Георги Мицов е член на Съвета на директорите на ПСФК Черноморец от много години.
Георги Мицов е член на Съвета на директорите на ПСФК Черноморец от много години. Той следи отблизо събитията около клуба и наясно с актуалното му състояние. В момента Черноморец е в тежка криза, като дълговете са около 30 милиона лева, а загубите с натрупване над 70 милиона. Това постовя под въпрос неговото функциониране като дружество и бъдещето му като футболен клуб. С Георги Мицов разговаряме по най-актуалните теми около дружеството и съдбата на стадион Черноморец.
– Г-н Мицов, кметът на Бургас вече е категоричен, че ще се бори стадион Черноморец да бъде върнат на общината. Той заявява това нееднократно, като каза, че е уведомил за това и президентът на ПСФК Черноморец Митко Събев. Г-н Николов дори намекна, че е възможно да се влезе и в съдебна битка?
– Аз уважавам дълбока г-н Николов, който е един добър кмет и се доказа, като много силен мениджър. В случая с Черноморец аз мога да говоря като член на Съвета на директорите. Съдбата на дружеството зависи от това, какво ще решат акционерите. А, те са община Бургас и Петрол- Холдинг. Доколкото знам, те все още нямат някакви принципни решения. На този етап не би могло да се коментира каквото и да е било, без да има конкретика. Що се отнася до някакви възможни дела, и това не е изключено. Казах ви, че е въпрос на решения и отношения между самите акционери. Смятам, че двете страни могат да стигнат до правилните и контруктивните решения.
– Възможно ли е да бъде приложен оздравителен план за дружеството?
– Такъв план може да има, при положение, че има източник на финнасиране. Нов източник. Такъв няма. В момента дружеството изпитва остър недостиг именно на ликвидност. Нямаме свежи пари, финансовите средства се осигуряват трудно. Господин Събев дава лични пари за издръжката, но неговите възможности не са неограничени. Той осигурява на няколко пъти траншови, с които клубът оцеляваше, но средствата му не са бездънни. В момента няма как да говорим за оздравителен план, защото няма как да се осигурят пари за неговата реализация. Имаме големи дългове, които не можем да обслужваме. Това е факт. Дължим пари и на двата акционера, колкото и странно да звучи. Имаме дългове и към физически лица, фирми, които не можем да погасяваме. Ако се намери инвеститор, който да осигури свеж ресурс, направи дългосрочна стратегия, тогава нещата са различни. Но, такъв няма.
– При това положение, какво следва. Каква ще е съдбата на клуба?
– При така стеклите се обстоятелства няма много опции. В крайна сметка акционерите би трябвало да решат как ще се процедира. Няма да е нелогично, ако клубът бъде закрит и дружеството да престане да функционира. Реалностите са такива. Има едни големи натрупвания, които не могат да бъдат заобиколени. Не можем да измислим нов Търговски закон. Така, че това е логично и закономерно. Икономическата логика е такава. В България от футбол не може са се печели. Вижте, дори и Кирил Домусчиев след две сериозни години, през този сезоне е на големи минуси. Даде много пари за селекция, осигурява много солидни заплати, но приходите му сега са почти нулева. Вярно е, че спечели над 35 милиона лева, но сега и той има минуси в балансите и то големи. Как да се печели от футбол, при положение, че идват по 500 души на мач. Хората не искат да плащат по 3-4 лева за билет, но дават по 5 лева за цигари и 10 лева за ракия със салата. Това е психиката на българина. Вижте телевизионните права. 5 милиона на година за всички професионални клубове и това се смята за добра сума. Най-добрите ще взамат по 500-600 хиляди лева на година. Това е нищо, ако трябва да се развива сериозен футбол. На нас само разходите за стадиона са толкова. Приходи от маркетинг. Това е илюзия. Този продукт е неконвертируем в България. Ако започнат да идват по 10-12 хиляди души на стадиона, които да плащат по 10 лева- добре. Ако се дават по един милион лева от тв права-добре.Ако има пет-шест спонсора, които да плащат по 200 хиляди лева на година-добре. Така може да се мисли за някакъв икономически модел, за приходи. Другото е едно пусто наливане и минуси във финансовите баланси. Другият варианте е държавата и общините да помагат. Това на някои места се случва, но….до кога. Не е ясно. Защото в случая има и политически момент. А, не би трябвало да е така.
– Значи смятате, че е най-добре Черноморец да фалира?
– Не мисля, че е най-добре, но е напълно реално. Все пак има още малко време. Дано акционерите да се разберат. Дано се намери изход. Но е трудно и е много вероятно да се стигне до спиране на дейността.
– Какво ще се случи със стадион Черноморец?
– Какво трябва. Той е актив в капитала и би следвало да си приложи закона. Няма драми тук. Има си закони и наредби, които трябва да се спазват. Другото е ала-бала.
– Говори се за вариант, при който община Бургас да даде 14-те декара, които са на стадион Лазур на холдинга, срещу стадион Черноморец?
– Това е един добър и справедлив сценарий. Възможно е и така да стане. Всичко е въпрос на баланси, изчисления и стойности. Според мен е важното да са доволни и двамата акционери. Важно е да има и добър обществен отзвук.
– Имаше и вариант обшината да откупи стадиона?
– Също е справедливо решение. Вижте, ние сме акционерно дружество. Важно е да има справедливост за акционерите. Няма вариант единият акционер да осигурява средства, да налива пари, а другият да е пас. Така, че всичко е въпрос и на баланси. Община Бургас е мощна финансово, има ресурс. Така, че сядаме и говорим за цени, за сделки. Ако има съгласие, правим договор. Така е в целия делови свят. Ние не можем да правим изключение.
– Можете ли да кажете какви са дългове на клуба?
– В момента не мога. Трябва да бъда точен, а нямам пред себе си балансите. Чувам всякакви цифри, някои направо фантастични. Мога да кажа, че разходите ни постоянно намаляват в последните години и бюджетът ни е вече на санитарен минитмум. Лошото е, че няма и приходи. Мисля, че в следващите месеци ще има повече яснота за бъдещето на клуба, но решението е в ръцете на акционерите.
– Какво стана с проекта “Черноморец-Арина”?
– Това беше един много прекрасен проект, който ако се беше реализирал, нямаше да водим този разговор, поне не в тази посока. За съжаление не станаха нещата. Трудно е да се осигурят толкова пари. Става въпрос за 500 милиона евро До 2008 година имаше шанс това да стане. След кризата обаче банковото финансиране не е същото. Отделно и пазарът на недвижими имоти и доста свит и труден за прогнозиране. Ако успеехме да реализираме това, което искахме футболния клуб щеше да има гарантиран бюджет от поне 10 милиона лева на година и възможности за постоянно развитие. Дружеството можеше да генерира приходи чрез управлението на новите активи и да бъде подсигурено напълно. Но това не стана и сега реалностите са други.
