Роден на 07.02.1955 г. Завършил журналистика в СУ “Св. Климент Охридски” и икономика в УНСС. Работил е като журналист в БНТ и в почти всички централни вестници. Автор на енциклопедията “Най-богатите българи” и на книгите “Либийска връзка”, “Тайният проект Бойко Борисов” и току-що излезлия нов том на “Тайните на големите играчи”. Женен е, с дете.
– Кой печели и кой губи от СРС скандала?
– Досегашните аудиограми свършиха своята работа. Задачата на тази операция беше трояка.
Първо, тя трябваше да компрометира управлението на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов на фона на предстоящите местни, а впоследствие и президентски избори. Така се създаде възможността в тях да се включат и останалите политически играчи – не формално, а реално. Естествено, алтернатива на това управление засега не е посочена, но под вакантното място с обявата є ще може да се нареди всеки – колкото читаво, толкова куцо и сакато.
Втората задача на гейта беше да напомнят кукловодите на Бойко Борисов кой го е монтирал на поста му и колко лесно могат да го махнат оттам под компрометиращ обстрел. Тя всъщност е геополитическа – предстоят реализации на енергийни проекти, на включване в Шенген, на разполагане на елементи на противоракетната програма, на прочистване на дипломатически апарат на България, който обслужва предимно чужди, а не национални интереси… Ясно е, че и трите големи столици – европейската Брюксел, руската Москва и американската Вашингтон, са потрили доволно ръце. Всяка от тях вече държи в ръцете си козове, с които може да изцака държавното ръководство така, че онази компроматна статия срещу Бойко на американското списание “Конгрешънъл Куотърли” да се окаже приспивна песен. Държат ги и местните интереси, които ще редят картите в тези игри.
Третата задача на гейта беше да се подели баницата на интересите зад фона на скандала. Кризата в България оряза големите пари у нас – както препирането на мръсни каймета, така и онези от контрабандата и държавните поръчки. Достъпът до тях е равен на оцеляване. Според едни анализатори управлението на ГЕРБ ограничи възможностите за достъп до такива операции, а според други – присвои ги само за себе си, което породи и властов конфликт на истинските центрове, които в действителност управляват страната. Част от тях се оказаха прецакани и за тях гейтът дойде като манна небесна, за да търгуват позиции.
– Каква е ролята на Борисов в тази ситуация?
– Много пъти съм казвал, че премиерът не е юнакът от приказките, както го схващат и мислят хората според изказванията му. Вижте, хубавото на простите обяснения е, че са лесно смилаеми, а лошото – че почти винаги са погрешни и заблуждаващи. Като всеки български властник той е безкрайно зависим от външни и вътрешни фактори. Външните са доставките на енергоресурси от Русия, петата колона на Москва у нас, европейските фондове, кредитният рейтинг на България и отношенията є със световните кредитори. Вътрешните са лобитата във властта и медиите. Самата партия ГЕРБ въобще не е кохорта от верни войници на Борисов и Цветанов, а сборище от клубове по интереси – от радетелите на заменки като Емил Димитров до нотариалните кръстници като Искра Фидосова, от хората на БСП до пажовете на Доган, от гвардейците на ТИМ до бойците на ВИС и СИК, от убедени демократи до явни и тайни редници на ДС…
– Значи според вас се вижда краят на СРС гейт?
– Със сигурност приключи първият акт от драмата, в която основен герой се оказа правителството. Убеден съм, че повече изнасяния на записи в публичното пространство няма да има. Парадокс е, че същевременно Борисов и Цветанов, създавайки тази схема, почерпена от полицейския им манталитет, се оказаха в прицела є, вместо неин повелител според разчетите.
Премиерът и вицето му отгледаха чудовище – съвсем като в романа “Франкенщайн”. Но е казано, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Защото записите удариха и по тях с разкритията си. Парадоксът е, че идеята им е била да заложат капани срещу корупцията, но някой ги напъха вътре в тях и щракна вратичката. Но скандалът въобще не е завършил. Никакво значение няма какво ще кажат от прокуратурата и какво ще запишат поредните експертизи за автентичността на записите. Все пак основните участници в тях потвърдиха съдържанието им. Дори и нещо да е променено, то не променя смисъла им – за разпри в правителството, за шуробаджанащина и корупция. Тепърва ще хвърчат глави. Със сигурност ще изгори Вальо Танов, който уж е в бяло, но е “придвижил” бизнеса на Мишо Бирата, макар и по нареждане отгоре. Със сигурност ще захвърчат глави в МВР – от ДОТИ и другите спецслужби. Вероятно ще има промени и в НАП. Най-сетне скандалът ще продължи. Но вече не чрез флашки, а с документи за различни корупционни схеми.
– Защо не се търсят отговори на по-скандалните въпроси: Има ли чадър над контрабандата у нас и кой го осъществява?
– Защото всички са вътре в играта, а чадърът е в ръцете на политическия елит. Вижте историята с Мишо Бирата: от една страна, го крепи президентски съветник – вече бивш, след като нещата излязоха наяве. От друга – шефът на митниците се разсеял да участва в съдебното дело, което отменило акта за нарушения; от трета, е човек на олигарха Валентин Златев, от четвърта – има връзка с Путин, понеже в неговия бар “Синатра” се развличаше бащицата на Русия при гостуването си през 2008 г. у нас. От пета страна – жена му е рода с генералитета на Живков. От шеста – облажил се е от масовата приватизация, когато знаем какви хора намазаха при сините от тази баница. От седма… Или да вземем историята с цигарите – при обложени 22 млрд. къса при сините и царя имаше контрабанда с емблематични фигури като Доктора и Самоковеца, при Станишев емблематичните фигури изчезнаха, но обложени бяха само 17 млрд. къса, при ГЕРБ са обложени едва 10 млрд! Т.е. всяко управление си е взело “дела”. И никакви задгранични фабрики не играят, както твърдят Танов и Цветанов. Защото данните за нарастващия “износ” на Булгартабак точ в точ съвпадат през годините с изчезващите милиарди бройки цигари от полезрението на митницата и данъчните. Е, “изнасят” – за Бенин, Того, екзотични държави в Латинска Америка и Азия, дори за Хонконг, където и без пари да продават българска цигара, никой няма да я захапе. А оттам пристига фалшиво “Виктори” у нас – например от същото Того през септември м.г. Ясно е, че става дума за едни и същи цигари – първия път “изнесени” легално, втория път – “внесени контрабандно”, без въобще да са напускали страната. Без участието на държавата, и то на равнище министри, подобна далавера е невъзможна! Естествено, за прах в очите на публиката Танов и службите ще говорят за фабрики в Гърция, Македония, Сърбия, МВР ще удари някои и друго нелегално “цехче”, но никой няма да посегне към държавния монополист, където се крие загадката.
Точно този чадър на политиците и скритите зад тях олигарси виси върху престъпността и мафията. Точно затова озаглавих книгите си “Тайните на големите играчи”. Сред тях не са контрабандистите и мафиотите, а шайка бандити, наименували се елит – от сините през царистите и червените до герберите.
– В състояние ли е държавата да се справи с Октопода и недосегаемите?
– Трактора си отмъсти, така ли? Ще оборя тази най-вероятна версия! Вижте, в този абсурден свят на нашия преход, в играта на сенки, полусенки и криви огледала, каквито са ДС и наследниците є – днешните служби, две по две може и да е четири, но най-вероятно е пет, три или дявол знае какво. Та нали точно за това написах “Тайните на големите играчи” – да се види кои са кукловодите на прехода и мафията, кой и как режисира играта, как престъпността употребява правителствата и премиерите и как правителствата и премиерите я употребяват. Всъщност РЗС, Трактора и “Галерия” са превъзходното алиби за авторите на комплота. Ясно е, че с удоволствие ще “смелят” подхвърленото като дар божи. Та нали то ги легитимира като истинска, твърда опозиция на властта – безкомпромисна, смела, с ресурси да открива и налага истината.
Всъщност в последните си книги за тайните на големите играчи точно с това се занимавам – кой реди листите, кой финансира кампаниите, кой дирижира трибуквените групировки. Ще дам примери – миналото на премиера е свързано със СИК, но основателите є не са хора като убитите босове – Димата Руснака, Стоил Славов, Милчо Бонев, не са и живите му герои Маджо, Маргините и пр. паплач, с които вероятно е контактувал, а ключови фигури от ръководството на БСП, верни другари на Живков, дори и зетят му Иван Славков и един бивш финансов министър. Въобще реалните политика и процеси у нас нямат нищо общо с онова, което се е драматургизирало пред електората за негова консумация. В действителност Октоподът продължава да управлява – режейки амортизирани пипала като Алексей Петров- Трактора, за да запази останалите си, с които е пропита цялата власт. Премиерът трябва най-сетне да се сбогува с приятелите си – в политиката има обществени интереси, а не приятелчета по игра, карти или душеприказчици.
– Кой всъщност задава дневния ред у нас? Кланове ли дърпат конците на партиите и обществото?
– Да! Кланове са! Например Сергей Станишев е продукт на клана на Огнян Дойнов – бивш член на Политбюро на БКП и съветник на руската Нордекс, обвинявана във всички смъртни грехове на Запад. Но този клан присъстваше и при царя – с фигурата на Милен Велчев. Сегашният конфликт с флашките е продължение на друг конфликт – от борда на една яхта в Монако, побрала на палубата си министри и мафиоти като Доктора. Тогава скандалът-компромат тръгна от Бойко Борисов, а сега компроматът срещу Бойко вероятно е изваден от същите тези хора. При опозицията я има същата кланова организация. – от сините до ДПС и РЗС. Затова са и тези “напрежения” между Яне Янев и Алексей Петров.
Както се казва – всеки държи всеки, всеки цака всеки според възможностите, момента и интересите. Като съдя по състава на ГЕРБ, в него също и значимо фигурират хора, свързани с клановете. Клановете нямат цветове и партийни принадлежности – те участват във всички политически структури у нас, те в действителност подреждат голяма част от листите и правителствата, те са в едрият бизнес на страната.
Битката между клановете, между тайните големи играчи е повече от остра. БСП практически е разцепена с президентския проект. Атака също се рои. Расте напрежението между двете крила на СДС и те все повече се разминават в политиката си. Дори в РЗС се усеща полъхът на тази буря.
Втората причина е незавидното състояние на страната и финансовата система. Кабинетът спаси банките, а така и валутния борд, с цената на огромни компромиси, изгребвайки резерва, социалното, здравното осигуряване и бюджета. Никой не го казва, но точно олигарсите са основните носители на огромна част от лошите кредити. Един Васил Божков дължи стотици милиони на ОББ. Затова му дадоха да спечели магистрала “Тракия” – да строи и погасява дълговете. Да не би Росен Плевнелиев и правителството да не са знаели, че основното му предприятие е в банкрут, когато го допуснаха и той “спечели” конкурса. Ако съм гол критикар, веднага щях да ги атакувам него, Дянков и Бойко – преведоха му авансово 30 на сто от средствата. Но всъщност искаха да помогнат за спасяването на трезора. Друг е въпросът, че изглежда в ОББ играеха скрито и заедно с олигарха и парите така и не достигнаха до банката. Виждаш как всичко зависи от гледната точка – афера ли е това или не?!
– Какво става с кръга Сапфир? Там ли са кукловодите?
– За силата на един клан се съди по това, колко се говори за него. За Сапфир се говори единствено в дипломатическите ноти на Запада, което са засекретени у нас. Той въртеше ембаргови сделки с оръжие още при управлението на СДС, въртеше бизнеси с Кадафи при царя въпреки скандала с медиците, върти бизнес и сега, както описах в “Тайните на играчите” и “Либийска връзка”. Това са бивши преводачи на Живков, а част от тях – посланици. В този смисъл те са сред кукловодите. С решението да се отзоват кадрите на ДС от постовете в чужбина екипът на Бойко Борисов здраво посегна към техните интереси. И атаката не закъсня. Но съществуват и други кукловоди – според ситуацията надделяват ту едни, ту други.
– Задължително ли у нас всички в политиката са маскари? Кои са най-корумпираните политици?
– За всеки, упражнявал се досега във властта, може да се каже, че е бил корумпиран – без изключение. Но безспорно палмата на първенството се държи от вечните играчи, а такъв е Ахмед Доган, понеже явно или скрито винаги е в изпълнителната власт.
– Има ли вероятност да се сдобием с президент олигарх в лицето на Алексей Петров?
– Никакви! По-скоро ще играе ролята на отвличаща маневра – да разпилее част от гласовете на недоволните. В този смисъл, макар че някои медии го сочат като проект на президента, по-скоро ролята му ще е парадоксална – ще работи срещу проекта АБВ.
– Какво ще се окаже ГЕРБ – първият успешен модел или поредното фиаско? Ще запази ли Борисов имиджа си на юнак спасител?
– Aз лично не вярвам в проекта ГЕРБ. Промяната в едно общество не се прави с месии, а с къртовска работа и много компетентност. публиката трябва да си даде сметка, че Бойко не е юнакът срещу ламята, понеже мечовете в ръцете му са колкото истински, толкова и бутафорни. За съжаление и той, и всеки друг ще е зависим от кукловодите. България не може да се отвоюва наведнъж, а стъпка по стъпка от тях. Но избирателите търсят месия.
– Твърдите, че т.нар. олигарси у нас са подставени лица, нещо като мултимилионери на щат. Кои тогава са истинските собственици на богатствата?
– Е, енергетиката ни изцяло е в руски ръце. Банковото дело – също, независимо от имената на западните трезори, които са “стъпили” у нас. Например колко хора знаят, че унгарският акционер на ДСК е със силно присъствие на Газпром в него?! Чии са офшорките на олигарсите, които те представят у нас? Какви лица се крият зад имената на големите световни компании и фирмите в данъчните райове? За мен най-богатите хора са бившата висша комунистическа олигархия, част от генералитета на тайните служби и естествено – политиците ни, без значение на цветовете. Например в “Тайните на големите играчи” соча редица факти за комисиони, дялови участия и т.н. на елита. Да дам пример ли? Ами например едни 180 млн. долара от трафиканта на оръжие Мухмат Пурра за министър на отбраната при правителството на Иван Костов. Документите са с гриф “Секретно”, официални са, получени са от прокуратурата и съда. За първи път го чувате, нали? При царя от “Хюндай” бяха поискани 100 млн. долара подкуп, за да си постоят завода у нас за нуждите на европейския пазар. От концерна побесняха и информираха журналисти. Но и за това нищо не се чу, а заводът отиде в друга държава. За заменките и големите проекти при Станишев вече се знае достатъчно. И да не изброявам повече скандални тайни от книгите си. Всъщност големите богатства се държат от клановете, а в подобни структури ситуацията е като при мафията – никога не се знае кой е действителният собственик.
– Според ваш източник български експремиер държи 10 бутилки с диаманти в швейцарски сейф. Това ли ще е един от предстоящите скандали?
– Очаквам скандали около всички български премиери, както и за ключови министри от правителствата им. При кризата и недостига на финанси битката за властовото кормило ще е безкомпромисна и никой няма да бъде пожален. Все пак в книгата си за Бойко Борисов предсказах скандала с еврокандидатурата на Румяна Желева, фалшивата диплома на Калина Илиева, работата на Цветанов в 7-мо управление на МВР, някои неприятни истини за премиера. Това стана преди година-година и три месеца, маса депутати и политици я купиха, на някои я подарих, но чак сега тези истини излязоха наяве. Т.е. ясно е защо политическата температура се вдигна едва сега. Някои загубиха парите си, а с тях – и илюзиите си.
– Имате ли разследвания с пловдивски адрес?
– Няколко години бях кореспондент тук. Честно да ви кажа – макар и софиянец, обичам повече Пловдив. За мен той е далеч по-човешки град. Дори един ЖР “Тракия”, в който живях, е по-поносим от софийските Надежда, Люлини и Младости. В комунистическите времена един мой материал (непубликуван) беше обсъден в Политбюро и отмени решения на Валутната му комисия и тезиси на партийни конференции и конгреси. Ставаше дума за едно поредно Кремиковци в пловдивското поле – между града и Асеновград, и за милиард, които за щастие не бяха прахосани. В “Работническо дело” успях да публикувам статия за неизпълнените обещания на Тодор Живков на митинг в Пловдив – за театър, Античния град. В новите времена разследвания за Пловдив не съм правил, като изключа одисеята с Агробизнесбанк и пирамидите.
Източник: вестник Марица
