Седем от седем за ДПС – така е известна област Кърджали, при която неизменно на избори движението печели всяка една от седемте общини. През годините естествено съществуват различни вариации в изборния резултат – случва се ДПС да изгуби позиции, а след това да си ги възвърне, но едно е сигурно – местните избори със сигурност ще бъдат спечелени.
Подобно дългогодишно възпроизвеждане на една и съща власт винаги е притеснително. От анализа, който Капитал“ направи на всички обществени поръчки, възлагани от общините в Кърджалийско в периода 2007 – 2016 г., се вижда и до какво може да доведе това – узурпиране на публичния ресурс от определен кръг от фирми. По-голямата част от договорите за този период са сключвани с фирми на политици или бизнесмени, близки до ДПС. Дори и за отделни фирми да няма явни данни, че са близки до партията, големият брой спечелени от тях поръчки отново навежда на съмнения за преференциално третиране.
Инфографика
Увеличаване
Концентрацията на проекти в ограничен брой дружества варира от 37.5% в Кирково до внушителните 86% и 90% в Момчилград и Джебел. Което е нещо по-скоро необичайно за малките общини. Подобна проверка в избраните на напълно случаен принцип Сапарева баня, Братя Даскалови и Елин Пелин и няколко други общини показа нещо съвсем друго – плурализъм при избора на изпълнители, проектите в повечето случаи се извършват от външни за общината и областта фирми, а понякога и от чуждестранни дружества. Общините в Кърджали демонстрират точно обратното – предпочитане основно на местни фирми, които работят по голям брой проекти и присъстват в почти всяка община. И това не се дължи на липса на фирми в малките общини – в тях (без община Кърджали) има общо регистрирани 89 фирми с предмет на дейност строителство.
„Капитал“ се свърза с кмета на Момчилград в периода 2011 – 2015 г. Ариф Ариф, но той отказа коментар, като ни насочи към новото ръководство. Кметът на Джебел Бахри Юмер не отговори на опита ни да се свържем с него.
„Герт груп“ – навсякъде, по всяко време
Може би една от най-интересните фирми, извършваща обществени поръчки в общините – бастиони на ДПС, е „Герт груп“. Според източници на „Капитал“ нейният собственик Тунджай Гюлер първоначално е бил близък с евродепутата Неджми Али, но впоследствие е започнал да гравитира около „вечния кмет“ (за шести мандат) на Джебел Бахри Юмер – още от времето, преди той да напусне партията и да се присъедини към ДОСТ. През годините „Герт груп“ се налага като основен изпълнител на обществени поръчки в строителството в Кърджалийско. За периода 2007 – 2016 г. на практика една четвърт от инвестициите на община Джебел за строителство за тези девет години – общо около 27 милиона лева, отиват във фирмата (виж графиката)
Тя стана известна в цялата страна със своя много спорна поръчка за саниране на училище, която спечели, след като условията за участие бяха така нагласени, че да може да се спечели с много висока цена, но с възможност за работа при извънредни условия на труд. „Герт груп“ даде гаранции, че може да работи при минус 45 – 50 градуса и така сключи договор с общината, въпреки че предложи най-висока цена.
Въпреки че извършва строителна дейност от 2005 г. насам, „Герт груп“ отчита истински бум в периода след 2013 г., когато председател на ДПС става Лютви Местан. Приходите на фирмата, които през 2011 и 2012 г. са 3.5–3.7 млн. лв., скачат двойно през 2013 г., за да достигнат 24.6 млн. лв. през 2015 г. Само за периода юни – август 2014 г. „Герт груп“ печели поръчки в строителството за над 16 млн. лв. – изключително в общини, бастиони на ДПС. Фирмата е печелила и поръчки от министерството на спорта, когато министър в кабинета „Орешарски“ беше близката до Лютви Местан Марияна Георгиева (която впоследствие премина в ДОСТ).
Единственият конкурент на „Герт груп“ в Джебел е „Керванстрой“ на Нурхан Ахмед, който е роднина на евродепутата от ДПС Неджми Али. „Керванстрой“ е спечелила проекти на обща стойност 7.4 млн. лв. Други изпълнители в Джебел са регистрираната в село Припек „Хитбилдинг“ и „Сенстрой“ на Сенай Тасим. Източници на „Капитал“ потвърдиха, че Сенай Тасим също е част от кръга около Бахри Юмер, заедно с Тунджай Гюлер.
В действителност двете фирми – „Сенстрой“ и „Герт груп“, често са били партньори по различни проекти, като ремонтите на пътища в Черноочене и Джебел, печелят и изграждането на пречиствателна станция в Кирково, както и проект в Ардино.
Общо четирите фирми сами или при участие на поне една от тях в консорциум са изградили инфраструктура за малко над 90% от инвестициите на Джебел. Хората зад тях са и активни купувачи на имоти в региона, като продавачи се явяват както община Джебел, така и Министерството на земеделието и храните.
По пет фирми във всяка община
Разбивката на данните за останалите общини (виж графиката) разкрива същите основни играчи, като към тях се присъединява момчилградската „Нар“ ООД на Лютви Али и Нурташ Юсеин. В Ардино петте фирми – самостоятелно или в съдружие – са усвоили 54% от 59-милионния бюджет на общината. От общо 321 сключени договора за периода 2007 – 2016 г. 72 са сключени с „Герт“, 68 – с „Керванстрой“. 20 от тях пък са сключени със „Строителство и ремонт“ ООД, управител на което е общинският съветник от ДПС в периода 2007–2011 г. Лейла Ариф.
В Кирково положението е малко по-различно – петте фирми, заедно или в съдружие, са си поделили 37.5% от парите за инфраструктурни проекти на общината. Индивидуален лидер отново е „Герт груп“, следван от „Нар“ ООД. Най-големият проект в общината е за строителството на пречиствателна станция и канализация в село Чакаларово и се изпълнява от консорциум между „Герт груп“ и „Сенстрой“. Средствата по него обаче не са изплатени, защото проектът е прекратен (виж по-надолу). Останалата част от парите „Сенстрой“ печели за проекти и с фирмите „Интегрирани пътни системи“ и „Инфраструктурна компания“, които са свързвани с Цветан Василев и са финансирани от КТБ.
Инфографика
Увеличаване
В Момчилград „Герт груп“ и „Сенстрой“ остават назад за сметка на три местни фирми – „Нар“, както и „Родопастрой“ и „Родопстрой – 97“. Последните две фирми поотделно са спечелили 15% от поръчките в общината, а петте дружества самостоятелно или в консорциуми в различни конфигурации, подкрепени от „Иса 2000“ на близкия до ДПС бизнесмен Юлиян Инджов, са изпълнили проекти за 86% от инвестициите на община Момчилград за инфраструктура.
Картинката в Крумовград е особено интересна. В нея фирми, в които преди собственост са имали действащи политици от ДПС, са сред най-предпочитаните от общината изпълнители. Става въпрос за бившия депутат от ДПС Юнал Тасим и за общинския съветник от ДПС в Крумовград Ергюн Фейзи. Тасим прехвърля дела си в „Софт – Ю“ през 2009 г., когато е действащ депутат, а Фейзи своя в „Дурал“ – през 2012 г. И двете фирми вземат участие в различни консорциуми по няколко проекта. Другият голям изпълнител в общината е „Саварона“ на покойния бизнесмен Ерол Касим, който е бил в ръководството на ДПС в Кърджали. Фирмата участва в двата големи проекта на общината в консорциум с „Ардастрой“ за реконструкции на водопроводната и канализационната мрежа на обща стойност около 20 млн. лв. по „Околна среда“.
Кърджали – изключение от правилото
В областния център Кърджали подобна концентрация на обществени поръчки в няколко фирми по-скоро няма. Общите инвестиции в инфраструктура обаче са значително по-големи. От общинския бюджет и от европроекти са инвестирани около 130 млн. лв., които са разпределени между значителен брой фирми. Двата най-големи проекта, финансирани с европари, са за реконструкцията на канализационната мрежа в града и изграждането на пречиствателна станция на обща стойност 50 млн. лв. И в двата проекта участват строителите „Ардастрой“ и „Саварона“, но тяхното участие е минимално – по 2% и в двата консорциума, които ги изпълняват. В най-големия и най-спорен проект – за Водното огледало в Кърджали, чиято цена набъбна от около 8 до 70 млн. лв. и който беше съпътстван от редица скандали, включително и разследван от прокуратурата (разследването беше прекратено през 2012 г.), участва само една от местните фирми – „Саварона“. Възложител на проекта не е община Кърджали, а Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
При двата участника в големите проекти – „Саварона“ и „Ардастрой“, както и в няколкото други по-малки местни фирми не се забелязва такава концентрация на обществени поръчки, както тези в останалите общини в областта. През „Саварона“ (без участието й в консорциуми) например са минали едва 5.3% от инвестициите на общината, а участието на „Ардастрой“ е дори по-незначително – 1.1%.
При европейските проекти – нищо ново
Голяма част от фирмите, които печелят проекти в по-малките общини, печелят и европейски такива – често в консорциум една с друга. Така например през 2008 г. „Сенстрой“ и „Герт груп“ печелят в консорциум проект на община Кирково за изграждането на канализация и пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) в село Чакаларово на стойност 8.6 млн. лв. по оперативна програма „Околна среда“. Малка подробност е, че е твърде възможно двете фирми към онзи момент да са нямали опит в построяването на пречиствателна станция. „Сенстрой“ е учредена едва няколко месеца преди да спечели многомилионния проект, а „Герт груп“ има на сметката си изграждане на канализация, но не и на пречиствателна станция. А и не е в такъв мащаб – поръчката е на стойност 861 хил. лв. Проектът за ПСОВ „Чакаларово“ така и не е изпълнен – през 2009 г. е прекратен с решение на управляващия орган на „Околна среда“, след като е получено писмо от Европейската комисия за въвеждането на допълнителни изисквания при оценка на проектните предложения. Спрени са всички подобни проекти на обща стойност 25 млн. евро.
Пет години по-късно „Герт груп“ все пак ще строи първия си ПСОВ по „Околна среда“. Този път става въпрос обаче не за село, а за град Момчилград. Проектът включва реконструкция, модернизация и доизграждане на ВиК мрежата и изграждане на градска ПСОВ. Цената му е 12.5 млн. лв., като към него има и допълнителен, който предвижда рехабилитация на улици и паркинги за 2.25 мл. лв. И двата са спечелени от консорциум между „Герт груп“ и „Иса 2000“.
„Герт груп“, „Сенстрой“ и „Керванстрой“ са сред лидерите по изпълнение на европроекти и по ОП „Развитие на селските райони“ в Кърджалийско, а с тях в консорциум често работи и „Нар“ ООД. „Керванстрой“ и „Герт груп“ имат проекти за съответно 1.6 и 5 млн. лв. в Джебел, „Герт“ има такъв за 5 млн. лв. в Черноочене, а „Сенстрой“ – в Ардино, Момчилград и Кирково.
Предишна проверка на „Капитал“ показа, че начинът по възлагане на проектите на „Сенстрой“ буди сериозно съмнение – комисията в Държавен фонд „Земеделие“, която оценява проектите, преди да отпусне евросредствата, е била съставена от само един човек, което е недопустимо по правилата на фонда. Прегледът на количествено-стойностните сметки (КСС) за отделните проекти пък показва, че от един и същ оценител различните дейности са били оценявани различно – така например развалянето на един кубичен метър пътна настилка за проекта в Кирково е струвал 10 лв., докато в Момчилград цената скача на 53 лв. Което пък от своя страна поражда основателни съмнения, че отделните цени по тези проекти са били силно завишени.
През март 2015 г. „Сенстрой“ и „Нар“ в консорциум печелят проект по оперативна програма „Развитие на селските райони“ (ОПРСР) за рехабилитация на общински пътища в Ардино на стойност 5.5 млн. лв. През март 2015 г. „Сенстрой“ и „Нар“ в консорциум печелят проект по ОП РСР за рехабилитация на общински пътища. Обстоятелствата около него са особено интересни. Процедурата е стартирана през 2014 г. и консорциумът „Пътища Ардино“ на двете фирми е избран за изпълнител. Един от участниците в процедурата – „Пътстройинженеринг“ АД, обаче обжалва решението пред КЗК. Причината – всички кандидати, освен „Герт груп“ и „Пътища Ардино“ са били отстранени от процедурата, защото общинската комисия им е поискала – а после и не е приела – обосновка за някои показатели от техните предложения. КЗК приема, че начинът, по който комисията е направила това, противоречи на закона и връща процедурата за ново разглеждане от общината, а ВАС потвърждава решението на регулатора. Три месеца по-късно процедурата е проведена отново и „Пътища Ардино“ пак е избрано за изпълнител.
Или с други думи – област Кърджали демонстрира наглед как дългогодишната власт на една партия неизменно води до по-голямо срастване между политика и бизнес и до размиването на границите между двете.
