Предизборната кампания, Белият дом и публичните прояви могат да окажат вредни за здравето на лидерите.
Странният инцидент с Хилари Клинтън, която се принуди да прекрати извънредно участието си в церемонията в почит на жертвите от 11 септември, е поредното доказателство. Едва след като крехкото й здравословно състояние се показа пред публика, от щаба й обявиха, че Клинтън страда от пневмония.
Според съобщението на личния й лекар Лиза Бардък, болестта е диагностицирана още в петък, 9 септември, но беше запазена в тайна от екипа й – вероятно за да не повлияе върху кампанията, която вече навлиза в заключителна фаза.
Вероятно Клинтън ще се възстанови постепенно – пневмонията е често срещано заболяване, което отминава в рамките на две седмици при повечето пациенти. То обаче може да бъде опасно за по-възрастни хора или деца. Инфекцията обикновено се развива вследствие на настинка или грип. Лекарят на Клинтън твърди, че тя е страдала от продължителни алергични пристъпи преди поставянето на диагнозата.
Д-р Бардък твърди, че е предписала антибиотици на Хилари Клинтън и е препоръчала да промени графика си, за да си почине от почти всекидневните пътувания и срещи из Щатите.
Предизборната кампания може да се окаже лакмус за политиците, съветниците им и придружаващите ги репортери. През последните няколко президентски избори стахаме свидетели на поредица от подобни примери, в които публичността относно здравето на кандидатите се оказва проблемен фактор.
Бившият сенатор Мишел Бакман, която беше считана за лидер в предварителните избори на Републиканците през 2012 г., напусна внезапно един от предизборните дебати, като обясни поведението си с моментна криза, причинена от мигрена.
Впоследствие Бакман публикува писмо от личния си лекар, в което се обяснява, че главоболието й е толкова тежко, че има нужда от лечение с медикаменти. През същата 2012 г. бившият губернатор на Тексас Рик Пери се включи в предизборната кампания, докато се възстановяваше от операция на гръбначния стълб, заради която приемаше обезболяващи лекарства.
Две десетилетия по-рано, сенаторът от Масачузетс Пол Цонгас направи опит да получи президентската номинация на Демократическата партия в съревнование с Бил Клинтън, но спекулациите около здравословното му състояние го спряха.
Тогава Цонгас призна, че е подвел общественото мнение, отричайки, че няма вторични разсейки на рак.
Следващата предизборна кампания също беше съпътствана от колебания около здравето на един от участниците: кандидатът за вицепрезидент на Републиканците Дик Чейни получи четвъртия си сърдечен удар няколко дни след изборите през ноември 2000 г.
Съмненията около възрастта и здравословното състояние бяха ключов елемент около кампанията за преизбиране на 73-годишния Роналд Рейгън през 1984 г. Той все още държи рекорда за най-възрастен президент на САЩ.
Рейгън обаче успя да превърне в шега проблема по време на един от дебатите срещу по-младия си опонент Уолтър Мондейл с думите: “Нямам намерения да експлоатирам младостта и неопитността на опонента си за политически цели”.
Само 8 президенти на САЩ са загубили живота си по време на мандата – като четирима от тях са убити. През 1841 г. Уилям Хенри Харисън (68 г.) умира вследствие на настинка, която прераства в пневмония. Въпреки опитите на медиците да излекуват Харисън с опиум и други токсини, той става първият президент, починал по време на служба.
Франклин Делано Рузвелт е диагностициран с детски паралич на 39-годишна възраст и докато изпълнява мандатите си, постепенно губи двигателните си способности. Все пак Рузвелт прикрива болестта си пред избирателите, като не използва инвалидна количка при проявите си на публични места, а вместо това разчита на подпори и приспособени подиуми. Той често се оттегля в Уорм Спрингс, Джорджия, за да се възстановява в собствената си рехабилитационна клиника.
Обществото е наясно със здравословното му състояние, но самият Рузвелт се опитва да не го превръща в център на вниманието. Често споделя в интервюта, че здравето му се подобрява и рядко позволява да бъде сниман, докато седи в количката си.
Образът на инвалидната количка спира кариерата на още един американски политик – през 1972 г. губернаторът на Алабама Джордж Уолъс е прострелян и е принуден да прекрати президентската си кампания.
“Хората избраха Рузвелт, но не гледаха всяка вечер по телевизията как го носят на ръце до самолета, сякаш е полужив”, казва Уолъс по време на съдебния процес срещу атентатора му.
Дори самото съмнение за здравословно неразположение може да провали шансовете на кандидат-президентите – Ричард Никсън губи надпреварата срещу Джон Кенеди след първия телевизионен дебат, в който той се явява блед, потънал в пот и видимо притеснен.
Но дори кандидатите, които успяват да влязат в Белия дом, не са имунизирани срещу тежки заболявания. През 1865 г. току-що избраният вицепрезидент Андрю Джонсън се разболява от тиф. Той решава да изпие няколко чаши уиски и се явява с махмурлук на церемонията по встъпване в длъжност.
Повече от един век по-късно президентът Джордж Буш-старши преживя подобна срамна случка, след като се разболя по време на пътуване до Япония и повърна в скута на премиера Миязава Киичи. Буш се извини за инцидента и си тръгна от приема.
