Има нужда от тази провокация, не може да си говорим само за неплатени сметки, квартални тарикати, свободно разхождащи се бежанци или мигранти и подобни изтъркани до дупка тематики. Време е за малко културен проблем, ама не онази – вносната пропаганда за мултикултурализъм, а за нещо локално и някак незабележимо, но тлеещо със силата на неугаснал вулкан.
Може да се изненадате, но
България е достойна за рекордите на Гинес, що се касае до националния химн, който в годините се е променял многократно.
Защо и как е също толкова интересен въпрос? Вероятно отговорът се крие в историческата преходност и непреходност от един към друг строй, от една към друга идеология.
Нека започнем с първия национален химн, а именно „Шуми Марица“, задържал се като такъв от Освобождението, та чак до 1947 година, когато новата политическа реалност избира „Републико наша, здравей“ по текст на Крум Пенев и музика на Георги Димитров, но не вождът и учителят Димитров, а хоровият диригент и композитор със същото име. Третият обхваща богат творчески състав, който в момента е излишно да изброявам и носи името „Българийо мила“. Тук, новото политическо отражение вече съвсем си казва думата, a възхвалата към съветския народ е застъпена във всеки куплет. Музиката пък е доста нескопосано взаимствана от съветския химн.
Иде ред и на №4, който всъщност е настоящият химн на България – „Мила Родино“ по текст на следващия в Австрия студент Цветан Радославов, който се записва като доброволец в Българо – Сръбската война през 1885 година. И тук идва голямата мистерия, а именно музиката, която за удобство се счита, че е част от народното творчество, аранжирана от големия български композитор Добри Христов.
Фактите обаче са следните: през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме „Мила Родино“ за химн на България, но на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, изпълнявана от гастролиращите руски оркестри на евреите ешкенази и това не дава основание да бъде химн на българите. Заради тази своя теза видният български композитор е премахнат от комисията и „Мила Родино“ става национален химн. Същият онзи Добри Христов обаче, също споменава, че мелодията е взаимствана от еврейска песен, което налага допълнителна хармонизация от страна на Филип Кутев и Александър Райчев.
Оказва се, че променящият се със скоростта на годишните сезони национален химн има вероятност пък и да не е български. Но това, може би не е проблем за чуждопоклонническите ни души.
Политическата обстановка добавя и един характерен куплет, който по-късно е премахнат, а именно:
Дружно, братя българи!
С нас Москва е в мир и в бой!
Партия велика води
нашият победен строй!
Велико поклонение и признателност! Но малко иронично искам да попитам не е ли сега моментът да добавим пък някакъв друг текст към химна с възхвала към Вашингтон или Брюксел, може да е дори на английски. След като въпросът за нов пореден национален химн беше поставен наскоро, би било подходящо да вземем и някоя кънтри мелодия, на Уили Нелсън или Кени Роджърс да речем, а може и на Доли Партън, дори може да не се превежда – така внушението би било още по-силно, а някой ден пък може гордо, наместо химна на България да звучи и американския химн.
Така че в целия си исторически кръговрат, може би само първият химн е автентичен и изцяло български. Разбира се, не това е най-големият проблем, но носи отговора на най-големия, а именно, че българинът гледа само как да угодничи като никога не устоява себе си, а националните интереси и достойнство, за жалост винаги са били след чуждите.
