– В енергетиката предстои сблъсък между новите производствени сили и установените производствени отношения. Цената на ВЕИ вече започва да спада драстично, а старите енергийни мастодонти бързат да се адаптират към новите условия.
– Европейската комисия предлага страните членки да се включат в този процес на пълни обороти. За целта се премахват някои привилегии за ВЕИ, изисква се промяна на пазарните модели и постепенно отпадане на въглищата като енергиен източник.
– Като при всяка революция промяната няма да е безболезнена. Старите компании ще пострадат, много хора ще спечелят, но някои ще загубят.
В средата на 1995 г. в България се разгоря дискусия – трябва ли да се продава дял от БТК и пощите. Политическият спор се проведе само няколко месеца след появата на Netscape, първият уеб браузър, който можеше да се използва и от пълни лаици. Тогава компютрите се изучаваха в българските университети на черна дъска с тебешир, мобифони имаха предимно мутрите, а управляващото социалистическо правителство реши, че, сакън, тези стратегически обекти не трябва да се приватизират. В резултат на това телекомуникационната компания беше продадена десет години по-късно за част от цената, която се предлагаше за нея през 1995 г., а пощите e, пощите са на доизживяване.
Нещо подобно се случва сега в енергийния сектор. Докато България се чуди какво да прави с частите за АЕЦ, за които е платила много и за които ще трябва да плати още повече, за да ги пусне в действие, или пък дали да не дострои “Белене” заради последния студ, в енергетиката постепенно се разгръща революция, която ще направи почти същото, което интернет направи с телекомуникациите. Ще кажете, защо в тази зима да говорим за това. Защото, както гласи старото правило, когато всички гледат вдясно, умните хора гледат наляво.
В края на миналата година Европейският съюз, т.е. и България, реши да влезе в играта. За тази цел беше предложен нов енергиен законодателен пакет, който трябва да позволи трансформацията на енергийния сектор на 28-те. Както обяви вицепрезидентът на Европейската комисия Марош Шефчович, Европа я очаква най-голямата промяна от създаването на централизираните системи за доставка на енергия. Какво ще се случи? Накратко, повече енергийна ефективност, повече модерни IT технологии в енергетиката, нови инвестиции във възобновяема енергия и постепенно отмиране на въглищата като енергиен източник.
Сегашният Netscape-момент
може да бъде видян на много места. Например в Абу Даби в средата на 2016 г. беше договорено изграждането на фотоволтаична централа, която от 2019 г. ще доставя електроенергия за 2.42 цента за кВтч, (4.5 стотинки) – т.е. под себестойността на електроенергията от най-евтиния доставчик на ток в България – отдавна изплатената АЕЦ “Козлодуй”.
Това засега е изолиран случай, който трудно може да се повтори, примерно в България, заради скритите субсидии в проекта. Но в страни като Чили, Перу, Мексико или Холандия цената на електроенергията от фотоволтаични или вятърни централи вече е напълно конкурентоспособна на традиционната енергетика. И колкото повече соларни инсталации се строят, те ще стават по-евтини. При фотоволтаиците съществува нещо подобно на закона на Мур за процесорите – с всяко удвояване на инсталираните мощности цената на панелите пада с 20%. Със настоящите по-бавни темпове това се случва на всеки три години.
Друг Netscape момент се случи в Калифорния, където Southern California Edison Co реши да замени газова централа, осигуряваща пикова електроенергия, с батерия с капацитет от 400 МВтч. Това е първият случай, когато класическа централа се замества със система за съхранение на енергия – тя се зарежда, в моментите на излишно производство, а осигурява доставка при повишено търсене. Най-интересното е, че решението е взето не само заради регулаторното задължение на калифорнийската компания за комунални услуги, но и заради авария през 2015 г., когато изтичането на газ от подземно хранилище е направило използването на газовата й централа невъзможно.
Прогнозите в енергетиката по принцип са обречена работа – никой не може да даде точна картина на бъдещето, тъй като то е заложник на твърде много променливи. Например съвсем доскоро Международната енергийна агенция (IEA) прогнозираше настъпването на “златния век на газ”, като преход между старата и новата енергетика. Вече никой не говори за това. С това уточнение наум в последния доклад на IEA за развитието на технологиите четем, че цената на произвежданата от фотоволтаици електроенергия ще падне с 25% през 2021 г., а от вятърни турбини – с 13%. Международната агенция по възобновяема енергия е логично далеч по-оптимистична – според нея през 2025 г. цената на енергията от фотоволтаични източници ще падне с 59%, а от вятърни с около 30%.
Това поевтиняване на възобновяемите източници на енергия, не само фотоволтаици, но термопомпи, малки соларни топлоцентрали и т.н., ще позволи разпространяването на още една тенденция – децентрализираната доставка на електроенергия, т.е. от източници, максимално близо до потребителите. Причината е, че те ще станат икономически изгодни за потребителите, без да се налага да се субсидират. Например покривните соларни панели ще започнат директно да задоволяват домакинствата, вместо да продават произвежданата от тях електроенергия на мрежата. И тъй като при производството на ток при директно потребление няма такси за пренос или данъци, а има и по-ниски загуби, цената няма нужда да пада чак до тази в Абу Даби. Важното е произвежданата на място електроенергия, независимо от какъв източник, да бъде по-евтина от тази, която идва от мрежата и да има достатъчно евтини батерии за съхранение на електроенергия.
Всъщност това отдавна не е хипстърска идея, а икономически обоснована бизнес възможност. В Германия, Белгия и Холандия има над хиляда енергийни кооператива, част от които са местни сдружения, които поемат доставката на енергия за някое населено място. Тъй като те сами генерират (от различни ВЕИ и конвенционални източници) и си доставят електро- и топлоенергията, в крайна сметка предоставят конкурентна услуга като цена и допринасят за бюджетите на доста общини в тези държави.
Така, точно както всеки човек с достъп до глобалната мрежа може да е потребител на информация, но и производител на новини и снимки с котета, постепенно и енергийната система ще се преобразува и ще позволява на консуматорите да бъдат производители. Технологията за това е вече налице, макар и все още в своя дайъл-ап период, но започва да става все по-достъпна.
Големите производители няма да изчезнат, но ще започнат да имат все по-малко влияние. В новата енергетика ЕРП-тата ще играят ролята на пощите в телекомуникационния сектор (освен ако не сменят сегашния си модел), а агрегаторите на енергийни услуги като Google и Facebook ще печелят от управлението на енергийните потоци за сметка на производителите. Новите енергийни мастодонти най-вероятно ще се борят за място в челото на класациите на компаниите с най-голяма пазарна капитализация с конкуренти като Uber, Spotify или Facebook, които нямат почти никакви физически активи.
Проблемът с революциите обаче е, че те често дават
Обещания за светло бъдеще
Но рядко могат да се правят прогнози точно кога ще дойде то. Често революционерите всъщност първи увисват на бесилото, а вместо демокрация могат да докарат на власт я болшевиките, я ислямистите.
Доскоро например аксиома беше схващането, че ядрената енергетика и ВЕИ са идеално допълнение. И двете технологии нямат емисии на парникови газове (поне не директно), ядрената енергия може да осигурява стабилни доставки, докато зелените централи биха запълват необходимостта от пикова енергия. Логичната постановка обаче започна да се пропуква.
Миналата година компанията PG&E реши в следващите десет години да затвори последната ядрена централа в американския щат Калифорния. Причината е, че с нарастването на фотоволтаичните централи, особено тези за собствено потребление (които няма как да бъдат ограничени), АЕЦ-ът просто не може да работи. При 50% зелена енергия в мрежата това означава, че през деня тя няма да може да продава ток, а през нощта няма да има кой да купи производството й. А ядрена централа, която трябва да стои спряна дълго време, е твърде скъпо удоволствие.
Евентуалното отпадане на подобна технология поставя въпроса какво се случва, когато няма слънце или вятър? Без наличие на АЕЦ или ТЕЦ кой ще замести замрелите перки и помръкналите фотоволтаични панели? Точно каквато е ситуацията в Централна Европа и Германия (и отчасти в България) в последния месец – заради повишеното атмосферно налягане (видно от задържащият се смог над големите градове), вятърните турбини не работят, а заради мъглата фотоволтаичните инсталации също не подават електроенергия. Сега това не е проблем, тъй като ВЕИ в отделни дни дават почти 100% от електроенергията в Германия, но като цяло са само 30% от произвеждания ток и все още има достатъчно резервни мощности.
Обичайният отговор е системите за съхранение на енергия и активното управление на потреблението. Батериите и намалената/увеличената консумация могат да балансират неравномерното производство от ВЕИ. Това е така, но балансирането може да става краткосрочно. Помпените ВЕЦ, които могат да съхраняват енергия дългосрочно, имат ограничен капацитет и в развитите страни е много трудно той да бъде увеличен значително. При относително малкото разпространение на зелени централи с непостоянно производство това не е голям проблем, тъй като винаги има резервни мощности. Не е ясно обаче, когато ВЕИ поевтинят и започнат да изместват класическите централи, откъде ще се появи резервът – дали със свръхинсталиране на зелени централи, така че винаги да има излишък на енергия (ако цената и близка до нулата, това е възможно), или със запазване на добрите стари ТЕЦ и АЕЦ.
Разпространението на електрическите автомобили в същото време ще доведе до ръст на потреблението на ток. Ако електроенергията продължи да поевтинява други сектори също може да се електрифицират – примерно берлинчани да последват софиянци и да свалят радиаторите на парното. Този аргумент често се използва от привържениците на запазването и строежа на класически централи, включително и в България, когато става дума за АЕЦ “Белене” или за седми блок на АЕЦ “Козлодуй”.
Но ръста на потреблението няма да е линеарен (т.е. един млн. електрически автомобила в България няма непременно да изискват примерно 3000 МВ нови мощности), а ще зависи от цялостната организация на пазара, която засега е само на идейно ниво. Например, бъдещите умни мрежи ще съобщават на потребителите, кога е най-евтино да се зарежда автомобила или да се пуска пералнята. Електромерът директно ще си комуникира в с хладилника или колата (един от примерите за т.нар. интернет на нещата), за да им казва, кога да бъдат заредени. Това може да става през нощта или на обед, когато така или иначе голяма част от мощностите не работят заради липса на потребление. Подобна система не е фантастика, дори в България има фирми, които разработват подобни устройства.
Тази несигурност прави инвестиционната среда изключително несигурна. В момента би било точно толкова голяма грешка да се инвестира в голяма енергийна инсталация, колкото и да инвестираш сега в печатница за вестници. Това е от особено значение за България, която обикновено се хвърля в такива авантюри в най-неподходящия момент. И е крайно време страната да изгради ясна стратегия за действие, за да не се налага важни решения отново да се вземат прибързано и на тъмно.
България тепърва трябва да решава сериозни проблеми. Например какво да прави с въглищната си енергетика. Или как очаквания нов бум на ВЕИ след едно десетилетие да не доведе до крах на енергийната система, за което Германия е добър пример. Или пък как изведнъж да се въведат нови, много по-високи стандарти за енергийна ефективност, след като съществуващото от години законодателство се е прилагало само на книга.
