Само няколко часа след ударите в Париж, крайната десница на Франция успя да извлече дивиденти от ужасяващите събития.
Лоран Вокие, главен секретар на републиканците, партията на бившия френски президент Никола Саркози, както и бивши министър по европейските въпроси, се обяви за лагери за задържане на 4000 души в страната, считани от властите за потенциални терористи. В Германия пък Маркус Зьодер, финансов министър на Бавария и лидер на Християнсоциалния съюз, който е близък до партията на консерваторите на канцлера Ангела Меркел, но е сред най-острите критици на политиката й за бежанците, заяви, че след случилото се всичко се променя и с неконтролируемия поток на имигранти и бежанци е свършено.
Поне в това има истина – Париж промени всичко.
Германците се чувстват нападнати не само заради това, че техният външен министър Франк-Валтер Щайнмайер бе на “Стад дьо Франс” заедно с френския президент Франсоа Оланд, когато отекнаха взривовете.Те се чувстват атакувани всеки ден от неспирния поток хора от друга, чужда култура и среда, както финансовият им министър Волфганг Шойбле го определи тези дни. Все по-слаби са гласовете на онези, които заявиха намерение да ги посрещнат гостоприемно и помагат да се настанят и интегрират в страната и все по-силни са гневът и страхът. Разбирането, че пристигащите в последните месеци са риск за сигурността се оформи сред антиимигрантските кръгове и затвърди като убеждение, че атаките нямаше да се случат, ако политиците не бяха пуснали тези хора на тяхна територия. И въпреки че не представляват цялото германско общество, то те печелят все по-голяма подкрепа, а атаките към бежански центрове и инакомислещи политици като новоизбрания кмет Хенриете Рекер нарастват и се ожесточават.
Рейтингът на канцлера Меркел не просто се срина заради политиката й спрямо бежанците. Появиха се и обвинения, че тя носи вината за случилото се в петък. Ръцете на Меркел, пише в социалните мрежи поддръжник на движението ПЕГИДА, са окървавени. На призива на правосъдния министър Хайко Маас да не се поддаваме на ужаса, защото свободата и демокрацията са по-силни, също бе отговорено остро – “Вашата крайно идиотска политика направи всичко това възможно”. Тези отговори се появяват все по-често. Заедно с набиращата сила ислямофобия, партии като “Алтернатива за Германия” бележат все по-силно одобрение и последните допитвания за първи път им дават над 10%. Все по-голям става натискът за връщане на граничния контрол по националните граници на страните от Шенген. Редица държави обявиха мерки за затягане на охраната, а други ще спрат или намалят приема на бежанци. Вече няма никакво значение кои са и какви точно са бежанците по произход, откъде и кога са дошли. Тенденциите са ясни. Изглежда, че Берлин ще замени политиката със страха. А накъдето поеме Германия, ще тръгне и Европа.
