Годината е 2003. Студена ноемврийска вечер. Пред два от входовете на зала „Универсиада“ в София десетки млади хора са се наредили на голяма опашка и чакат да си купят билет за 3 лева и да влязат, за да гледат мач на баскетболния „Лукойл Академик“ в турнира за Купата на УЛЕБ. Искат да са част от шоуто, което по това време традиционно включва купон с диджей, изпълнение на мажоретки и качествен баскетбол…
Тринадесет години по-късно опашки и диджей вече няма, няма и шоу. Макар животът да е поскъпнал значително, билетите са си все така по 3 лева. Всъщност при новите цени на билетите на градския транспорт в столицата пътуването до и от залата излиза по-скъпо от билета за самия мач.
Цените на билетите в българския спорт в най-общия случай са символични, че дори и обидно ниски за самия спорт. Особено сравнено с цените за други развлечения като кино и театър (специалните събития като концерти, спектакли и юбилейни събития в спорта дори не ги броим). Все още има и клубове, които отварят широко вратите си за публиката с вход свободен. Причините за проблема са много и са все дълбоки, като се завъртат в омагьосан кръг – слаб продукт, лоша инфраструктура, нисък стандарт на живот, никакво отношение към публиката и липса на стратегия и ценова политика. И ако някой дръзне дори само да пробва да пробие статуквото със „скъпи“ билети, веднага бива заклеймен.
Действителността
Привържениците на ЦСКА още помнят пагубното управление на „Титан“. Едно от най-емблематичните решения на собствениците на клуба дойде през лятото на 2010 г., когато бяха определени рекордните цени от 10 лева за сектор Г, в който стоят най-запалените привърженици. Тогава феновете реагираха остро, но изпълнителният директор Венцислав Живков обясни, че тази цена е нормална за спектаклите, които отборът ще прави. Спектакли нямаше, а след това цените на билетите се променяха неколкократно, като варираха от 1 до 10 лева.
Футболът е спортът, който привлича най-много публика в България, и е мястото, където се завъртат и най-големите пари – за заплати, трансфери, телевизионни права. Заради начина си на управление – както и в примера с „Титан“ – почти никой от клубовете не се води от бизнес логиката и не разчита на средствата от билети като на сериозен източник на средства. Най-високите цени се държат от „Левски“ и ЦСКА с по 20 лева за сектор А на стадионите си. Над средното ниво е шампионът „Лудогорец“, чиито билети за мачовете в Разград са между 8 и 15 лева. В дъното са „Монтана“ и „Черно море“, където се влиза за по 4 лева.
Ако се перифразира въпросът за кокошката и яйцето, е интересно дали клубовете трябва първо да започнат да предлагат добър продукт или по-скоро сега билетите са с прекалено ниски цени, което омаловажава и без това малката стойност на съществуващия продукт. „Нито кокошката, нито яйцето. Най-напред трябва да си оправим кокошарника“, заяви за „Капитал“ в своя стил Венцислав Стефанов, който е дългогодишен президент на „Славия“ и член на изпълнителния комитет на БФС.
Според него „държавата трябва да се обърне към спорта с лице, а не гърбом“ и да подкрепи изграждането на стадионите, за да има подходящи условия. Той е недоволен от разпоредбите на сформираната това лято Първа лига, според които мачовете трябва да са на съоръжения с осветление. Затова и „Славия“ ползва националния стадион. „Това е едно уникално идиотско решение под давлението на Кирил Домусчиев, който държи и телевизионните права. Не е нормално мачовете да са в 21.00 часа. И по 1 лева да са билетите, кой ще отиде на стадиона в студа? Цената не бива да е под 10 лева. Разходите за един мач са поне 6-7 хиляди лева“, добави Стефанов.
Друго от решенията за Първа лига е мачовете да са на стадиони с добър терен. Затова „Черно море“, „Монтана“, „Дунав“ (Русе) и „Локомотив“ (Горна Оряховица) домакинстват съответно в Каварна, Ловеч, Разград и Пловдив. А това от своя страна обяснява ниските цени на билетите за мачовете на „Черно море“ и „Монтана“. Това доведе и до билети по 1 лев за мача, в който „Локомотив“ (Горна Оряховица) домакинства на „Локомотив“ (Пловдив) в… Пловдив.
„Лудогорец“ е пример за клуб, който има строго определена ценова политика и плътно я следва. Друг е въпросът доколко тя има успех. Без съмнение отборът има качество, стадионът е добър, но този сезон във вътрешното първенство публиката е малко. Интересен е и казусът с Шампионската лига. При второто си влизане в групите на турнира клубът постави почти същите цени на билетите, както и при първото. Срещу ПСЖ (между 50 и 100 лева) на националния стадион в официалната статистика бяха отчетени 17 155 зрители. Това поставя въпроса къде е грешката и защо срещу „Реал“ (Мадрид) и „Ливърпул“ „Васил Левски“ беше препълнен при същата стойност на пропуските. Най-вероятното тълкувание е, че испанците и англичаните имат много почитатели в България, докато въпреки възхода си ПСЖ все още няма статута на гранд, който да привлече непредубедените запалянковци, искащи да гледат футбол на високо ниво. Което веднага поставя билетите в графата „прекалено скъпи“.
Много от футболните клубове в България действат „на парче“. Борещият се за възвръщане на своята идентичност и обединение на привържениците ЦСКА започна сезона с билети между 7 и 20 лева срещу „Славия“. Последва промяна на цените на 5 лева за всички сектори, оправдано със слабите резултати и със забележката, че футболистите ще покрият разликата до реалните цени от заплатите си. Това вълнение нагоре-надолу обаче дискредитира и без това непопулярната в България кампания по продажба на сезонни карти.
В един от най-бедните региони в страната може да бъде забелязан добър пример. „Ботев“ (Враца), който се състезава във Втора лига, пуска привържениците си срещу 3 лева, като се стреми да изгради навици у тях. „Няколко дни преди мач правим шатри и продаваме билетите по 2 лева. Целта на предварителната продажба е да намалеят опашките, защото хората са свикнали да идват в последния момент. Преди решителния мач с „Етър“ миналия сезон продадохме 1000 билета предварително, което за В група си беше добър резултат“, обясни маркетинговият директор на клуба Данислав Георгиев.
Блатото на посредствеността
И ако във футбола все пак има някакви „стандарти“, в другите отборни спортове положението е плачевно. Волейболният ЦСКА, който от години се бори със зъби и нокти за съществуването си, тази година вдигна цените и билетите вече са 6 лева. Това е два или три пъти по-скъпо спрямо всички останали клубове в елитните групи в първенствата по волейбол и баскетбол. За да гледа шампиона „Добруджа“, на човек са му нужни 2 лева. В баскетбола 3 лева стигат за мач на дългогодишния хегемон „Лукойл Академик“.
„Хората не са научени да плащат“, каза пред „Капитал“ изпълнителният директор на ОСК „Лукойл“ Сашо Везенков. Той обясни, че когато е започнал работата си в началото на изграждането на проекта, е имал много идеи, но те не са се осъществили. Според него клубовете няма много какво да направят, а и жизненият стандарт е нисък. „Ако някой сложи цени от 10 лева, никой няма да отиде на мача. Самото представление не струва много.“
Директорът на Националната волейболна лига Евгени Иванов смята, че е няма да бъде редно лигата да задължава или да препоръчва на клубовете въвеждането на минимален вход. „Личното ми мнение е, че няма как да искаш да направиш продукт с ниски цени. Когато ангажираш един човек финансово, той ще има по-голямо отношение към теб. В противен случай си казва: „Щом е безплатно, сигурно не е хубаво“, заяви той пред „Капитал“.
Подобна е логиката на ръководството на „Марица“. Женският волейболен шампион замени безплатния вход с билети по 3 лева за първенството и 5 лева за Шампионската лига. „Вече разполагаме с хубави зали, в които можем да предложим на зрителите добър продукт. Естествено, засега цените са ниски, но в сравнение с безплатния вход това е една стъпка в правилната посока“, каза пресаташето на пловдивския клуб Николай Марков.
Голямата цел е публиката да започне да цени продукта. „Тепърва ще се борим с възприятието, че един волейболен мач трябва да струва по-малко от един филм в мола. При много от клубовете в други държави приходите от билети са съществена част от бюджета. При нас засега дори това не е идеята, а по-скоро да придадем някаква стойност на това, което предлагаме.“
Стандартът на живот е важен фактор, но извън контекста сам по себе си не е определящ. „Арсенал“ е един от футболните клубове с най-скъпите билети, а миналия сезон годишната карта е била 1014 паунда, или грубо около половин средна заплата във Великобритания. А „Емирейтс“ почти винаги е пълен. Иначе казано, когато предлагаш качествен продукт, той си има цена и винаги се намират хора, които да я платят.
За ниското ниво на спортния продукт във вътрешните първенства в България спор няма. Зачестяващите в последните години специални събития показват, че хората имат желание да гледат шоу и са склонни да си плащат за него. Това трябва да е знак за клубовете да оставят в миналото практиката с безплатния и символичен вход, да започнат да полагат усилия, за да включат привържениците в процеса. Тогава и хората ще оценят спорта.
