Наше момиче от Свищов живя сред талибани и бедуини в две от най-старите и загадъчни държави – Афганистан и Йордания, пише вестник “Телеграф”. След завръщането си Мария Петкова разбива на пух и прах някои от митовете за тези нации и споделя за мъдростта и уроците, които е получила след престоя си сред тях.”Тук почти няма градове, всичко е разрушено. Населените места са предимно бедни селца, в които “най-луксозните” къщи имат покрив от ламарина. А най-бедните са направени от кози изпражнения. По време на войната, когато руснаците нахлуват, са унищожени не само сгради и домове, а и голяма част от растителността. Това променя климата и от зелена и плодородна страна Афганистан се превръща в гола пустиня с малки шансове за препитание.
Местните се занимават предимно с търговия и козарство. Селата се управляват от старейшини, които разпределят средствата и се грижат за местните неуредици. Жените нямат документ за самоличност”, разказа Мария.
Един от митовете, които тя развенча е за страховитите талибани, представени като закоравели главорези, убиващи всички, които не изповядват тяхната религия. Според Мария това не е вярно. Думата “талибан”, преведена от пущунски, означава “ученик”, а сочените за убийци в повечето случаи са възприемани от местните герои като някогашните наши хайдути.
“Талибаните са добронамерени хора и бранители на културата, земята и семействата си. Никой от тях не ми е сторил лошо. А поведението им е лесно обяснимо и оправдано. Ако някой дойде от друга държава и реши да убие или изнасили жена ти и да вземе децата ти, и ти ще му счупиш главата”, обяснява младата жена.
Другият от митовете, които тя разбива е, че местните са диваци, които нямат собствена култура и развитие. “Те имат дори по-богата култура от нас и я пазят по всячески начин. На нас всичките ни библиотеки са отворени, но в тях няма посетители, а те нямат почти нито една и въпреки това съумяват да запазят и предадат на поколенията знанията си”, диви се нашенката.
