Хандан Аскън ходи по лекари от март 2015 година насам. С помощта на своя физиотерапевт жената се надява скоро да започне да прави по няколко стъпки. Засега тя не може да ходи без чужда помощ – парализирана е от кръста надолу. 30-годишната е била осакатена от собствения си съпруг, който се опитал да я застреля насред улицата – изпразнил цял пълнител срещу нея, само защото искала да се разведе. Макар Аскън да се разминала на косъм със смъртта, мъжът ѝ не е обвинен в опит за убийство, а само за нанасяне на телесна повреда.
„Ще изкарам лечението си докрай, колкото и дълго да продължи, защото това е единственото, което ме крепи в момента”, уверява ранената жена.
40% от жените – жертва на домашно насилие
Хандан Аскън е само една от многото жертви на домашно насилие в Турция. По данни на Статистическия институт, от него са засегнати 40% от всички жени в страната. В резултат на физическо насилие от съпрузи и партньори само за една година – през 2015 – са починали 303 жени.
Организацията “Да спрем убийствата на жени” настоява да се създаде специална служба в защита на жените, която да осигурява и достатъчно места в домовете за пострадали от домашно насилие.
В цяла Турция сега има едва 130 подобни места, които предлагат подслон за не повече от 3500-4000 души. При това Турция е подписала “Конвенцията от Истанбул” – документ на Съвета на Европа за борба с насилието срещу жени и домашното насилие. Аслъ Елиф Сакалъ от женската правозащитна организация „Mor Cati” обяснява, че по закон във всеки град с над 100 000 души население трябва да има поне по един дом за закрила, но реалността е съвсем друга, защото законите не се спазват.
Държавата не осигурява на жертвите професионална защита
Адресите на домовете за жени, пострадали от насилие, както и имената на настанените в тях, би трябвало да се пазят в тайна. Но поради липсата на адекватно обучение на персонала, много от работещите в тези центрове не спазват правилата, поради което много мъже успяват да открият напусналите ги съпруги.
default
Гюлсюм Кав се бори за повече домове в защита на жените от домашно насилие
Освен това в повечето от тези домове е наложен крайно строг контрол. “Жените нямат право да ползват телефон и интернет свободно. На практика условията там приличат на тези в местата за изтърпяване на наказания”, твърди Аслъ Сакалъ.
Въпреки това все повече жени търсят защита в подобни центрове. Само през първите 6 месеца на тази година в Истанбул е имало около 500 молби за настаняване, но местата в дома на „Mor Cаti” предлагал място едва за 42 от жени. През 2015 година общо 695 жени са поискали да бъдат настанени, но са били приети само 44.
Ръст на насилието след опита за преврат
От 2012 година насам, когато за последно са били приети някакви мерки по смисъла на Истанбулската конвенция, в Турция не е направено нищо за подобряване на закрилата на жените от физическо насилие. Сакалъ е убедена, че това се дължи на липсващата политическа воля за прилагане на закона. Гюлсюм Кав от организацията “Да спрем убийствата на жени” твърди, че положението междувременно се е влошило допълнително. След неуспешния опит за преврат на 15 юли случаите на физическа разправа с жени са нараснали двойно, казва тя и посочва следните причини за растящото насилие: “В турското общество се е натрупало значително напрежение, нарушават се човешките права. Опитът за преврат беше брутален акт, такъв е и отговорът на властите. А жените усещат това най-силно, защото насилието се превръща в нещо нормално”, казва правозащитничката.
След неуспешния опит за преврат правителството забрани редица неправителствени организации. Сред тях и много от онези, които защитават правата на жените и децата, казва Аслъ Сакалъ.
