Майкопродавците от БХК, комисията на ООН по бежанците и т.н. са ясни: те си заработват собствените заплати и не заслужават да им се обръща внимание.
Обаче има някои международни фактори, които лекомислено отправят обвинения срещу България, без да са наясно със ситуацията – къде се намира Средец, на колко километра е от турската граница, каква е българската система за нейната охрана. Затова нашите дипломати и юристи-международници трябва да внесат яснота.
По никакъв начин нито едно нелегално преминаване на тази граница не бива да остава безнаказано. Дори един-единствен прецедент ще създаде условия за по-нататъшни нарушения, които със сигурност ще доведат до много повече човешки жертви и уронване престижа на страната.
Защото в ООН, ЕС и други международни организации никак не ги интересуват обстоятелствата, а самият факт на погубване на човешки живот. Освен това, наблюдаваме устойчива тенденция, според която живлотът на всеки един престъпник и нарушител е по-ценен от живота на един правоохранител. И ако българският герой (смея да го нарека така) Вълкан Хамбарлиев беше загинал в неравния сблъсък, никой нямаше да обърне внимание на гибелта му и семейството му щеше да получи някаква мизерна пенсия.
Докато сега всякакви безсрамници с дипломатически статут, като например евро-комисарят по бежанците от Латвия Нилс Мужниекс, който ни дава акъл, забравяйки, че в страната му се отнасят към рускоезичното население като към хора второ качество. Латвийските граничари тренират стрелковите си умения по руснаци, опитващи се да минат в Латвия, в търсене на по-добър стандарт на живот. Нека не приемаме сериозно „напътствията му”!
Въпросът е, че независимо от критиката от страна на Запада, България трябва да защитава своите национални интереси. А те са, както се изрази Валери Симеонов, „охрана на святата граница на нашата държава”. Затова Вълкан Хамбарлиев и другите двама герои (кога най-после ще им научим имената) трябва да бъдат издигнати на пиедестал. Защото не се уплашиха да изпълнят служебния си дълг, без да се притесняват от онази хубавица – бургаската прокурорка, която никога не е виждала афганистанци, още повече озверели от глад и въоръжени с хладни оръжия.
Аз съм виждал. И повече от достатъчно. В периода 1984-85г. отговарях по линия на Университетския Комитет в СУ „Свети Климент Охридски” за чуждестранните студенти. Тогава афганистанците бяха вторият по численост контингент. Повечето мъже бяха с военни звания, придобити в бой – гражданската война с проислямската опозиция (не бих я нарекъл прозападна). По това време, ако имаше някой ориентиран контингент към Европа в тази страна – това бяха именно те. Немалка част се измъкнаха на Запад, най-вече през Румъния – слизаха от влака и изчезваха. После се обаждаха от Париж, или от друго място. Имаше и такива, които бяха верни на афганско-съветската дружба и се завърнаха, за да умрат в същата война. И не бяха никак малко!
С голяма част от тях установихме тесни приятелски отношения. Затова никой не може да ми каже, че имам нещо против този народ и тази страна. Техен проблем е, че не се разбраха помежду си. И точно това им предстои да направят, вместо да бягат, накъдето им видят очите.
Тези младежи, които станаха причина пак да се шуми около България, приличат не толкова на икономически емигранти, колкото на ислямисти. Разбира се, това ще бъде установено от следствието и съда. И все пак, толкова здрави младежи можеха да си намерят препитание и по-наблизо, и по друг начин. Ако бяха влезли безнаказано у нас, ни чакаха по-сериозни испитания.
Смешният плач на всевъзможните правозащитници е достоен за съжаление и подигравка. Не трябва обаче да се подценяват спонсорите на подобни организации. Именно те имат интерес от създаване на хаос в България и на Балканите. Затова трябва да приветстваме тези министри и политици, които с риск да загубят постовете си (а може би и не само тях…) изразяват патриотична позиция. На първо място, разбира се, трябва да отбележим министър Румяна Бъчварова.
Докато Бойко Борисов търпи сериозна критика затова, че напусна срещата на високо равнище в Брюксел. Правил ли го е някога по повод на гибелта на правоохранител? Аз лично не си спомням. И защо на гибелта на един нарушител на границата трябваше да се отдава толкова официално внимание? За да има повод на ни ругаят в ЕС и ООН?
Той, като бивш полицай, трябваше да каже пред колегите си, че в България се е случил граничен инцидент, в който един нарушител е загинал и толкова. Така щеше да подчертае равенството пред закона за българи и чужденци. За да си знае всеки мястото в тази държава. И оттук-нататък да секне меракът на тези, които разглеждат България като транзитна територия и лимитрофна зона. Веднъж-завинаги!
Георги Коларов
П.С: Призовавам всички читатели да се присъединят към подписката, в защита на тримата български герои, организирана от професор Божидар Димитров
