е заличена от имотния регистър, а на 4 декември е вписано, че правата върху тях вече са на „Кристъл асет мениджмънт”. Те са придобити въз основа на договор за цесия. С това далеч не приключват движенията по партидата на „Елит петрол”. На 20 януари 2015 г. компанията апортира в капитала на новосъздаденото си дъщерно дружество „Елит петрол-Ловеч” имоти за 45,7 млн. лева.
Разбира се, нищо от това не е можело да се случи, ако Ганчев не занули поне счетоводно задълженията на въпросните компании към КТБ. Това освен с цесиите е станало и с прихващания. Равносметката показва, че почти всяко пето прихващане, осчетоводено от квесторите на КТБ, е било свързано с компания, прилапана или вече притежавана от ловешкия бизнесмен. Чрез над 160 такива операции момчето за милиони успява да стопи дълговете към трезора на своята нова империя със 159 млн. лева.