“Сиренце, какво си… Я ела насам. Ще те ям.” Тази популярна радиореклама от близкото минало се оказа невярна.
Причината – някои продукти на фирмата производител нямат право да се наричат сиренце, защото са направени с растителни мазнини.
Неговата съдба последваха десетки храни, които доскоро се определяха като мляко, масло, кашкавал или сирене. В средата на годината беше въведена забраната храните, които ползват растителни мазнини или соев белтък, да се наричат млечни. С презумпцията, че едно сирене, в което няма мляко, не е сирене, се целеше да се разграничат едните от другите храни и клиентът да не изпада в заблуда.
През юли на пазара вече се проявяват интересни тенденции. Първо, много от мислените за сирена и кашкавали продукти в един момент се преобразиха, а потребителите разбраха, че са яли не това, което са мислели, че купуват. Млякото и маслото изчезнаха от много от опаковките и на тяхно място се появиха причудливи наименования. Въпреки всички усилия обаче потреблението на “немлечните” млечни храни не се усеща да намалява. Причината е, че цената все още е определящ фактор при купуването на храна, а тази, с растителни мазнини е поне два пъти по-ниска в сравнение с натуралните продукти.
В какво се превръщат кашкавалите
Първият ефект от въведената забрана преобрази етикетите и наименованията на много от храните. Производителите и вносителите са използвали различни подходи, но без много фантазия. Разходка из магазините показва докъде са стигнали маркетинговите им усилия. Най-често забранените думи просто са отпаднали и от бяло саламурено сирене е останало само “Бяло саламурено”. Друга група фирми са решили да заменят кашкавала и сиренето с “продукт” или “деликатес”. “Млечен пастет за мазане” всъщност е крема сирене, а “заквасен продукт” се нарича киселото мляко с палмово масло. Ето още няколко примера: “Датско бяло саламурено, “Цеден продукт за салата” (бивше цедено кисело мляко), “Бутергалко” (преди масло за мазане), “Тост натурален” (било някога топено сирене за сандвичи) или просто “Бутер”, изписано с големи букви на кирилица.
“Не се забеляза фирмите да проявяват голямо творчество при избора на новите имена”, коментира представител на една от големите търговски вериги. “Повече просто изпуснаха забранените думи, другите ги замениха с “продукт” или “деликатес”, потвърдиха от веригата.
Смяната на имената беше само едно от нововъведенията из рафтовете в магазините. В повечето от тях бяха обособени специални секции, в които бяха подредени немлечните млечни храни. В Carrefour, “Фантастико” и “Кауфланд” например храните с растителни масла са в отделни щандове. В по-малките магазини, където мястото е ограничено, потребителите по-трудно биха се ориентирали. Там храните са често хаотично наслагани.
Знам какво ям
Разграничаването на млечни и немлечни сирена определено позволи на клиентите да знаят какво купуват. Мнозина са останали изненадани, като са видели, че в маслото, с което години наред са си мазали хляба, няма нищо млечно. Или че в много от плодовите млекца, които са давали сутрин на децата си за закуска, млякото не е преобладаващо.В различните магазини съотношението между млечните и немлечните храни също се оказа различно. Има вериги, в които продуктите с растителна мазнина заемат половината от рафтовете. В други, те са около една десета. Трети пък ограничават този асортимент и го свеждат до един-два артикула. От една от веригите, която следва последния подход, обясниха, че негативните кампании от последните месеци срещу растителните суровини в млякото дават резултат и потребителите са започнали да купуват по-малко. Затова в магазините на тази верига немлечният асортимент постепенно се заменя с млечен.
“Няма растителни мазнини, нали? Няма”, настойчиво питаше жена на средна възраст в магазин на “Кауфланд”. След това тя обясни, че се грижи много за своето здраве и това на децата си. Според нея липсата на калций в млечните продукти на растителна основа е голям недостатък. Други клиенти около нея също се интересуваха какво е съдържанието в сиренето и кашкавала.Но тези примери звучат по-скоро като изключение на фона на общата тенденция. Или дори и да се информират повече, масово потребителите не престават да консумират мляко без мляко. Причината е проста. Ниската цена.
Цената, цената
Това продължава да е основният критерий, който определя консумацията на храна. В по-големите градове и магазини продажбите на продукти с растителни мазнини може и да са намалели, но като цяло потреблението на тези храни не търпи промяна. Тази тенденция очертаха представители на търговските вериги и я потвърдиха и вносители, и производители на немлечните храни.
“Цената продължава да е най-важната. Ако месечният доход на семейството е 1000 лв. и имате две деца, колкото и да ви се иска, не може да купувате само био или натурални продукти”, каза търговецът от млечния отдел на една от големите вериги в България. Според него промяната е в това, че ако преди не са знаели какво купуват, сега клиентите съзнателно посягат към щанда с растителните мазнини.
Това се вижда и на живо. В хипермаркета на Carrefour в София възрастен мъж беше напълнил количката си с десетина кофички от киселата закваска (тоест кисело мляко) за 29 стотинки. “Утре ще дойда да си купя пак, защото къде другаде е толкова евтино”, беше неговото обяснение.Според други: “Много се изписа и изговори. Негативната кампания леко повлия на търсенето, но временно. Сега продажбите ни се възстановиха на нивата от предходните месеци. Този тип продукти са значително по-евтини”, каза собственикът на фирма, която внася храни с отпаднали думи от наименованията.Разликата в цената между растителните и натуралните млечни продукти е повече от два пъти. Ако един килограм масло струва 15 лв., немлечният му еквивалент може да се намери за 5 лв. Или ако килограм сирене струва 7 лв., “деликатесният” му заместител е около 3 лв. Чувствителна разлика, която не може да остане незабелязана от всички онези, които препълват магазините, в които се пуска промоция на “йогурт” за 9 стотинки.
Мляко, млякоооо, колко да е мляко
Първата стъпка с ясното обозначаване на “деликатесните” млека действително беше в правилната посока. Но тя е крайно недостатъчна, за да гарантира на потребителите техния информиран избор. Все още е голяма вероятността фирми да представят за натурални млечни храни такива, в които всъщност има растителни мазнини. За да се предотвратят подобни злоупотреби, трябва да има редовен и последователен контрол на продуктите в магазините. Не е достатъчно да се организират шумни проверки с активно медийно отразяване, но еднократно. Дори и сега на “растителните” щандове има продукти със забранените думи, което е очевидно нарушение на правилата.
Другият проблем е липсата на достатъчно на брой и финансово достъпни лаборатории, в които да може да се изследват храните. Ако сте потребител и искате да проверите какво има в кофичката, която ви е продадена за кисело мляко, може да го направите на едно-единствено място – лабораторията към ветеринарната служба при министерството на земеделието. Услугата ще ви струва трицифрена сума. Затова е необходимо първо да се инвестира в повече лаборатории и второ – контролните органи да правят регулярни проверки. Непрекъснато.
Само тогава ще се намери обяснение на следната странна ситуация: задължението да се обозначи в кои храни има растителни мазнини беше удобен момент за тези, които продават истинско мляко и сирене, да си направят самореклама и да го афишират шумно. Никой не се възползва от тази възможност. Според държавния стандарт за кисело мляко то трябва да се прави изцяло от свежо такова…
