Швейцария, която се слави с репутацията си на независима държава и е пример за пряка демокрация, отказва гражданство на мюсюлманското си население.
Държавата е отказала швейцарско гражданство на две мюсюлмански сестри на възраст 12 и 14 години.
Момичетата, които живеят в северния град Безел, са кандидатствали, преди няколко месеца за швейцарско гражданство.
Искът им не е одобрен, тъй като, не са се съобразили с учебната програма на училището, в което учат.
Те са отказали да присъстват на задължителните уроци по плуване, защото се посещават и от момчета, а тяхната религия не им позволявала да бъдат заедно с мъже в плувен басейн.
Пред телевизия SRF, председателят на комисията по натурализация, Стефан Верле, коментира взетото решение :
‘‘Който не изпълни тези условия, нарушава закона и следователно не може да бъде натурализиран‘‘.
Стефан Верле допълва, също, че случаят е прецедент, тъй като, това е първият път, в който молба за гражданство е отказана, поради неизпълнение на училищна програма.
През 2012 година, мюсюлмански родители отказват дъщерите им да посещават плуване в училище и са глобени с 1500 долара.
Въпросът стига до Върховния съд, който постановява, че религията не привилегирова никого във връзка със задължителната учебна програма.
Швейцарската комисия по натурализация е отказала подадено заявление за гражданство и на друго мюсюлманско семейство.
Причината – предпочитали да носят дънки и анцузи и не поздравявали минувачите из града.
Немският вестник Basellandschaftliche Zeitung, съобщава, че семейството е било запознато с изискванията за швейцарска натурализация, които са свързани пряко с обичаите на географското място, в което живеят. Комитет, съставен от жители на швейцарското село Bubendorf, е наблюдавал начина, по който живее семейството. Така се стига до решението, че те не отговарят на изискванията за швейцарски паспорти.
През месец май, тази година, швейцарските образователни власти въвеждат санкция, в размер на 5000 долара за учениците, които отказват да спазват традиционното ръкостискане с учителя.
Идеята за санкция идва, след като две мюсюлмански момчета отказват да стиснат ръката на учителката си, поради религиозни за тях причини.
Мненията по случая са различни – някои смятат, че за Швейцария е приоритет поддържането на нейната национална идентичност и култура, отколкото стремежа към политическа коректност. Други, критикуват нацията за отказа на гражданство.
Отказът от гражданство, обаче, не е ограничен само до мюсюлмани.
През 2014 година, Швейцария отказва гражданство на американец, който живее в държавата близо 40 години.
Причината – пред комисията по натурализация американецът не е могъл да назове някои от неговите швейцарски приятели и съседни села.
Според комисията, мотивите на американеца за гражданство не са свързани с желанието му да се интегрира, а по-скоро, касаят лични облаги.
Американецът Irving Dunn не отрича обвиненията, като коментира пред вестник: ‘‘Може да се очаква, че хората, които искат гражданство го правят заради лични цели и облаги. Например, право на гласуване и право на живот в Швейцария за неопределен период‘‘.
Швейцарският информационен сайт, Swissinfo, съобщава, че, за да бъде натурализиран някой е нужно: ‘‘човекът да бъде добре интегриран, да се придържа към законите и традициите на страната и да не представлява заплаха за вътрешната и външната сигурност‘‘..
Швейцария настоява за абсолютна интеграция на чужденците, която е свързана много повече с интегрирането им в самото швейцарско общество, отколкото с познаването на националната политика, история и език.
Кандидатите за гражданство трябва да докажат, че спазват местните обичаи и традиции и че са добре асимилирани в техните общности.
Местните селски или граждански кметства дават своята оценка относно решенията за натурализация.
Мнението им е от значителна важност, тъй като те са най-запознати с това дали даден кандидат се смята за почетен член на общността.
Така, ако комитетите в кметствата, решат, че някой кандидат не е подходящ, неговата молба за гражданство не се предава до федералните власти за по-натътъшна обработка.
