Доморасли политически гейши и добре платени клакьори на някои чужди столици месеци наред ни заливат с нелепи упражнения …
по демагогия около създаването на т. нар. командни центрове на НАТО и разполагането на тежка американска техника във военните бази на САЩ у нас. В желанието си да скрият истината управляващите се оплетоха в собствените си трагикомични увъртания за някакви кратки рутинни учения на алианса, разчитайки на наложената от тях информационна завеса пред обществото. После тя се пропука и „корифеите“ на „Дондуков“ 1 и 2 в София замълчаха гузно след признанията на военния министър на САЩ Аштън Картър и зам. командващият американската морска пехота в Европа ген. Норман Кулинг : у нас ще бъдат разположени за продължителен период бойни подразделения и бронирани машини, включително танкове. Това щяло да има „възпиращ ефект“ спрямо Русия и „ще успокои безпокойствата на съюзниците в НАТО от намесата на Москва в Украйна“…
Към целия този пропаганден разгул се присъедини и президентът Плевнелиев, за когото понятия като умна, съобразена с националните интереси, балансирана политика спрямо великите сили са неща непонятни и следователно – непостижими. Публичните му прояви упорито ни напомнят едно печално правило: дълго култивираният нихилизъм в обществото да се персонифицира в разни овластени недоразумения. И да се съпровожда от вулгарно денационализиране в мисленето и поведението на хора, които за зла участ изненадващо и за тях се оказват на върха на управленската пирамида в съсипаната ни държава. Причудливите словесно-мисловни изблици на президента дълго време забавляваха изпадналият в социална мизантропия и безпътица „електорат“. До момента, когато той все повече започна да разбира, че скудоумните, слугински импровизации на злополучният ни държавен глава могат да запалят опасно огнище под нозете на България. На Югоизточна Европа й трябва „повече НАТО“, защото Русия щяла да ни окупира, заяви сериозно и с васален патос обитателят на „Дондуков“ 2 след един воаяж на запад за поредните инструкции.
Разбира се, на неговите кукловоди както винаги е нужен претекст / дори несъстоятелен/ за разрушителната им инвазия в различни райони по света – уж в името на демокрацията, която обикновено завършва с огромни жертви сред мирното население, тотален хаос и погром върху непослушните държави. Примерите са десетки. Между тях е и т.нар. Арабска пролет, замислена в някои презокеански секретни лаборатории, за да задоволи нечии геостратегически интереси и да насочи в „правилната“ посока енергиините ресурси на редица страни, превърнати днес в руини от нестихваща /инспирирана и подкрепяна отвън/ гражданска война. Поредният внос на лъжедемокрация им донесе единствено реки от кръв и неизброими жертви, над които сега триумфално се развява черното знаме на още едно уродливо отроче на Запада – „Ислямска държава“. Последва и огромният бежански поток –също предвиден във въпросните лаборатории като средство за отслабване на Европейския съюз и промяна в неговия етно-религиозен облик в полза на исляма.
Разбира се, овластени персони с неизлечим слугински рефлекс и разни дежурни , набедени „анализатори“ у нас не говорят за всичко това пред стресираното от прелестите на имитираната ни демокрация общество. Тежка конспиративна мъгла покрива и ревностно укриваните от любопитната публика тайни военни споразумения , които превръщат страната ни в плацдарм за агресия срещу други държави. А те имат предистория и в основата й лежи една дълго подготвяна геополитическа стратегия спрямо Балканите, задействана веднага след разпада на бившия Съветски съюз. Командните центрове на НАТО, разполагането на морски пехотинци и тежки оръжия в американските бази у нас, неотдавнашната демонстрация на военна сила в Черно море са само нейно продължение. Част от целите на тази стратегия са предислоциране на военните бази на САЩ в Западна Европа и изтеглянето им в Югоизточна, премахване на руското влияние в региона, контрол върху Проливите, Кавказ, Близкият изток, Черно и Средиземно море, съпроводено с удар срещу православието чрез прокарването на т. нар. Ислямска дъга. Тя бе замислена в мозъчните центрове на ЦРУ , а днес /чрез съответно адаптиране/ е едно от основните оръжия на Анкара в параноичното й желание да реанимира Османската империя. Ислямската инвазия преминава през Босна и Херцеговина, Косово, Санджак, Македония, България / в турската разработка Кърджали е посочен като неин основен пункт в Родопите/, достига Западна и Източна Тракия отвъд югоизточната ни граница.
Новата стратегия на Вашингтон към Балканите пролича особено ясно през 1999 г. по време на агресията на НАТО срещу бивша Югославия, маскирана като хуманитарна акция за предотвратяване на широк етнически конфликт – също инспириран от Запада четири години преди това при войната в Босна и Херцеговина. Целта бе Югославия да бъде раздробена на малки, бедни и, разбира се, послушни държави. Затова в продължение на 78 дни вълните от изтребители Ф-16 сриваха сръбската икономика, горяха промишлени предприятия, училища, болници, жилищни квартали, Белградската телевизия, рухнаха мостовете на Дунав.
По същото време пропагандната вакханалия в полза на агресията получи тежка пробойна след едно изявление на тогавашния американски президент Бил Клинтън, което не остави никакви илюзии за намеренията на Вашингтон. „Нашата военна кампания, казва той, ще продължи, защото се ръководим от стратегията за окончателно и безвъзвратно премахване на православно-славянската хегемония на Балканите и в Централна Европа. Деструкцията на Сърбия и трайното присъединяване на Албания, Македония и България към мюсюлманските ценности ще създадат нова обстановка на Балканите и в Европа. ЕС и САЩ трябва да унищожат докрай т. нар. национални икономики на държавите от региона, за да станат те неделима част от новия световен ред. Стимулирането на националното развитие, на националната самобитност трябва да отстъпят място на атлантическите критерии и ограничаването на националния суверенитет в бившите социалистически страни. Ние и нашите съюзници трябва да следваме стратегията, която да гарантира превеса на силите, обединяващи Югоизточна Европа, за да влезе тя в новия световен ред, в който няма и не ще има място за православно високомерие и славянско упорство и превъзходство“…
Резултатът е известен: Югославия престана да съществува, апетитите на Вашингтон и Анкара за влияние над бившите й републики нараснаха неимоверно и на Балканите днес отново тлеят опасни за православието и мира в региона огнища. Междувременно американците създадоха една от най-големите си военни бази в Европа – „Блондстийл“ в Косово, и без да се свенят изтикаха към властта в Прищина главорези и наркотрафиканти.
Така приключи първият етап от „източната“ стратегия на Вашингтон, следваше вторият, който визираше България и нейното важно географско положение. След приемането ни в НАТО през 2004-та управляващите у нас пръдължиха задкулисната си игра с Белия дом, а правителството на Станишев свенливо споменаваше за „някакви преговори“ със съюзниците. Информационната завеса се пропука след едно разкритие на в. „Вашингтон пост“, който написа: „България се е съгласила да отвори три свои бази за постоянно разполагане на 2 500 американски войници в готовност за битки в Близкия изток и в други съседни региони. САЩ могат да изпращат войските от базите за мисии в трети страни, без специално разрешение на българските власти“…
По този начин, получавайки безвъзмезно базите в Граф Игнатиево, Безмер и Ново село, заедно с големите военни складове в Айтос, САЩ сложиха ръка върху стратегическата полоса юг- север. От нея могат да контролират огромни региони – Балканите, Проливите, Кавказ, Близкият изток, Средна Азия. Сегашният кабинет на Бойко Борисов възприе стила на предшественика си Станишев и несръчно жонглира с истината около създаването на т. нар. командни центрове на НАТО и разполагането на специални американски части и тежка бойна техника у нас. Военният министър Ненчев, оплетен в собствената си некомпетентност и васален манталитет, подхвърли на обществото познатия рефрен, че по въпроса имало подписани споразумения, без да обяснява съдържанието им. После на „Дондуков“ 1 и 2 отново настъпи странно мълчание, докато парламентът разнобразяваше окаяното ни битие с политическа клоунада.
Иначе нашето дезинформирано и цинично манипулирано общество щеше да разбере някои нелицеприятни и изключително опасни за националната ни сигурност факти. Няколко месеца след като с раболепно усърдие подарихме базите на Вашингтон, у нас пристигна командващият сухопътните сили на САЩ в Европа генерал Дейвид МаККиернън. Визитата бе покрита с максимална секретност, управляващите се задоволиха с обичайното обяснение, че ставало дума за рутинно посещение. А всъщност по инициатива на Белия дом целта му бе подписването на двустранно военно споразумение с кодовото название „Мисия Изток“. По същество това е нова българо-американска структура за оперативно-тактическо планиране и материално- техническо обезпечаване не само на съвместни учения, но и на бойни операции извън нашата територия. Така страната ни се превърна в предмостие за удари на САЩ над неудобни правителства и държави и за контрол върху петролните полета и газопреносната инфраструктура в Близкия изток и Средна Азия. Преди време подобна структура бе създадена и с Турция под името ЖУСМАТ, по-късно преименувана в ОДС – Офис за сътрудничество в областта на отбраната. Той се намира в квартал на Анкара, на булевард с името на известен в близкото минало турски политик и от създаването си досега се ръководи само от американски висши офицери – между тях е и генералът от военно-въздушните сили на САЩ Питър Сутън. „Мисията изток“ вкара страната ни в схемата на това секретно звено, в което се планират и осъществяват тайни разузнавателни и военни операции спрямо страни от Близкия изток, Балканите, Средна Азия до Китай. Затова Вашингтон преоборудва посолството си в Анкара и консулствата си в Адана, Измир и Истанбул с най-модерна техника за електронен шпионаж. В обсега му от Адана влизат Ирак и Иран, от Истанбул контролират Проливите, Черноморският регион, Кавказ, Балканите и, разбира се, България. От Измир подслушват Източното Средиземноморие, Гърция , Балканите и отново България. Тайните операции се активизираха особено след като бившият американски военен аташе в София Майкъл Хейдън оглави ЦРУ. Преди това той ръководеше най-секретното разузнавателно ведомство на САЩ – Агенцията за национална сигурност.
В сервилния си унес към някои западни столици обитателите на „Дондуков“ 1 и 2 в София и разните политически позьори в разкъсвания от безпринципни противоборства парламент не си дават сметка за угрозите, надвиснали над българската държава. Може би ще осъзнаят реалностите когато страната ни се превърне във втора Босна или Косово и бъде федерирана по етно-религиозен признак, присъединявайки се „трайно към мюсюлманските ценности“ по думите на Бил Клинтън. А може би когато, заради късогледата им, васална политика, се превърнем в мишена при един бъдещ широкомащабен военен конфликт и чужди ракети с ядрен заряд се появят в нашето въздушно пространство.
____________________________________
*Димитър В. Аврамов е политически коментатор. Автор е на стотици разследвания по вътрешна и международна политика, българо-турските отношения, ислямският фундаментализъм, Възродителният процес, ролята на ДПС в ерозирането на българската държава, кюрдският проблем. Неговите разследвания са в основата на два серийни документално-публицистични телевизионни филми в две телевизии. Народен представител в 42-то Народно събрание.Почетен член на Националния независим съюз на офицерите в България.
