Защо се наложи България да спре износа на ток, и то в края на ледената серия от минусови температури? Заради рекордното от 20 години потребление на електроенергия (7690 мегаватчаса на 11 януари), заради проблемите с част от централите, включени в студения резерв, или заради двете?
Официално от Министерството на енергетиката посочиха метеорологичните условия като причина на 13 януари износът да спре. Но и започнаха проверки в ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Марица-3“ – Димитровград, и ТЕЦ „Русе“, които имаха и още имат проблеми да включат в енергийната система блоковете си от студения резерв.
Проблемът
От 12 януари насам България получава всеки ден електроенергия в рамките на междусистемния обмен от Румъния (до 253 мегавата, Мвт) и от Турция (100 Мвт), показва справка в сайта на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Това означава, че над половината от т.нар. студен резерв, чиято обща мощност е 544 Мвт, не е активиран. Въпреки заповедта на министъра на енергетиката Теменужка Петкова от 11 януари да бъде активиран, защото държавата плаща на централите да поддържат студения резерв точно за такива критични ситуации.
03 Icon p18 19 2
На всеки 6 месеца ЕСО провежда търгове за мощности, които да бъдат активирани в случай на нужда. В момента това са отделни блокове в 6 централи – държавната ТЕЦ „Марица изток-2“ и частните ТЕЦ „Бобов дол“, „Биовет“, „Русе“, „Марица-3“ – Димитровград, и „Брикел”. Те получават средства всеки месец, с които трябва да поддържат неработещите съоръжения в готовност да бъдат активирани и включени в енергийната система от 1 до 9 часа след издаването на заповед от енергийния министър. По данни на ЕСО държавата плаща между 1,3 млн. и 7,4 млн. лв. месечно, в зависимост от мощността. Единствено централата на „Биовет“, която предоставя по-малко мощности за студен резерв, получава под 1 млн. лева.
Минусовите температури през втората седмица на януари обаче показаха, че поне 3 от централите не са готови за форсмажорните обстоятелства – ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Русе“ и ТЕЦ „Марица-3“ – Димитровград. Според официалната информация в „Бобов дол“ и в „Марица-3“ въглищата замръзнали, а ниското ниво на р. Дунав не позволявало нормално охлаждане на ТЕЦ „Русе“. Случайно или не, и трите централи са собственост на бизнесмена Христо Ковачки.
Обявените проблеми не променят факта, че всяка от 6-те централи, осигуряващи енергийния резерв на страната в случай на нужда, е длъжна всеки ден да информира Централното диспечерско управление към ЕСО за запасите си от гориво и готовността за експлоатация, посочи пред „Икономист“ Еленко Божков, енергиен експерт и бивш зам.-председател на Комисията за енергийно и водно регулиране. Според него централите или не са подавали информация, или тя не е била вярна. В противен случай от диспечерското управление щяха да сигнализират и да започнат проверки още преди началото на големите студове, смята Божков.
Според правилата на ЕС всяка държава членка може да спре износа, за да осигури безпроблемно вътрешното си потребление, но ако е активирала изцяло студения си резерв и той не стига. Тъй като у нас това не се случи, Министерството на енергетиката започна проверки на трите централи, които не успяха да задействат мощностите си. Заради неизпълнението на условието за студения резерв може да се стигне до санкции за България от Еврокомисията, защото със спирането на износа се нарушават договорни отношения, коментира Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум. Според енергийния експерт проф. Атанас Тасев обаче санкции са малко вероятни, защото става въпрос за форсмажорни обстоятелства, от които е засегната не само България. Но и по думите на Тасев някой трябва да носи отговорност за липсата на студен резерв.
Версията
От две десетилетия не се е налагало студеният резерв да бъде активиран и явно някои хора са намерили начин да печелят, като сключват договори за продажба на ток на свободния пазар, е версията на Еленко Божков. По принцип това не е проблем, стига блоковете в тези централи да са надеждни, но с изключение на държавната „Марица изток-2“ и на „Биовет“ останалите не са на нужното технологично ниво, обясни Божков.
Той не вярва на обяснението за замръзналите въглища на ТЕЦ „Бобов дол”, защото „Марица изток-2“ работи с много по-некачествени и влажни въглища, но изпълнява задълженията си по договора за студен резерв. Същото важи и за „Марица-3”, която отдавна трябваше да е затворена, но се поддържа с парите от студения резерв. Това се отнася отчасти и за „Бобов дол“, при който имаше поредица от скандали за липсата на сероочистки.
Версията на Божков е, че най-вероятно тези централи са работили по договори с търговци на свободния пазар. Тъй като българските лигнитни въглища са нискокалорични и с високо съдържание на сяра и пепел, блоковете аварират често. Тогава съответната централа пуска блока от студения резерв, за да изпълни договора си, а авариралият отива в резерв, но няма как да започне работа. Тъй като дълго време не се е налагало резервът да бъде включван, това е била сравнително безопасна схема собственикът на централата да получава за една и съща мощност и пари от държавата за поддържането й за резерв, и от търговия с ток на свободния пазар.
Напълно възможно е да се случва точно това, коментира и проф. Тасев. При всички случаи обаче някой трябва да носи отговорност, тъй като в ситуация на форсмажор се оказваме без резерв, допълни Тасев, според когото проверките на Министерството на енергетиката са абсолютно необходими, но може би закъснели. И
03 Icon p18 19 3
Потреблението на електроенергия в региона намалява, а цените й падат. Като причини се сочат мерките за енергийна ефективност на местните индустрии и кризата в Гърция. Успоредно с това от 2012 г. износът на български ток вече не е толкова ефективен заради таксата „Задължения към обществото“, въведена като алтернативен източник за финансиране на преференциалните цени, по които се изкупува зелената електроенергия. От средата на 2012-а до сега износът на ток от България намалява, с изключение на 2015 г., когато търговците компенсираха ниските цени с по-големи обеми за външния пазар.
През 2016 г. експортът отново намаля с 39,1% до 6,41 млн. мегаватчаса – както заради свитото потребление в региона, така и заради поевтиняването на природния газ, в резултат на което традиционните за нас пазари като Гърция и Турция отново отвориха газовите си централи.
Намаленият износ се отрази и в свиване на производството на електроенергия – с 8,3% до малко над 45 млн. мегаватчаса през 2016 г. Очаква се тенденцията да продължи и през тази година в резултат и на вътрешния пазар, където по прогноза на енергийния експерт Иван Хиновски българската индустрия ще вложи нови 70 млн. лева за енергийна ефективност.
