Българската икономика страда от липса на профилираност. Това заяви доц. Антоанета Христова от Института за изследване на населението и човека по време на работна дискусия на тема „Демографската ситуация в България – изчезващ вид ли са младите предприемачи”.
Доц. Христова коментира, че остава проблемът с профилирането на държавата ни в контекста на европейската икономика независимо от наличието на различни стратегии.
По думите й остават неоползотворени природните богатства на страната, превръщаща я в уникална, а именно използването на уникалното богатство от минерални извори, както и билковият ресурс на страната ни.
Като проблем пред профилирането на страната и на регионите доц. Христова изтъкна липсата на демографски специалисти, тъй като именно демографията е политика на политиките, съчетавайки икономиката, социалната политика, психологията.
Друг проблем е липсата на външна политика за привличане на българи от чужбина. Доц. Христова даде пример с българи от Украйна, които опитали да пренесат виненото си производство от Украйна в България, но безуспешно. „Никой не им протегна ръка”, коментира доц. Христова.
За 10 години населението в Смолянско е намаляло с 15%
По думите й демографията опира до качеството на политическата система и умението й да съгласува политиките и да прояви национална отговорност. Според нея са необходими демографи, които да участват в планирането на регионите, така че да се постигне устойчивото им развитие.
Проф. Катя Владимирова от Института за изследване на населението и човека постави проблема за липсата на разбиране на труда като ценност. По думите й според последното преброяване в страната ни населението е 7 364 570.
„Приблизително толкова сме имали и през 1950 година. Населението на България никога не е било по-високо от това през 1989 г., когато сме стигнали почти 9 млн. души”, коментира проф. Владимирова.
Според нея в публичното пространство се отдава по-голямо значение на хората, които напускат страната ни или мигрират от селата към големите градове, което води до големи демографски дисбаланси. Проф. Владимирова отбеляза, че това са световни тенденции и е по-добре да се концентрираме върху политики, свързани с подобряването качеството на живота на хората в България.
Тя отбеляза, че две трети от това намаление на населението у нас се дължи на превеса на смъртността над раждаемостта, а една трета се дължи на външната миграция. Проф. Владимирова попита да не би Германия да е по-добре в това отношение и отбеляза, че решението, взето от Германия по въпроса с мигрантите, е именно опит да се справи с този проблем, тъй като страната има развита икономика и е необходима работна ръка.
„Населението е източник на работна сила и едновременно с това населението е потребител”, коментира тя.
Основно значение за подобряване на демографските тенденции имат образователната и професионалната структура на населението.
„Време е да спрем да говорим само за количество. Говорейки за количеството, изпуснахме качеството. Имаме огромен брой хора, които не могат да бъдат нито предприемачи, нито заети”, коментира проф. Владимирова и отново изтъкна тревожният висок дял на хората, които нито учат нито работят.
По думите й техният брой устойчиво расте и то в продължение на 25 години. „Това са хора, които не са на социални помощи, нито официално заети. Нито плащат данъци, нито се осигуряват и обществото ги търпи, и няма непримиримост и не се търси решение”, коментира още експертът.
„Пада ценността на труда сред младите хора”, категорична бе проф. Владимирова. Сред факторите за това са високият дял на младите, които преждевременно напускат образователната система, нямат професия или занаят.
Според нея голямото предизвикателство пред обществото ни е как да направим така, че трудът отново да се превърне в ценност.
„Количеството е важно, но по-определящо става качеството, образованието, творческата и личностната реализация”, категорична бе проф. Владимирова. По думите й именно образованите хора биха могли да променят качеството на живот в страната.
