Правителството да гласува решение, с което на двете американски централи TEЦ “AES Марица-изток 1” и TEЦ “Контур глобал Марица-изток 3” да се плаща по пазарна цена, а остатъкът …
по дългосрочните договори да се задържи като обезпечение до произнасянето на Европейската комисия, че тези договори са неправомерна държавна помощ. Това е новото предложение на национално представените работодателски организации – Българска стопанска камара (БСК), Конфедерация на работодателите на индустриалния капитал в България (КРИБ), Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Българска търговско-промишле палата (БТПП). Във вторник те се срещнаха с председателя на представителството на Европейската комисия (ЕК) у нас Огнян Златев, тъй като са притеснени от бавното придвижване на жалбата (която беше подадена преди месец – бел.ред.) за неправомерна държавна помощ по отношение на двете централи.
Според председателите на четирите организации ЕК със сигурност ще се произнесе срещу дългосрочните договори. Точно затова те предлагат плащанията към двете централи да са само до нивото на пазарните цени, защото в противен случай тези пари трябвало да се връщат. Националната електрическа компания (НЕК) обаче така или иначе разплаща само малка част от задълженията си към двата ТЕЦ-а, в резултат на което към тях са натрупани задължения за над 900 млн. лв.
Мудността на ЕК
Председателят на АИКБ Васил Велев уточни, че срещата с представителя на ЕК е била поискана, защото организациите били притеснени като коректни данъкоплатци и работодатели на ЕК от това, че тя прекалено бавно придвижва въпроса. “Получихме изчерпателна информация за процедурите в ЕС. Те наистина са по-тромави”, коментира той. Анализите, които се правят, трябва да гарантират, че решенията и произнасянията на комисията няма да бъдат оборени по съдебен ред, допълни Велев. Отделно организациите искат да бъдат включени като страна по казуса, така че да получават директно информация от ЕК за хода на жалбата.
Нереални сметки
Според председателя на КРИБ Кирил Домусчиев плащанията към двете централи струват на индустрията 330 млн. лв. годишно, а от началото на следващата година това щяло да тежи и на джоба на всеки българин с 38 лв.
“Българското законодателство и законодателството, под чиято юрисдикция са тези договори, не позволява тяхното разваляне и естествено ние оставаме с голямата надежда, че ЕС ще ни подкрепи и ще помогне така, както се е случило в Полша и Унгария. Защото разберете, че тези 333 млн. ще се увеличават през годините и няма да ги плаща само индустрията, ще ги плащате и всичките вие”, заяви Домусчиев, цитиран от БНР.
Реално плащанията към двете централи са включени в сметките за електроенергия, а споразумението между тях и правителството за намаляване на цените по дългосрочните договори доведе до намаляване на тази тежест.
По повод на пътната карта за реформи в енергетиката, която четирите организации публикуваха миналата седмица и вече са обсъждали с правителството, Домусчиев призна, че тепърва тя ще бъде обсъдена и с енергийните компании, които са членове на КРИБ.
