Проектирането на АМ ”Черно море” започва през 70-те години на миналия век, когато от „Пътпроект” – филиал Варна са разработени вариантни трасета с дължина около 100 км във фаза …
Проектирането на АМ ”Черно море” започва през 70-те години на миналия век, когато от „Пътпроект” – филиал Варна са разработени вариантни трасета с дължина около 100 км във фаза „Предварителни проучвания”. Тази разработка е разгледана от Експертния технико-икономическия съвет при тогавашното Главно управление на пътищата, но конкретно решение не е взето. През 2001 г. „Инжконсултпроект” ООД – гр. Варна започва разработването на нови предварителни проучвания възлагайки го на изпълнителна агенция „Пътища”. Разработени са три основни варианта: източен, западен и този през Дюлинския проход. Трасето започва от края на изградения участък от АМ „Черно море” (от Аспаруховия мост до път I-9 при с. Звездица) и завършва при пътния възел при кв. Ветрен (пресичане с път I-6), където прави връзка с АМ „Тракия”.
Източният вариант преминава в близост до следните населени места: Бенковски, Добри дол, Круша, Детелина, Рудник, Попович, Приселци, Кошарица, Тънково, Каблешково, Лъка, бившето минно селище „Черно море” и се включва в АМ „Тракия” при Ветрен.
Западният вариант преминава в близост до следните населени места: Бенковски, Болярци, Равна гора, Детелина, Юнец, Господиново, Попович и Приселци и нататък се развива в близост до източния вариант. Източните склонове на Стара планина се пресичат и от двата варианта чрез тунел с дължина около 1 км.
Вариантът през Дюлинския проход се отделя от източния вариант при с. Детелина и преминава в близост до селата Козница, Козичино, Гюльовца, Оризаре и при Тънково се влива обратно в източния вариант отново. По този начин се избягва тунелното преминаване на планината за сметка на удължено трасе с по-лоши технически елементи и в крайна сметка – увеличени транспортно-експлоатационни разходи. Разработката завършва през 2002 г. и предадена на възложителя. На 18.04.2003 г. е проведено заседание на Експертния технико-икономически съвет при ИАП, на който, след обстойни обсъждания се приема трасето по източния вариант с дължина 95 км с предложение за известно прецизиране в отделни участъци.
При пресичанията на автомагистралата със съществуващите пътища са предвидени пет пътни възли, наречени „Харамията”, „Старо Оряхово”, „Юнец”, „Тънково” и „Ветрен”.
Относно връзката на АМ „Черно море” с гр. Варна всички проектни разработки досега изхождат от връзката с построения участък от магистралата при с. Звездица, респ. Аспаруховия мост.
През 80-те години на миналия век във фаза „Предварителни проучвания” от ИПП „Пътпроект” – филиал Варна разработват трасе за връзка между АМ „Хемус” и АМ „Черно море”, но с обикновен габарит (две ленти) и с елементи за проектна скорост 80 км/ч, докато при автомагистралите проектната скорост е 120 км/ч. Това трасе пресича канала при гр. Белослав с мост, подобен на Аспаруховия. Чрез подходящи пътни връзки се осъществяваше комуникацията между кварталите на гр. Белослав от двете страни на езерото, което премахва необходимостта от сегашната фериботна връзка.
Разстоянието по права линия между края на построената магистрала от село Приселци до Сарафово е точно 67 километра. По тази права линия най-трудният участък за строеж е между Дюлино и Оризаре около 20 километра. Строежът на магистралата е отложен за 2014 г. След това с още няколко години.
Цялостното изграждане на паневропейски транспортен коридор 8 ще свърже пристанищата Варна и Бургас с пристанищата Драч и Вльора в Албания, осигурявайки сухопътна връзка на товарите между Черно море и Адриатическо море. На север магистралата ще бъде продължена до румънското пристанище Констанца.
При взимане на окончателно решение за мястото на прокарване на магистрала “Черно море” би трябвало да се отчете стратегическата отсечка между местност Евксиноград и летището при Сарафово, която е само 81.5 км. Този вариант е свързан с прокарване на мост през варненския залив и оскъпява значително проекта, но има дългосрочна стратегическа перспектива.
С днешна дата не е ясно кога магистралата ще започне да се изгражда. Заради липсата на средства от ЕС и държавния бюджет е възможно да се стигне до публично частно партньорство или заем с държавни гаранции. Сумата, която е необходима за цялостното финализиране на проекта вече се изчислява на 480 милиона лева. Реално ще са необбходими повече пари.Със сигурност магистралата ще бъде платена, а още по-сигурно е, че тя няма да бъде факт по рано от 2020 година.
