Петиция за смяна на химна на България е стартирал в интернет бургаският писател Никола Инджов, соъбщава Бургас нюз.Според него „Мила родино“ е създаден, зада замени предишен химн, а той е заменил по-предишен. „13 пъти през 20 и 21 век е променян химна на България“, казва писателят. Тези промени винаги са били свързвани с политическата конюнктура в държавата. „Сега обществото ни е различно от преди 25 години и емблемата на държавата не се връзва с него“, смята Инджов. Той е на мнение, че трябва не просто да се смени отново един химн с друг, а да се намери такъв, който да не е подвластен на политически съображения. Така че какви то и политица да дойдат, каквато и партия да е на власт, химнът да бъде над всичко. Никола Инджов смята, че този химн е „Върви, народе възродени” с текста на поета Стоян Михайловски и с мелодията на композитора Панайот Пипков, надживял официалните символни песнопения на три досегашни български царства и една република.
Според писателя той ще покаже България като държавата на духа, създадена от Първоучителите Кирил и Методий, е единствената наша държава, устояла на насилствени владичества, враждебни нашествия, световни войни. Той олицетворява културното превъзходство като израз на свобода и вгражда в разума на българския народ култури, религии и езици от отечествените постранства.
Под петицията на Никола Инждов са се подписали 73 души.
Междувременно в интернет върви и вторапетиция, която е портив смяната на химна. До момента тя е подкрепена от 15 човека. Организаторите й призовават: Не се поддавайте на хора,търсещи популярност за сметка на традициите на България!
Мила Родино става национален химн на България през 1964 г. Основа на музиката и текста е песента „Горда Стара планина“, написана от Цветан Радославов през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път — през 1990 г.
Първоначален текст от Цветан Радославов
Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Витош позлатява,
към Цариград се белей.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
Хайде братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки,
за свобода, правдини.
До промяната на текста през 1990 г. съществуват още два куплета , които след 1990 г. отпадат:
Паднаха борци безчет
за народа наш любим,
Майко, дай ни мъжка сила
пътя им да продължим
Дружно братя българи,
с нас Москва е в мир и бой,
партия велика води,
нашият победен строй.
Настояща версия на химна
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
Песента неведнъж е била критикувана, както поради произхода на мелодията, така и поради политическите промени в текста. След 10 ноември 1989 г. На VII Велико народно събрание са направени различни предложения за национален химн, включително и Шуми Марица, но окончателно се налага „Мила Родино“.
Когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме „Мила Родино“ за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава основание тя да бъде химн на българите. Петко Стайнов е освободен от комисията и „Мила Родино“ става национален химн. Акад. Добри Христов също споменава, че мелодията е заимствана от еврейската музика, като уточнява, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са заимствани от други народи, и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Добри Христов е и автор на първоначалния аранжимент на песента за еднороден хор.[2] Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев.
