Високата ликвидност в банковата система, добрите лихви по държавните облигации (между 2 и малко над 4% според срочността им) и реално безрисковият им характер ги правят много атрактивни както за българските, така и за чуждите инвеститори. “В момента реално няма много алтернативи за добра доходност. Облигациите на България са добра възможност, безрискови са и не влияят на първичната ликвидност на банките”, коментира банков дилър.
Висока ликвидност и силно търсене
През последните години заради нуждата от рефинансиране на стари дългове, трупаните бюджетни дефицити и фалита на КТБ държавата излезе ударно на международните капиталови пазари, като вече е емитирала облигации за 7.5 млрд. евро на тях. В общия обем са включени и последните две емисии, пласирани през март, за 2 млрд. евро.
С тях държавата изпълни целта си за външно финансиране през тази година. При някои емисии българските инвеститори притежават доста над 50% от обемите им – например тези с падеж 2022 и 2027. Спрямо общия външен дълг, който е 9.85 млрд. евро, делът на българските инвеститори е 36.5%. В него освен по облигациите има задължения към кредитори като Световната банка, ЕС, Парижкия клуб, държавни инвестиционни заеми и др.
“Ако говорим за банките, интересът при тях е породен най-вече от изобилната ликвидност в системата в комбинация със замръзналото кредитиране – процес, който продължава. Свободните средства трябва да се инвестират и да носят доходност, а българските облигации са най-познатият инструмент за нас, познаваме добре риска като банки, опериращи на местния пазар. Затова и действията на банките са напълно логични”, коментира пред “Капитал” Мартин Търпанов, старши дилър на финансовите пазари в SG Експресбанк.
Повече емисии навън, по-малко вътре
В същото време правителството ограничи емисиите на вътрешния пазар и от началото на годината до края на април те са за 400 млн. лв. “Още през миналата година МФ обяви в емисионната си политика, че ще увеличи външните емисии за сметка на вътрешните, и тук няма изненади. Нормално е, когато искаш да вземеш такова голямо количество дълг, да го направиш на външните пазари. На вътрешния е по-рисково и трудно да вземеш голям обем дългосрочни книжа.
От друга страна, наличието на достатъчно бондове с различен матуритет навън осигурява наличието на бенчмарк крива, която улеснява процеса за взимане на решения за финансиране от страна на държавата и бизнеса, защото виждаш как те оценяват отвън. Има доста представителност, каквато нямаше преди”, каза Търпанов. За разлика от външния дълг по вътрешния, който е 3.49 млрд. евро, местните инвеститори притежават почти 98% от емитираните ДЦК, а останалите са в чужденци, които традиционно нямат интерес към тях.
Българските инвеститори могат да се сдобият по два начина с облигации от външния дълг – през аукцион на първичния пазар или на свободния вторичен пазар. През годините финансовото министерство налагаше някои ограничения – веднъж не бяха допуснати български участници на аукциона, след което те си купуваха по-скъпо на вторичния пазар. Имало е и случаи, при които те са участвали в първичните поръчки, но са били орязвани при одобрението им.
Според Търпанов това е изцяло в правото на държавата: “На последните аукциони за облигации по външния дълг нямаше никакви ограничения за участие на български инвеститори. Решението и правото в случая са изцяло на държавата. Идеята е да вземеш тези пари отвън, а не да изстискваш ликвидността отвътре. Затова се търси и някакъв баланс”, каза той.
Крие ли някакви рискове
Подобна концентрация винаги повдига въпроса дали не крие някакви рискове. Представители на банковия сектор не смятат, че има такива. Такова е мнението и на Търпанов. “Не, дори не е лошо, защото външните облигации са доста по-ликвидни, търгуват се в международните финансови центрове от големи инвеститори. От тях е много по-лесно да получиш финансиране при нужда от ликвидност чрез репо операции, докато с вътрешните е по-трудно, защото са доста по-неликвидни и пазарът е много по-малък. Заради намаленото предлагане вътрешните ДЦК в момента носят и малко по-ниска доходност от външните.”
