Романсът на Венецуела със социализма се превърна в болестно състояние. Режим на тока, глад, неконтролируема престъпност, умиращи хора в болниците поради недостиг на лекарства, конфискация на „буржоазни” предприятия, хаос по улиците и един президент, който иска да задържи властта на всяка цена. Докога ще издържи?
Единственият аргумент на Николас Мадуро е, че беше избран лично от смъртния одър на обожествявания приживе революционен вожд Уго Чавес. Три години по-късно авторитарният социализъм на Мадуро доведе богатата на петрол латиноамериканска държава до ръба на тотален срив и гражданска война.
Американското разузнаване допуска президентът да бъде свален чрез народно въстание преди края на мандата, поради масовото недоволство срещу системния дефицит на стоки и услуги от първа необходимост, както и корупцията, политическите репресии и бруталната престъпност.
Столицата Каракас е градът с най-много убийства в света, а само за първите три месеца от годината във Венецуела са убити повече хора (4696), отколкото за цялата минала година в Афганистан (3545). По улиците се издигат барикади, а сълзотворният газ и палките редовно присъстват на протестите срещу властта.
Решаваща ще е ролята на армията и на полицията.
Неслучайно Мадуро иска да им даде повече правомощия, за да гарантира „мира и сигурността”, както и да управлява еднолично енергетиката на фона на ниските цени на петрола – основният износен продукт на страната – и узурпирането златните мини от мафията. Това е същината на намерението му да разшири извънредното положение, което първо бе наложено върху намиращата се в режим на свободно падане икономика.
Кръв и отчаяние
Прогнозите са катастрофални – 720 процента ръст на инфлацията до края на годината, което би означавало първо място в света по обезценяване на националната валута. Търговията на черно стига до 1000 боливара за долар, което води и до изчерпване на парите в обръщение. Същевременно западните медии съобщават как хората ядат котки и кучета, за да оцелеят, а в социалните мрежи се разпространяват шокиращи кадри на биещи се тълпи, докато щурмуват и разграбват супермаркети.
Правителството започна да национализира големи земеделски стопанства, за да контролира изхранването на населението, а след това сложи ръка върху ресурсни сектори – банки, телекоми, стоманодобивни мини, които обаче се оказаха апетитна хапка за организираната престъпност. Според някои анализатори този процес е облагодетелствал мнозина приближени на президента от управляващата върхушка, има данни и за крупни преводи на пари извън страната без официално обяснения.
През януари, на фона на инфлация от 114 процента, Мадуро нареди фабриките да не фалират, а да продължат производство на всяка цена – иначе всеки предприемач, който откаже, ще бъде арестуван. Лудостта в тази заповед е очевидна, защото няма как предприятията да работят без суровини и без пари.
Политическата криза сe задълбочи, след като депутатите не одобриха удължаването на извънредното положение по отношение на секторите „сигурност” и „енергетика”.
Ако президентът издаде нов указ и това все пак се случи, той директно ще наруши Конституцията.
Опозицията, която миналата година спечели мнозинство в парламента, призова армията да реши на чия страна да застане – и ако трябва да изкара танковете на улицата, за да спаси Венецуела от самозабравилия се и издигнал се над законите държавен глава.
Междувременно дясната опозиция събра над 1.8 милиона подписа за сваляне на диктатора от власт чрез референдум. „Хората ще останат на улицата, докато не се проведе референдум. Това правителство трябва да падне”, настоява 43-годишният протестиращ Роберто Кампос.
Дежурната конспирация
Вместо да се концертира върху вътрешния хаос, Мадуро говори за външен заговор, обвинява САЩ в медийна и дипломатическа агресия, споменава някакви тайни зли сили и в същото време предпочита да организира военни учения и паради, с които да демонстрира решителност и сила.
Външният враг е удобно и очаквано оправдание от един диктатор, какъвто е Мадуро, но истината е, че под негово управление Венецуела загуби връзките с ключови съюзници от региона, като Аржентина на падналата от власт Кристина Фернандес де Киршнер, Бразилия на отстранената Дилма Русеф и Куба, която реши след десетилетно изтощително ембарго да възстанови частично отношенията със САЩ.
Когато националната петролна компанията на Венецуела обяви, че намалява производствените мощности, това бе обяснено на хората със своеволия от страна на определени мениджъри на компанията, а спирането на газовите доставки за Колумбия бе отдадено на климатичните промени.
Защо?
Дълги години търговията с петрол е основният източник на доходи за Венецуела, като в определени периоди през 90-те „черното злато” формира около 96 на сто от целия й износ. Управляващите социалисти не намират за нужно да развият нови източници на приходи и устойчива икономика, а предпочитат да раздават щедри суми на себе си и субсидии за населението, поддържайки вътрешната сплотеност на елита и добър, но лесно „чуплив” жизнен стандарт за хората.
Сега пари няма, но мнозина последователи на чавизма вярват, че виновниците са злите капиталисти на борсите и световните пазари, а не собствените им недалновидни управници. Ако Венецуела имаше валутни резерви, със сигурност нямаше да бъде толкова тежко ударена от кризата.
Засега страната избегна фалит чрез заем от Китай, но се знае какво ще се случи при следващия падеж по дълга.
Предупрежденията от фалит вече започнаха, но Мадуро засега не показва признаци за разкаяние.
Източник : Уеб кафе
