Българското земеделие през така наречения „преход” след 1989 година претърпя много драматично развитие,наред с трагедията по ликвидирането на цели отрасли като химия, металургия, машиностроене на родната индустрия. В какво се изразява драматизма на земеделието?
Връщането на земята в реални граници и разпокъсването й на повече от 10 милиона наследствени парцела ликвидира уедрените масиви и възможността за прилагане на нова модерна техника в отрасъла. Разруши се голяма част от материалната база на земеделието. Поливните площи в резултат на демонтиране на поливните съоръжения намаляха от над 12 млн.дка на около 350 хил.дка. Ликвидира се материалната база на животновъдството – обори, доилни съоръжения, мандри. Унищожени бяха елитни стада от генофонда на българското животновъдство и драстично намаля поголовието във всички въдства. Разруши се производствената структура в селското стопанство. Ликвидационните съвети изиграха своята пагубна роля за ликвидиране на ТКЗС и АПК като продукт на социализма и опора на българското село за икономическо развитие и просперитет. Много усилия се хвърлиха за премахване на научните основи в развитие на земеделието – Академия на селскостопанските науки и нейните поделения, научните институти по пшеницата, царевицата, ечемика, зеленчуковите култури и прочие. Тези различни форми продължават да съществуват, но са превърнати в търговски дружества и са обект на приватизация от силните на деня. Кадрите се разпиляха и като правило обслужват западните фирми, производители на семена.
Като икономически процес развитието на земеделието имаше и втора страна. То не престана да произвежда, защото трябваше да осигурява прехраната на българския народ. Намери се най-добрата организационна форма на производствения процес – земеделските кооперации на частни стопани. За по-лесно вписване в съда се прибавиха различни наименования – производствени, потребителни, обслужващи и прочие, за да се избегне всяко нещо свързано с ТКЗС. И като правило, те успяха да обединят земята на частните стопани. А в Свищовския край към 1995–1996 г. кооперациите обработваха над 85% от земята и даваха над 90% от продукцията. Където не успяхме да създадем земеделски кооперации, земята масово пустееше като към 2000 година тя беше около 35% средно за страната, а някъде и над 60%
В началото на 21-вия век България тръгна по нова полеса на икономическото развитие — започнаха преговори за присъединяване към Европейския съюз. За селското стопанство това имаше изключително важно значение. През преговорния процес започна изпълнението на предприсъединителната програма „САПАРД”. Какво се постигна? За по-малко от 10 години българското земеделие се превъоръжи с нова модерна и високопроизводителна техника — трактори, комбайни, почвообработващи машини и съоръжения. Прилагането й даде тласък в нарастване на производството на селскостопанска продукция . По-голям тласък в развитието на нашето земеделие се получи след 2007 година, когато бяхме приети за пълноправен член на европейското семейство — Европейския съюз. Помощите за отрасъла идваха по две основни направления — директни плащания за декар обработваема земя, като се започна от 12 лв. през 2007 г. и стигна до 30лв. през 2014г. Това беше сериозно перо в доходите на всеки земеделски производител.
Програмата за развитие на селските райони за първия програмен период 2007–2013 година беше подплатена с над 3,2 млрд.евро. Земеделските производители се възползваха от Мярка 121 – „Конкуретноспособност на българското земеделие”, с което се продължи превъоръжаване с нова техника. Земеделските кооперации от Свищовския регион процентно имат най-голям дял в страната по проектите по мярка 121 и тяхното осъществяване.
Медалът има и обратна страна. Какво загубихме в условията на Европейския съюз? Искам да напомня, че Европейският съюз беше създаден като общ пазар на развитите европейски страни. С нашето приемане в ЕС се разшири пазара на европейски стоки у нас, макар и да сме малка страна. Само един красноречив пример. Над 80% от хранителните продукти, които се консумират в страната, са от внос. И това става от големите вериги хранителни магазини — Метро, Билла, Пени, Кауфланд и много други. Какво стана с нашето производство на селското стопанство? Сведе се до производство на зърно — пшеница, царевица, слънчоглед, рапица. Понеже консумацията е по-малка от производството, примерно пшеница, произвеждаме 4 — 4,5 млн.т. зърно с потребности под 2 млн.т.,като разликата изнасяме на зърно. Понеже производството се датира, на практика изнасяме национален доход. Така е при царевицата, рапицата, дори слънчогледа. Ние сме бедни като земеделска страна и с износа ставаме още по-бедни, но богатите стават по-богати.
Другият проблем, който не е за подценяване е, че консумираме вносни храни — месо, млечни продукти и всякаква друга храна. Те са от съмнителен произход и качество — замразено месо, заместители на млякото и други. Не може да не си даваме сметка, че това много сериозно се отразява на здравето на хората. Затова в България заболелите от нелечими болести са най-много и смъртността е най-голяма. Продължителността на живота у нас е с много години по-ниска от напредналите европейски страни. Стоят ли тези икономически, политически и социални проблеми пред нашите политици и управляващи? Свидетели сме на непрекъснати разпри и боричкания за власт, надмощие и докопване до много пари. Това ли чака българският народ от своите управници?
В тази връзка какво е бъдещето на българското земеделие? Най-голямата беда в държавата е, че нямаме разработена ясна и дългосрочна стратегия за развитие на отрасъла. Всяко правителство, което дойде на власт декларира, че земеделието ще бъде приоритетно в икономическото развитие на страната. Но това остава записано само в предизборните обещания на политическите сили в страната. Направи се опит за разработване на стратегия, но той бе неуспешен и затова не видя бял свят.
Очевидно е, че в една вестникарска статия не могат да се дадат най-точни разсъждения за развитието на нашето земеделие за един продължителен период. Надяваме се, че това трябва да бъде приоритет на ръководството на Министерството на земеделието и храните. Нашето разбиране е, че това не е само икономически проблем на производството на повече селскостопанска продукция. Много важно е да се оцени социалния аспект на проблема, че това производство е свързано преди всичко с живущите в селата. А нашите села застрашително обезлюдяват и единствената възможност да се спре този процес е ангажирането на икономически активното население. Не можем само с 5–6-10 механизатори, заети в зърнопроизводството, да се решават социалните проблеми на селата. Тук опираме и до демографските проблеми на България. Здравият български дух и хубавите народни традиции и обичаи са се зародили и развиват преди всичко в българското село. С ликвидацията на селата ние сечем корените на българщината. Никой отвън няма да се загрижи за решаването на проблемите на българското село с цялата им отговорност. Програми има, както посочихме през новия програмен период за развитие на селските райони. Всичко трябва да бъде решавано в комплекс на икономически, социални и демографски проблеми. Само така можем да разчитаме на успех и да оставим на идните поколения здрави основи за успешно развитие, преди всичко на земеделието и след това на преработващата промишленост и други отрасли, които се обслужват. Нашето виждане е чрез подем в селското стопанство на основата на благоприятните природо-икономическите условия, традициите и производствен опит, на разширяване на външните пазари, да се даде тласък в развитието на цялата българска икономика.
д-р Игнат Ангелов
Председател на РСЗК „Дунав-2000” — Свищов
