„Просвещението гарантира положението на отечеството, затуй отваряйте училища”.
Тези думи на големия български революционер Яне Сандански се запечатаха в ума ми още в Основното училище, в което учех до седми клас и което носи неговото име.
Макар да са казани преди повече от сто години, тези думи важат в пълна сила и днес – докато премиерът е зает да реже лентички и да строи магистрали, много училища в селата и малките градове остават пусти и се превръщат в зловещи сгради с изпочупени прозорци, в които нощем се събират наркоманите, за да се дрогират.
Но по този въпрос вече са написани хиляди статии. Затова бих искал да говоря за героите на нашето време. Новите.
Кои са хората, прославили България днес?
Всички ще кажат – Кубрат Пулев, Крисия, Григор Димитров. Но ако попитам – някой знае ли кои са Елизар Цветков, Калина Петрова и Радко Котев – никой няма да отговори. А те са българи, които по нищо не отстъпват на Кобрата, Крисия и Гришо, но тяхната сила не са нито певчески данни, нито спорта, а интелектът им.
Преди няколко години Радко Котев, тогава ученик в 12 клас от СМГ, намери ново решение на Аполониевата задача, която е на над 2300 години и по този начин става един от петимата математици в историята, които успяват да я решат, а и първият, който го прави със собствен способ.
Калина Петрова, възпитаничка на Пловдивската ОМГ, спечели през 2009 г. взе бронзов медал на най-престижното състезание по информатика в света – Международната олимпиада по информатика.
Елизар Цветков, възпитаник на пловдивската Английска гимназия, спечели през 2011 г. бронзов медал на Международната олимпиада по биология, провела се в Хонг Конг и също прослави България.
Всяка година някъде по света се провеждат Международни олимпиади в областта на природните науки – математика, физика, химия, биология, астрономия, информатика. И всяка година националните ни отбори се представят блестящо на тези състезания, в които участват стотици ученици от десетки държави.
Звучи страхотно, нали? Но почакайте – да сте чули нещо по новините за това? При толкова катастрофи, измами и изцепки на политици, а също и горещи новини за това какви прашки си е купила Гери-Никол, разбирате ли, няма място за група зубърчета, които и без това не са за пред телевизорите…
От 7 до 15 август 2009 година Пловдив беше домакин на 21-та Международната олимпиада по информатика, чиито училища-домакини бяха ОМГ и Английската гимназия. В продължение на почти десет дни в града имаше над 300 ученици от 83 държави, като изключим учителите, ръководителите и гостите. Но по националните телевизии нямаше нито репортаж, нито дори беше споменато нещо. Те бяха твърде заети да въртят предизборните реклами.
Но нека се върнем на лицата по-горе:
Калина, за която не беше писано нищо, получи пълна стипендия от университета Принстън и в момента следва компютърно инженерство и информатика.
Елизар беше включен в Новогодишната реч на президента. Получи предложения за пълна стипендия от Оксфорд и Кеймбридж без приемен изпит, но реши да остане в България и да учи в Медицинския университет в Пловдив. Тъй като изтървал приемния изпит, провел се по време на Олимпиадата, опитал да се възползва от отличието, но му казали: „това не значи нищо за нас, догодина се явяваш на изпит”.
В Европейския съюз отдавна е практика да се признават дипломи от чужди държави за назначаване на можещи хора на съответните длъжности. Така например признаха медицинската диплома на майка ми в Италия и сега тя работи там като сестра.
България, както във всичко останало, работи обратно на прогреса.
Тук имаме специалности като „отглеждане на банани”, които практически нямат никакво приложение у нас, но нали все пак са от български университет, значи се признават.
Немалко хора решават да останат зад граница и да работят там, защото, и да се върнат, образованието им няма да бъде признато.
А Министерството къде е?
Или неговата цел е само да съсипва образователната ни система, като одобрява неверни учебници по история, смекчаващи петвековното турско робство и възхваляващи хора като Бойко Борисов?
А най-лошото е, че явно в Министерството нямат никакви пари, тъй като са оставили Националния ни отбор по астрономия на милостта на дарителите.
През 2009 г. отборът по информатика от Япония пристигна със собствен самолет, осигурен от тяхното правителство. Момчетата, разбира се, взеха златни медали и се прибраха като герои.
През 2016 г. отборът ни по астрономия има нужда от 15000 лв, за да представи България на Олимпиадата в Индия. Момчетата вече са печелили златни медали.
Но явно Бойко Борисов е твърде зает да налива милиони в магистрали и тунели, вместо да даде малка петцифрена субсидия едни истински герои, които не се сбиват по денонощни магазини, не псуват, не се събличат голи по баровете и не са дебеловрати мутри с беемвета, а смайват света със знанията си.
Но тези герои са и ще останат незнайни за обикновения българин, за когото това са само една група зубърчета. Зубърчета, които един ден ще станат световноизвестни учени, но не в България.
А защо не в България?
Медиите постоянно ни разказват за нови технологии и научни разработки от САЩ, редица развити страни от ЕС, Япония и Корея.
Днес нобелови лауреати могат да станат само учени, работещи в тези държави, Защо? Защото тези държави дават луди пари за образование и научни дейности, и може би и затова са световни сили.
Но това няма да стане у нас.
През последните 10 години основният български износ за Западния свят не е розово масло или пък кисело мляко, а от гимназисти. Според една статистика от май 2014, от 148 страни България е на 142-ро място по задържане на млади таланти от изтичане в чужбина.
Защото можещите предпочитат да отидат на запад, където ще бъдат третирани като бели хора и ще живеят в общежития, леглата в които не са тридесетгодишни пружинести кушетки, подът не е разпокъсан балатум, нощем не излизат хлебарки от ръждясалия сифон в банята и от съседните стаи не се дъни чалга и не се чуват оргазмични охкания до четири през нощта.
Често се пише, че българските деца нямат желание да учат по една разбита система. Тя не е разбита, просто не давате шанс на онези, които искат да учат.
В България има 51 висши училища – най-много на глава от населението в ЕС. От всички приети, едва 29% завършват, а ако завършат, 30% от тях не се реализират. Да оставим мързела и гуляенето настрана, някои основни фактори за този нисък процент са бедността, невъзможността за реализация, в много случаи и факторът „изкуфял професор” или познатият на всички професор Тазобедрев, който обучава по една остаряла система и който къса всеки, дръзнал да погледне извън капаците, наложени на очите му от него.
Като студент в един от малкото университети с добра реализация, вярвам, че имам шансове за успех. Но няма да са в България.
Ще се върна, когато един ден имам достатъчно скътани пари, за да може и аз, и жена ми, и децата ми да не живеят в лишения.
Защото страната ни е рай за живеене, стига да имаш достатъчно пари, за да не се налага да работиш тук.
Автор: Стефан Царев, Лентата
