В почти едно и също време Румъния и ние сме пласирали облигации. На Румъния облигациите обаче се продават на по-висока цена от тази, на която ние сме пласирали нашите. На всичкото отгоре ни се казва, че сме изпреварили Румъния, а това не е така. Може би сме по-напред от нея само по отношение на усвояемост на еврофондовете, това коментира пред Фрог нюз финансистът Румен Гълъбинов.
– Г-н Гълъбинов, финансовият министър обяви, че теглим нов заем от 2 милиарда и в същото време на същата стойност пласираме облигации. Каква е ползата от това?
– България емитира еврооблигации на международните пазари за 7 и за 12 г. Тези облигации са на стойност 2 милиарда евро. Международни инвеститори ги закупиха. По този начин България изтегли нов заем от 2 милиарда евро. Официално е обявено, че той ще послужи за покриване на бюджетните дефицити, както и за други нужди на държавата. Това е лимитът на външен дълг, който е гласуван за 2016 г. да изтегли България. Останалата част от лимита – 1, 4 милиарда лева – може да се изтегли като вътрешен заем. Имам съмнение дали този заем ще е достатъчен и дали няма да се наложи да има актуализация на бюджета, за да се вземе нов дълг. Тегленето на нов ще зависи от това дали ще има достатъчно приходи в бюджета, дали разходите няма да се увеличат ускорено, защото дефицитът, който има Българя е заради ускорено увеличаващите се държавни разходи. България има ръст на брутния вътрешен продукт за миналата година 3% и има дефицит 2, 8%.
– Какво говорят тези цифри?
– Говорят за това, че ние формално сме спазили изискванията за под 3% бюджетен дефицит. Трябва обаче да сме наясно, че има още доста дефицити в нашата икономика, които не са консолидирани и не са влезли в общия дефицит на държавния бюджет. Имаме дефицити на общините, на общинските бюджети, на общинските фирми и предприятия като Топлофикация, имаме неконсолидирани държавни фирми и предприятия като например БДЖ и НЕК.
– Сега ли беше най-подходящият момент да се пласират тези облигации?
– Министър Горанов каза, че сега лихвите, които плащаме по облигациите, били най-ниски. Оказа се обаче, че в почти едно и също време, с една седмица разлика само, Румъния също е пласирала такива облигации за 9 г., които са на цена като нашите 7- годишни. Освен това ни се казва, че сме изпреварили Румъния, което обаче не е така. Може би сме по-напред от нея само по отношение на усвояемост на еврофондовете. През 2015 г. ръстът на брутния вътрешен продукт на Румъния е 3,8%, а на нашия – 3%. За миналата година в класациите за конкурентоспособност Румъния е преди нас. Тя регистрира по-голям ръст на преки чужди инвестиции в сравнение с нас. В Румъния средната работна брутна месечна заплата е по-висока от при нас, средната месечна пенсия също.
– Как оползотворяваме взетите заеми?
– Тези 2 милиарда евро, които вземаме, са част от 8-милиардния заем. Поне така се отчита от БНБ и Министерство на финансите. През 2015 г. взехме една част, а сега – друга. Остава още една малка част да довземем през 2017 г. , която е между 2 и 2 милиарда и половина евро. Заемите отиват за покриване на държавните разходи, които са увеличени. Ръстът на увеличение на държавните разходи е по-висок през 2015 г. в сравнение с 2014 г. Една част от заема е бил похарчен по покриване на загубите от фалирането на КТБ, а другата – за покриване на увеличените държавни разходи. Миналата година не се проведе обещаната административна реформа, не се съкрати държавната администрация.
– Не смятате ли, че ако синдиците на КТБ си бяха свършили работата, сега нямаше да имаме толкова големи държавни разходи?
– Миналата година бе пропусната от синдиците на КТБ, те не събраха достатъчно пари. Когато една банка има проблем, Централната банка може да вземе решение да окаже капиталова подкрепа, не само ликвидна. На КТБ не се оказа обаче нито капиталова, нито ликвидна подкрепа.
– Заговорихте за дефицитите на общините. Промяната на Закона за публичните финанси ще реши ли проблема?
– През последните 2 години общините в България са натрупали дълг. На тях ще им се отпускат безлихвени кредити. Благодарение на тях общините ще се разплатят с доставчици, изпълнители….
– Това няма ли да натовари държавния бюджет?
– Разбира се. Безлихвените кредити няма да намалят държавните разходи. Така ще лъснат неконсолидираните дългове.
– Може би ще последва нов държавен дълг?
– Напълно е възможно. Трябва да се направи една равносметка и да се изчисли колко точно държавата е готова да финансира. Една част от причините общините да са в дефицити са европрограмите, по които общините са имали участие. Построява се нещо по дадена европрограма, което обаче не носи собствени приходи на общината и остава като неин разход. Друга причина за задлъжняването е голямото прахосничество на бюджета. Трета причина е невъзможността на общините, особено на малките, да си осигуряват достатъчно собствени приходи. В населените места, в които няма инвеститори, които да назначат работници, да плащат данъци и такси, не може да се разчита на собствени приходи. Друг проблем на общините е тяхната бюрокрация, на много места те неоснователно са си увеличили щатовете на служителите. В по-малките населени места общината се оказва най-големият работодател.
Интервю на Даниела Николова
